В рубриката „15 минути” Димитър Радев представя анимационния филм на Мирослав Мирчев с над 30 участия в международни кинофестивали.

Zu-Zu Family, 2007 г., анимационен, 1,55 мин.

Автор – Мирослав Мирчев

Художествен съветник – Стоян Дуков

Във филма на Мирослав Мирчев (с над тридесет участия в международни кинофестивали) главният герой е едно птиче. Птиче кукувиче. То е притеснено, че се е успало, затова прави със страшна скорост сутрешната си баня, хапва и под пара излиза от своя уютен дом… За да работи, досущ като човек. Свършва си работата навън. След това уморено заспива у дома.

Има един много популярен цитат на Шекспир от „Както ви харесва”: Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе; и играе различни роли…(прев. В. Петров).

Ако животът е сцена, както казва Шекспир, и ако всеки задължително трябва да излезе от своята крепост, дом, дори кожа, за да се представи или просто да участва в общия живот с таланта и способностите си, според силите си, и ако се уважаваме достатъчно, за се погледнем в зоркия поглед на критиката, какво ли бихме разбрали за себе си?

Робърт Макий, актьор, режисьор и един от най-известните сценарни доктори и ментори в областта на творческото писане, споделя, че най-общо моделите на поведение в артистичния свят са два. Едните са готови да се закълнат в огромния си талант и самобитност, както и че без особени усилия ще се увенчаят със славата на велики артисти. Другите знаят, че освен на гените за добрия естетически вкус трябва да разчитат на трудолюбието и упоритостта си. Десет-петнайсет години писане, за да се роди едно свястно нещо. Друго интересно житейско наблюдение на Робърт Макий: добрият писател трябва да е много добър актьор, защото той е първият, който поставя и играе собствената си литература.

Има лоши писатели. Има и лоши актьори, които говорят, действат, но не се органични (на артистичен жаргон). Не са потопени в обстоятелствата, не си вярват, не се правдиви и ужасно ти е мъчно да си в публиката и да ги наблюдаваш. Дето се казва, не са си на мястото, взели са чужда роля, влезли са в чужда кожа, която не им е по мярка. Обаче има и такива, които хем не си са на мястото, хем се правят на кукувици. Има и кукувици, които си умират да чупят чуждите яйца.

Известно е, че кукувиците снасят своите яйца в чужди гнезда. А след това нахалните малки кукувичета постепенно изтласкват своите братя и сестри. Така, накрая остават да се ширят сами в гнездото и родителите хранят само тях, натрапниците. Радичков има такъв разказ, „Кукувица в гнездото”, в който враните отглеждат кукувици и хич не ги разпознават като чужди рожби, докато не дойде майката кукувица и не запее ку-ку-ку и кукувичетата не излетят навън. А враните изпадат в паническа мъка и вече предусещат тъжния край на пиесата.

Знам, че филмът на Мирослав не е за кукувиците и бедните врани, и природните закони, но се замислих за животинските и човешките порядки. И тогава грозното грачене на враната в моите очи сякаш е за предпочитане пред кукувичата песен, ако това са, казано по човешки, „петте минути слава”.

Димитър Радев

Мирослав Мирчев е роден на 25 април 1973 г. в Перник. През 2002 г. се дипломира в НАТФИЗ  в специалност „Анимационна режисура”. От 1999 до 2007 г. работи като аниматор, сториборд и лейаут артист в различни анимационни и рекламни студия в Будапеща. От 2007 до 2009 г. е аниматор, сториборд артист и анимационен супервайзър в Sugarshack  Animaton Studio, София. От 2009 г. до днес работи в „ЕГТ”, София, като художник-аниматор. От 2012 г. до днес работи за Toonbox Good animation studio, Москва, като аниматор.

Студентски филми: Watergate, курсова работа; Zu-Zu Family, дипломна работа

Награди: 2007: Международен филмов фестивал във Вилнюс, Най-добър анимационен филм;

2007: Осми международен студентски филмов фестивал в Белград, Най-добър анимационен филм;

2008: Международен фестивал на висшите филмови училища в Мюнхен,  Най-добър анимационен филм;

2008: Девети студентски филмов фестивал в Белград, Награда на публиката;

2008: Кинофестивал „Фрески севера”, Специален диплом за оригинален сюжет;

2009: Девети фестивал на централно- и източноевропейското кино във Висбаден, Втора награда;

2011: Филмов фестивал UNICA в Люксембург, Бронзов медал;

2012: 40-и Фестивал на нациите, Австрия, Втора награда в Top Ten Shorties;