Със Свила Величкова, която е сценограф на „Драконът“ от Евгений Шварц, новата постановка на Явор Гърдев във Варненския театър „Ст. Бъчваров“, разговаря Виолета Тончева.
Най-сетне Свила Величкова обърна внимание и на Варненския драматичен театър, защото досега поставяше само при нашите приятели отсреща, в Кукления театър. Режисьорът или драматургичният текст, кое определя избора ти, когато получаваш покана за сценографията на дадена постановка?
Във всички случай режисьорът. Но драматургичният текст също е много важен. Случвало ми се е да работя с лоши текстове, но тогава се стремя да дам всичко от себе си, за да може визията да компенсира. Случаят с „Драконът“ не е такъв, разбира се, защото пиесата на Евгений Шварц е много хубава. Познавам я добре, изчетох много материали за нея и Евгений Шварц, когато преди време я направих за Сливенския куклен театър. Работих също върху няколко други негови текстове, сред които „Снежната кралица“ и „Кралят е гол“.
Известна си като сценограф с изключителна креативност, както в спектаклите за възрастни, така и за деца. Имаш ли утвърдени подходи към едното и другото, разделяш ли ги по някакъв начин?
Никога не ги разделям и това е струва ми се печеливш подход. Всички неща, които съм научила от кукления театър, много ми помагат в драматичния театър, а взискателността на добрите представления в драматичния театър се опитвам да налагам в кукления театър.
Излиза, че твърдението за куклените актьори като по-гъвкави от драматичните, е валидно и за сценографите…
Свободата на фантазията от кукления театър ми помага и в драматичния театър.
Как решаваш сценографската визия на „Драконът“?
За сценографията използвам въздуховоди, които пробиват всички равнини на сценичното пространство, всеки ги възприема по различен начин. Решението не дойде изведнъж, а като резултат от натрупвания и разговори с режисьора. И когато в един момент се появи идеята, разбрахме – да, това ще бъде. Преработвах много пъти макета, докато се наместят нещата, и сега мога със сигурност да твърдя, че макетът може да се види 1:1 на сцената, няма разлика – това е мой принцип.
При костюмографията също се стремя да се доближа максимално до проекта в най-малките му подробности. С костюмите ми е лесно. Каквото си намисля, винаги го правя, стига да има ателиета, които да понесат натоварването. Трудничко е с мен, но се издържа.
Как сценографът дисциплинира и удържа въображението си в рамките на спектакъла?
Когато започвам работа по конкретен проект, всичко, каквото виждам и прочитам по темата, по някакъв начин моментално отсявам. Правя проучвания в посока на визиите, интересувам се от направеното досега, търся всичко, което би ми помогнало. Цялата тази информация се загнездва в съзнанието ми, за да мога да я използвам, когато ми е необходима. Често работя по две-три неща едновременно, но те пак се обособяват безпроблемно, различните проекти си помагат един на друг. До 16 октомври, освен „Драконът“ във Варна, трябва да излязат още две премиери – „Голият крал“ в Ямбол и „Грозни, мръсни и зли“ в Русе.
Завидна организация на ума! На премиерата ли си най-щастлива?
Не, малко преди нея, когато разбера, че нещата се получават, както искам. Заради летните отпуски, с „Драконът“ имахме най-напред доста труден период, но впоследствие нещата потръгнаха. Трябваше да се справям с големия декор, докато в един момент усетих, че е станало, макар и да има още детайли за довършване.
Свила Величкова присъства във всички театрални награди, работи с най-добрите автори и режисьори. Има ли обаче нещо, което не е успяла, а пък е искала да направи?
Не, искам да си работя, както досега. И в чужбина съм поставяла, и сега имам проекти навън. Вече не правя разлика в кой театър работя, дали е на 50, 1000 или 5000 км. Работя по един и същ начин навсякъде и се опитвам така да защитавам професията и името си. В този смисъл, нямам някаква специална мечта. По-скоро си мисля, че напоследък доста се изморих и може би имам нужда от малко почивка, но не знам дали ще се получи.
Явор Гърдев те определя, освен като изключителен творец и като сценограф-войн. Какви войни води сценографът?
О, да, така е. Да си сценограф в България, означава да се справяш въпреки всичко. Съществува огромна разлика между начина на работа тук и примерно в Германия, но и не само там. Нямам предвид финансови проблеми. Тук непременно искам да уточня, че за „Драконът“ във Варненския театър не съм се сблъсквала с никакъв финансов проблем, всичко, което поисках, ми беше дадено. Ателиетата са чудесни, хората са отзивчиви и толкова добронамерени.
Да завършим с въплъщенията на властта. Виждаш ли някаква промяна в света, в сравнение с 1943 г., когато Евгений Шварц пише пиесата?
Отговорът е ясен. Нали затова правим тази пиеса.
Пиесата „Драконът“ от Евгений Шварц е написана през 1943 г., забранена по времето на Сталин. Режисьорът Явор Гърдев я определя като притча за въплъщенията на властта. С нея той се завръща на сцената на варненския драматичен театър „Ст. Бъчваров“. Премиерата е на 3 и 4 октомври 2018 г. Преводът на текста е на Лилия Илиева, сценичната версия и постановката – на Явор Гърдев, сценографията и костюмите – на Свила Величкова, музиката – на Калин Николов. Актьорите, които ще видим на сцената, са Михаил Мутафов (Драконът), Михаил Билалов (Градоначалникът), Стоян Радев (Архиварят), Ованес Торосян (Функционерът) и голяма част от варненската трупа.
