Специално за Портал Култура

83-тото издание на кинофестивала във Венеция започна с добре премислена стратегия

На откриването на Мострата Златен лъв за цялостно творество получи американският актьор, режисьор и продуцент Джордж Клуни. В Италия той отдавна е у дома си. Във Венеция се ожени, на езерото Комо има вила. Сега отново спечели публиката и почитателите със своята непринуденост и с изказванията си срещу политиката на Доналд Тръмп. Клуни получи златната статуетка с благодарност и обяви, че остава още седмица на фестивала за срещи и интервюта, най-вече с майсторски клас, който със сигурност няма да побере всички желаещи да участват в него.

Така имиджът на фестивала беше потвърден, а вниманието приковано. После дойде ред на конкурсния филм, с който се откри фестивала – „Мастило“ на англичанина Дани Бойл. Той припомни на журналистите на Мострата, а и не само на тях, как австралийският магнат Рупърт Мърдок идва в Лондон през 1969 г. и купува всекидневника „Сън“. Неговият избраник, главният редактор, довчера журналист в съперника „Дейли Мирър“, Лари Ламб събира екип от антиконформисти, чиито идеи – нови теми, агресивни заглавия, „мръсен“ език, скоро издигат „Сън“ на първо място в класацията на английските вестници. Създава се нов модел на информация, чиято главна цел е да задоволява вкуса на средния масов читател. Преразгледани са отношенията между печатните издания и властта, между собственика Мърдок и неговия неподчиняващ се подчинен. Драматургът Джеймс Греъм написва сценария по своя пиеса, но едва ли някой ще забележи театралност във филма, ритъмът е толкова насечен, монтажът удивително бърз, кадрите стремително сменящи се. Прекалената дължина обаче убива достойнствата на „Мастило“.

Едни от заглавията потвърдиха очакванията за класа и професионализъм на създателите си, други – не. Например Вернер Херцог е видимо физически и по-недоловимо умствено остарял. В своя Bucking Fastard (каламбур, който обръща първите букви на Fucking Bastard) разказва смешно в началото за съдебния процес срещу две близначки (изиграни от сестрите Кейт и Руни Мара), които мислят, движат се и говорят в абсолютна симбиоза. Лапсусът, произнесен заедно от двете в съда, докато ги разпитват, дава и заглавието на филма. Те дразнят съседа си (Орландо Блум), в когото са влюбени едновременно. Той ги съди за сексуално насилие. В основата на филма е истинската история на двете близначки Фреда и Грета Чаплин, които Херцог е срещнал преди години. Дотук добре, актрисите са безупречни в играта си, но после техните злополуки приемат странни и необясними обрати: те търсят любовта, копаят тунел, откриват подземни пещери, в чийто капан попадат. В клопката на неяснотите обаче влиза самият Херцог, чийто професионален лапсус оплита и зрителите с неясната си режисура.

Безупречна е обаче режисурата на Мартин Макдона във Wild Horse Nine („Див кон девет“). И тук заглавието не е много ясно, коне, живи и умиращи, наистина има. Вероятно става дума за код на мисията до Великденския остров, на която са изпратени двама агенти от ЦРУ в навечерието на преврата в Чили на 11 септември 1973 г. Сценаристът и режисьор Мартин Макдона изпълва филма си със смях, минал през ирония и стигащ до сарказъм. Възрастният агент Крис (Джон Малкович), болен от рак, моли по-младия си колега Лий (Сам Рокуел) да го придружи до непозната дестинация, вероятно със скрита цел. Крис е пряк участник или свидетел на много преврати и убийства, най-вече това на Кенеди, изфабрикувани от САЩ по света. Страхът, че ще се изпусне и ще ги разкрие в навечерието на 11 септември пред чилийци, поддръжници на президента Салвадор Алиенде, е реален.

Джон Малкович е безупречен в ролята на привидно разсеян и уж дементен старец, който всъщност се подиграва на всички. Сам Рокуел му партнира съвършено, опитвайки се да приглуши изблиците му. Макдона пък е в стихията си да критикува безсрамията на ЦРУ по света. Филмът няма да остане незабелязан от журито.