0
1199

Битките на сценографа

„Драконът“ от Евгений Шварц, постановка Явор Гърдев, фотограф Стефан Щерев

Със Свила Величкова, която е сценограф на „Драконът“ от Евгений Шварц, новата постановка на Явор Гърдев във Варненския театър „Ст. Бъчваров“, разговаря Виолета Тончева.

Най-сетне Свила Величкова обърна внимание и на Варненския драматичен театър, защото досега поставяше само при нашите приятели отсреща, в Кукления театър. Режисьорът или драматургичният текст, кое определя избора ти, когато получаваш покана за сценографията на дадена постановка?

Във всички случай режисьорът. Но драматургичният текст също е много важен. Случвало ми се е да работя с лоши текстове, но тогава се стремя да дам всичко от себе си, за да може визията да компенсира. Случаят с „Драконът“ не е такъв, разбира се, защото пиесата на Евгений Шварц е много хубава. Познавам я добре, изчетох много материали за нея и Евгений Шварц, когато преди време я направих за Сливенския куклен театър. Работих също върху няколко други негови текстове, сред които „Снежната кралица“ и „Кралят е гол“.

Свила Величкова

Известна си като сценограф с изключителна креативност, както в спектаклите за възрастни, така и за деца. Имаш ли утвърдени подходи към едното и другото, разделяш ли ги по някакъв начин?

Никога не ги разделям и това е струва ми се печеливш подход. Всички неща, които съм научила от кукления театър, много ми помагат в драматичния театър, а взискателността на добрите представления в драматичния театър се опитвам да налагам в кукления театър.

Излиза, че твърдението за куклените актьори като по-гъвкави от драматичните, е валидно и за сценографите…

Свободата на фантазията от кукления театър ми помага и в драматичния театър.

Михаил Мутафов по време на репетиция на „Драконът“, фотограф Стефан Щерев

Как решаваш сценографската визия на „Драконът“?

За сценографията използвам въздуховоди, които пробиват всички равнини на сценичното пространство, всеки ги възприема по различен начин. Решението не дойде изведнъж, а като резултат от натрупвания и разговори с режисьора. И когато в един момент се появи идеята, разбрахме – да, това ще бъде. Преработвах много пъти макета, докато се наместят нещата, и сега мога със сигурност да твърдя, че макетът може да се види 1:1 на сцената, няма разлика –   това е мой принцип.

При костюмографията също се стремя да се доближа максимално до проекта в най-малките му подробности. С костюмите ми е лесно. Каквото си намисля, винаги го правя, стига да има ателиета, които да понесат натоварването. Трудничко е с мен, но се издържа.

Как сценографът дисциплинира и удържа въображението си в рамките на спектакъла?

Когато започвам работа по конкретен проект, всичко, каквото виждам и прочитам по темата, по някакъв начин моментално отсявам. Правя проучвания в посока на визиите, интересувам се от направеното досега, търся всичко, което би ми помогнало. Цялата тази информация се загнездва в съзнанието ми, за да мога да я използвам, когато ми е необходима. Често работя по две-три неща едновременно, но те пак се обособяват безпроблемно, различните проекти си помагат един на друг. До 16 октомври, освен „Драконът“ във Варна, трябва да излязат още две премиери – „Голият крал“ в Ямбол и „Грозни, мръсни и зли“ в Русе.

Завидна организация на ума! На премиерата ли си най-щастлива?

Не, малко преди нея, когато разбера, че нещата се получават, както искам. Заради летните отпуски, с „Драконът“ имахме най-напред доста труден период, но впоследствие нещата потръгнаха. Трябваше да се справям с големия декор, докато в един момент усетих, че е станало, макар и да има още детайли за довършване.

Свила Величкова присъства във всички театрални награди, работи с най-добрите автори и режисьори. Има ли обаче нещо, което не е успяла, а пък е искала да направи?

Не, искам да си работя, както досега. И в чужбина съм поставяла, и сега имам проекти навън. Вече не правя разлика в кой театър работя, дали е на 50, 1000 или 5000 км. Работя по един и същ начин навсякъде и се опитвам така да защитавам професията и името си. В този смисъл, нямам някаква специална мечта. По-скоро си мисля, че напоследък доста се изморих и може би имам нужда от малко почивка, но не знам дали ще се получи.

Репетиция на „Драконът“, фотограф Стефан Щерев

Явор Гърдев те определя, освен като изключителен творец и като сценограф-войн. Какви войни води сценографът?

О, да, така е. Да си сценограф в България, означава да се справяш въпреки всичко. Съществува огромна разлика между начина на работа тук и примерно в Германия, но и не само там. Нямам предвид финансови проблеми. Тук непременно искам да уточня, че за „Драконът“ във Варненския театър не съм се сблъсквала с никакъв финансов проблем, всичко, което поисках, ми беше дадено. Ателиетата са чудесни,  хората са отзивчиви и толкова добронамерени.

Да завършим с въплъщенията на властта. Виждаш ли някаква промяна в света, в сравнение с 1943 г., когато Евгений Шварц пише пиесата?

Отговорът е ясен. Нали затова правим тази пиеса.

Пиесата „Драконът“ от Евгений Шварц е написана през 1943 г., забранена по времето на Сталин. Режисьорът Явор Гърдев я определя като притча за въплъщенията на властта. С нея  той се завръща на сцената на  варненския драматичен театър „Ст. Бъчваров“. Премиерата е на 3 и 4 октомври 2018 г. Преводът на текста е на Лилия Илиева, сценичната версия и постановката – на Явор Гърдев, сценографията и костюмите – на Свила Величкова, музиката – на Калин Николов. Актьорите, които ще видим на сцената, са Михаил Мутафов (Драконът), Михаил Билалов (Градоначалникът), Стоян Радев (Архиварят), Ованес Торосян (Функционерът) и голяма част от варненската трупа.