0
4046

Италианските Оскари 2020

Пиерфранческо Фавино, вляво, и Марко Белокио

Флоренция, специално за Портал Култура

65-ото юбилейно раздаване на италианските награди Давид на Донатело се проведе в необичайни условия. От миналата година в музея „Барджело“ във Флоренция, където се намира оригиналът на статуята Давид на Донатело, в деня на раздаването на наградата входът беше безплатен, сега вратите са затворени. Първоначалната дата 3 април беше отменена в извънредното положение заради КОВИД-19 и тя се проведе на 8 май. Никаква публика, гости или червен килим. Всички конкуренти са по домовете си, свързани чрез Скайп по първи канал на държавната РАИ. Водещият Карло Конти, сам в огромното студио, заяви, че „тази виртуална версия възнаграждава италианското кино и гарантира емоции“.

Церемонията беше посветена на всички работещи в сферата на киното, а те са повече от 200 хиляди души, които очакват своето не съвсем ясно засега бъдеще.

Президентът на Италия Серджо Матарела, който по традиция всяка година приема кандидатите в двореца Куиринале, сега ги поздрави с окуражително писмо, в което пише, че вярва в бъдещето на киното, изразява солидарност към всички заети в него, благодари им за усилията и за удоволствието, което създават с труда си, за милиони зрители.

След обнадеждаващия старт се пристъпи към самото раздаване. Водещият припомни, че неговото начало е в 1956 г. и първите носители на Давид на Донатело за най-добра мъжка и женска роля са Виторио Де Сика за „Хляб, любов и …“ (реж. Дино Ризи) и Джина Лолобриджида за „Най-красивата жена на света“ (реж. Робърт Леонард).

Малко статистика: за 26-те категории за 2020 г. се състезаваха 132 италиански филма, 307 чуждестранни, 339 късометражни, 15 документални. Вземат се под внимание заглавия, излезли на екрана от 1 януари до 31 декември 2019 г. Членовете на журито на Академията на италианското кино гласуваха от 7 януари до 8 февруари 2020 г. и избраха пет филма във всяка категория. Още при първо гласуване те излъчиха най-добрия чуждоезичен филм – южнокорейския „Паразит“ на Пон Чун-хо, взел Златна палма в Кан (2019) и Оскар (2020). Негови конкуренти бяха „Имало едно време… в Холивуд”, „Жокера“, „Зелената книга“ и „Офицер и шпионин“.

Утвърденият миналата година Давид на зрителя също стана известен по-рано и бе присъден на комедията „Първата Коледа“ на сицилианското дуо Салваторе Фикара и Валентино Пиконе, които са и пред камерата като актьори, и зад нея като режисьори. Лекият и забавен жанр явно все още е предпочитан от масовата публика, която се изля да види този неблестящ с нищо филм.

Франка Валери

Много трогателно бе обявен дни преди официалното раздаване и специалният Давид за кариера. Получи го актрисата Франка Валери (псевдоним на Франка Мария Норса, която става Валери в знак на почит към френския поет Пол Валери) – няколко месеца преди да навърши 100 години на 31 юли. Никога не е била номинирана или награждавана с Давид, но Пиера Детасис, журналист, кинокритик, президент и артистичен директор от 2017 г. на Академията на италианските кинонагради, я нарече „икона на италианската култура – между радиото и киното, театъра и телевизията“. Най-голяма известност тя получава след „Знакът на Венера“ (1955) на Дино Ризи.

Кадър от филма „Предателят“

Останалите награди бяха предвидими и добре разпределени.
„Предателят“ на Марко Белокио – фаворит с номинации в 17 категории: филм, режисьор, сценарий, продуцент, главна мъжка роля, второстепенна женска роля, две второстепенни мъжки роли, оператор, музика, сценография, костюми, гримьор, перукер, монтаж, звук, специални ефекти, обра заслужено шест от тях. И то сред най-важните – филм, режисьор, оригинален сценарий, главна мъжка роля (Пиерфранческо Фавино), второстепенна мъжка роля (Луиджи Ло Кашо), монтаж (Франческа Калвели). Белокио посвети наградата си на починалите през изтеклата година свои колеги, чиито имена и портрети традиционно прекосяват малкия екран.

Предателството като морална категория е в центъра на филма, чието действие (по истински събития от близкото минало на Италия) се развива от 1980 г. до наши дни из Европа, САЩ и Южна Америка. На фона на събития около мафията „Коза ностра“ се разсъждава за приятелство, лоялност, традиции, семейство, религия. Противоречивият път на мафиота Томазо Бушета (Пиерфранческо Фавино) и неговото себеоткриване се следят на един дъх. „Предателят“ ще може да се види на предвидения за есента София Филм Фест.

„Пинокио“ на Матео Гароне, поредната екранизация на обичания от италианците роман на Карло Колоди „Приключенията на Пинокио“, справедливо присвои други пет Давида на Донатело – за сценография, грим, костюми, перукер и специални ефекти. Тяхната спойка действително допринася за приказното настроение във филма, за вълшебствата, които стават в него, за неназидателния начин, чрез който се прокарва възпитателният елемент от романа. Роберто Бенини, който в своята екранизация „Пинокио“ (2002) играе Пинокио, тук, при Матео Гароне, изпълнява ролята на неговия баща Джепето. Облечен в смокинг в дома си, той разведри настроението на церемонията като се заигра с Ковид на Донатело и се провикна: „Да живее киното и днешната вечер“.

„Пинокио“

Министърът на културното наследство и туризма Дарио Франческини, облечен по същия начин, от дома си потвърди своите обещания, че ще защити правата на работещите свободни професионалисти в киното, техните пенсии, прекъснатите снимачни дни, както и на бъдещите им проекти. Изреди конкретни икономически помощи, които ще покрият всички категории, но не се ангажира с конкретна дата за отварянето на киносалоните. Така отговори на предшестващите го видеозаписи на хора, сериозно загрижени за своето бъдеще, които изискваха от правителството по-бързи и решителни мерки.

65-ото издание на наградите Давид на Донатело не бе отложено и по друга важна причина. През 2020 г. киното има двама столетници – Федерико Фелини и Алберто Сорди. За актьора Сорди разказаха спомени на живо негови приятели и колеги, докато за режисьора Фелини от стари записи говори Сорди, играл и получил успех в неговите филми „Белият шейх“ и „Безделници“.

„Беше немислимо в тази юбилейна година да пропуснем да изразим любовта си към нашето кино, пълно с толкова таланти. Киното съществува и ще го има“, с тези думи на Пиера Детасис завърши вечерта.