0
1491

Нищо за нас без нас

С Ян Ханкок разговаря Стоян Чапразов

Yan_Hankok

Ние, ромите, имаме култура на хиляда години. Въпросът е как да разкажем за това, как да преподаваме собствената си история. Не някой друг, а ние самите.

Какво ви доведе в САЩ?

Живея в САЩ вече 44 години. Повече от половината ми живот премина тук. Дойдох най-вече, защото ми предложиха работа, а академични позиции за моята специалност се намират доста трудно.

Различен ли е животът ви като ром в САЩ в сравнение с този във Великобритания – претопихте ли се в т. нар. американско гърне?

За такъв като мен – произхождам от смесено („английско-унгарско”) ромско семейство – животът в Тексас, в общество, доминирано от калдераши, изискваше пренастройване. Тяхното разбиране за “макхердипе”(традиционен ромски закон) е много по-стриктно от това на моето семейство. Освен това в разговор с тях много теми се избягват като “неподходящи”. Взаимотношенията между мъжете и жените са също по-контролирани. Но, разбира се, много от нещата са същите. Всъщност повече усилия трябваше да полагам, за да се приспособя към колегите си в университета. Понякога това беше много трудно. И продължава да бъде, 45 години по-късно. Освен това повечето американци нямат идея какво представляват ромите, а ако знаят нещо, то е главно от холивудските екрани, което често ме кара да обяснявам и коригирам възгледите за нас. Но бих казал, че до голяма степен съм се претопил в американското гърне, особено в тексаския му вариант, тъй като се ожених за американка от Тексас, която не е ромка.

В САЩ расизмът и дискриминацията спрямо ромите не са така повсеместни и видими, както в Европа. Кое е различното тук, американците по-отворени ли са от европейците към различния?

Нека не забравяме, че в САЩ живеят хора от цял свят. Ромите тук представляват просто една от многото народности. Много е лесно да станеш невидим, като се престориш на друг: испаноговорящ, арабин, грък или индианец. Както може би знаете, още от малки нас ни възпитават да не афишираме ромската си идентичност. А ромите са първите цветнокожи, дошли на многобройни групи в Европа. Така че контрастът между бели и не-бели е много по-ясен и по-труден за скриване.

Каква е според вас ролята на ромския интелектуалец в туширането на този контраст, необходимо ли е той да е активист?

Абсолютно. Да си “активист” означава буквално да си активен, да работиш, а това в моя случай значи да наблюдавам как се представят ромите в медийното пространство; да подпомагам американски роми в техните съдебни дела; да пътувам и разговарям с понякога враждебни слушатели; както и да преподавам ромски език и култура всеки семестър. Когато става дума за САЩ, активността на властите е слаба, а повечето роми нямат материална свобода, за да инвестират в ромската кауза. В Европа ситуацията е още по-страшна.

Добрите роми не правят новини, по-интересно и лесно се пише за “цигански далавери” и “семейни цигански свади”, отколкото за роми, успели да постигнат нещо. Хората си искат циганите с шарените кърпи и кристалните топки, а не с докторски степени.

Публична тайна е, че резултатите от европейските проекти по т. нар. “интегриране” на ромите са анемични. Според много анализатори наскоро завършилата Декада на ромското включване  2005-2015 е едно фиаско. Защо тези проекти не успяват да постигнат по-добри резултати?

Неведньж съм казвал, че наличните фондове на проектите се насочват до голяма степен в погрешна посока – за издаване на непотребни брошури и псевдо-изследователска литература, вместо примерно за наръчници за започване на бизнес, за семейно планиране… изобщо за истински потребна литература. Освен това смятам, че все още не е създаден мост между, от една страна, „гаджа”-та тоест неромите, които бяха начело на Декадата,  и “образованите” роми и чичотомовци, които работят с тях, а от друга страна, значителното мнозинство роми, тоест останалите 99%. Имаме нужда от лидери, които могат да работят както с отчаяно бедните и лишени от граждански права роми в махалата, така и с административните офиси, които могат да предизвикат промени.

Вие сте един от пионерите на Международния ромски съюз (IRU). През 2016 г. обаче осъмнахме с три съюза. Как си обяснявате тази схизма в ромското международно движение?

Грешно е да се мисли, че има нещо странно в това. Същите разделителни политики са характеризирали различни други развиващи се движения на потискани народи. Ние трябва да се учим от другите, но не бива да бъдем водени от другите. Трябва да намерим своя си начин, а това се случва. Сегашните IRU- та са политически много по-вещи от предни години и се движат, макар и бавно, в правилната посока.

В началото на тази година министърът на външните работи на Индия Сушма Сварадж обяви ромите за “деца на Индия”. Какво значение има за вас, а и за ромите по света тази официална позиция на индийската държава?

Двузначно. Какво значение има за афроамериканците признаването на техните африкански корени? От една страна, е добре да знаем откъде идват дедите ни; хубаво е, че Индия ни признава; а колкото повече знаем за нашата история, толкова повече я владеем. Повечето от наивните (глупави) представи за “циганите” са в резултат на незнание и непознаване, на догадки. Всъщност като народ или сбор от народи ние започваме нашата история на прага на Европа, а не в самата Индия. Красивите книги за масата в хола с фотографии на индийски “цигани” не отразяват истинската, цялата ни история. От друга страна, разпространяването на тезата за индийските ни корени дава муниции на расистите да ни казват: “Вървете си в Индия”. Една от причините, поради която Хитлер е искал да ни унищожи е, че идваме отвъд Европа, от Азия.

Писал сте по много теми, свързани с ромския език, история и култура. Кои са важните и актуални ромски теми днес?

Образованието е тема номер едно, както неведнъж съм заявявал, но имам предвид не само ромското образование, а и това на неромите. Робството и холокоста са две основни събития в нашата история, в никакъв случай единствените, но нито едното, нито другото е представено адекватно в учебниците. Сигурно се самозалъгвам, но ми се ще да вярвам, че ако неромските общества знаеха, че до голяма степен самите те са отговорни за нашето състояние, те биха били по-малко нетолерантни, повече разбиращи. Това е наивно, разбирам. Други актуални теми са борбата с расизма, здравеопазването, жилищното осигуряване, безработицата, както и създаването на наши, ромски кадри – учители, доктори, адвокати – за да спрем да разчитаме на подаяния от неромски институции. В момента ние зависим от тях за постигането на целите си, което не бива да продължава.

До скоро един от университетите в България предлагаше специалност Начална училищна педагогика и ромски език. За жалост тя беше закрита. Това ми дава повод да попитам има ли интерес към вашия курс по ромски език и култура в Тексаския университет, каква литература изучавате?

Използвам мои неща, разбира се, както и множество задължителни и избрани текстове. Всеки студент трябва да напише и презентира 15 страници по избрана от него тема, свързана с въпросите, които изследваме. Преди имах по 50 студенти в клас, но сега съм ги ограничил до 25. Заглавието на курса е Ромски eзик и култура, явно привлича, защото студентите обикновено си представят, че ще учим за екзотични хора и странни явления и си мислят, че ще минат лесно. Винаги се учудват като разберат, че ще учат за ромския език, история, миграция, за дискриминацията срещу ромите. Най-вече се учудват защо в техните учебници не пише нищо за ромското робство и ромския холокост.

Колко студенти роми сте имал?

През всичките тези, почти четиридесет, години на преподаване съм имал едва трима студенти от ромски произход. Водя същия курс – със засилен акцент върху езика – и за магистри, между които има и такива, които планират да работят в сферата на правата на ромите.

Мнозина роми от моето поколение не знаят добре ромски език. Какви са възможните последици от тази тенденция за ромската идентичност и култура?

Добре познатото социолингвистично клише казва, че “езикът е мотора на културата”. Човек се изгубва, когато загуби езика си. Има популации в Европа, които се определят като ромски, но не защото имат такава етническа идентитчност, а заради социалната им идентичност. Човек без собствен език и култура обикновено приема тези на “другия”, в нашия случай на националното мнозинство. Но да не забравяме, че ромите са “видимо малцинство”, живеещо на определени места и работещо определени професии, че те се третират от мнозинството като малцинство. При липсата на достъп до традиционната ромска култура за много роми културата на бедността се е превърнала в „нашата“ култура.

В едно интервю заявявате следното: „Важно е да се подчертае, че „джипси“ (Gypsy) не е поведение, а етнос; ние не сме начин на живот, а култура на хиляда години“. На какво могат ромите да научат „другия“?

На точно това, което казвам – че сме култура на хиляда години. Въпросът е как. Ние трябва да имаме образователните квалификации, за да преподаваме собствената си история, а не да я оставяме напълно в ръцете на нероми. Правил съм неведнъж паралел с академичното третиране на американските индианци, които видимо липсват в курсовете и конференциите за тях. Знам за конференции на тема ромския холокост, в подготовката и презентациите на които не е участвал нито един ром. Не трябва да забравяме нашата мантра: „Кханчи п’аменде би аменго“, сиреч нищо за нас без нас.

Международно известният преподавател и активист академик Ян (Янко) Ханкок е с ромски произход. Роден е в Лондон през 1942 г. През 1971 г. завършва Лондонския университет с докторска степен по лингвистика на Факултета по ориенталски и африкански науки. Година по-късно започва работа като преподавател в Тексаския университет, САЩ, където през 1984 г. става професор. Ханкок е автор на множество статии и книги на теми, свързани с ромския език и култура (“The Pariah Syndrome”, 1987 г., счита се за един от основните документи за ромския холокост и ромското робство, “We Are the Romani People: Ame Sam e Rromane Džene”, 2002 г., “Danger! Educated Gypsy: Selected Essays”, 2010 и др.). На четвъртия конгрес на Международния ромски съюз (1990) Ханкок е избран за представител на ромската общност в Организацията на Обединените нации, а осем години по-късно е назначен от Бил Клинтън за представител на ромите в Американския съвет в памет на Холокоста. Основател е на Центъра за Ромски архиви и документи (http://vvv.radoc.net/) към Тексаския Университет, където е събрал стотици текстове и артефакти за и от роми. Преподава “Ромски език и култура”. Има пет деца.