0
733

Животът е справяне…

„Един живот в пет тетрадки“, Надя Тодорова, съставител и предговор Ирина Вагалинска, изд. „Книгомания“, София, 2017 г.

„Животът е справяне. И преди, и сега. Аз се справям.“ Това казва в свое интервю една от любимите актриси на българската публика Надя Тодорова. Днес, когато тя вече не е сред живите, в новата поредица на „Книгомания“ – „Любимци на публиката“, се появяват нейните спомени, записи, хроника на толкова много десетилетия – „Един живот в пет тетрадки“.

От една страна, тези записи бихме могли да четем като своеобразна „фрагментарна“ автобиография на Надя Тодорова. Те спазват хронологията на събитията, движат се по линията на времето, разказват житейския път на актрисата. От детството до старостта. От щрихираните портрети на нейните родители – интелигентни, фини хора, баща й разработва например първото кино в Асеновград – до ученическите години, първите любови, първите стъпки в театъра, до израстването като актриса, ролите, театрите, колегите, до влизането в киното, филмите, късните зрели години. Записите на Надя Тодорова правят това някак леко, без да се затрудняват с обяснения или тълкувания на един или друг случай, на едно или друго деяние, на един или друг човек, на общност от хора. Това създава особена близост с читателя. Непринуденост в общуването между него и текстовете в тетрадките. Нещо повече – тъй като те са писани през годините, неминуемата при автобиографиите „пропускливост“ на едни или други факти и събития, „забравянето“ им, „подминаването“ им, за да се постигне „идеален“ в някакъв смисъл образ на пишещия, за да се изгради онзи образ на човек и живот, който той си представя за себе си, който сътворява за бъдещия читател, тази неминуема изборност и фикционалност тук отсъстват. Или поне не могат да бъдат вменени на авторката.

Но отново се връщам на хронологията, в която читателят ще чете тетрадките, чрез записките на актрисата можем да научим за живота в провинциалните театри, за отношенията в тях, за постановките, които се играят, за режисьорите, които поставят, за партийните намеси в работата им, за затварянето на много провинциални театри през 50-те години. Надя Тодорова е работила с отдадени изцяло на театъра хора като първия й театрален учител Тачо Танев, дължи много в началото на пътя си на Любен Гройс.

Как киното влиза в живота на една актриса също е сюжетна линия в записките на Тодорова – срещата й с Иван Андонов в „Трудна любов“, която я променя. Освен с него тя работи и с още големи български режисьори – Рангел Вълчанов, Николай Волев, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев… Нейните „малки“ роли са толкова запомнящи се, толкова характерни, толкова специфични, толкова прилягащи й, че днес наистина можем без преувеличение да ги наречем незабравими.

„Един живот в пет тетрадки“ е книга, в която се разпознава и едно цяло поколение – преминало през тежки години, години на промени, на смяна на идеология и ценности. „Жертвено поколение“ го нарича Надя Тодорова и това наистина определя неговия облик като цяло.

Още една история има тук – историята на киното. Освен че нейният баща е голям негов любител, той прави много за срещата на хората от Асеновград с това изкуство. Самата Надя израства с кино, това е едно от любимите й забавления – първо немите филми, Чаплин, после и първите филми със звук.

Книгата със записки на актрисата е в този смисъл много богата на линии, случки, образи. Интересна, забавна, топла, човешка – тя ще направи срещата с читателите на сплетените личен и театрален живот на актрисата близка и смислена.

Представянето на книгата в София е на 20 юни 2017 г. от 18 часа в кино „Одеон“, в Асеновград – на 21 юни от 18 часа в читалище „Родолюбие“ а в Пловдив – на 22 юни от 19 часа в  клуб „Петното на Роршах“.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Предишна статияДиктатура на „общите места“
Следваща статияПисма до Сергей Параджанов