Йорданка Белева
Галерия
За чувството, преведено с цветове
„Красотата не е просто нещо идеално или декоративно. Тя съществува и в тъгата, в несъвършенството… Чрез рисуването се опитвам да напомня, че красотата е дори там, където на пръв поглед я няма.“ Разговор с Калиопи Тръпчева
Книги
Модерният възрожденец
„Книгата и изкуството са важен елемент в живота на всяко населено място. Те имат способността да докосват човешката душа и въображението, а това открива огромни възможности.“ Разговор с Григор Даулов
Актуално
За кого бие учителското сърце
„Нужна е генерална промяна – от началото до последния клас. Трябва да се даде повече свобода на учителите. Ние нямаме време и възможност да направим уроците интересни.“ Разговор с Мариана Вили Майер
Библиосвят
Човечета от пръсти
С „Тихата гора“ Слави Стоев ни превежда в тихите детски светове, където дактилната азбука не е просто символен капитал, а приобщаване. Тук детето с увреден слух не е в ролята на жертва. Дори напротив – спасява децата от опасната ламя…
Книги
Необузданата поезия
„Три коня“ от Ери де Лука не е роман с отговори. Заглавието е избрано заради вярването, че един човешки живот трае колкото този на три коня и докато четох романа нито веднъж не си представих конете като домашни.
Книги
Дните, отредени за плуване в дълбокото
(И) седмата стихосбирка на Ивета Данаилова съчетава филологически и философски подход към човека и света. Книгата е разделена в два цикъла – „Случайни думи от речника“ и „Опитомяване на хаоса“.
Книги
Защото миналото се лекува с бъдеще
В „Пътна връв“ Наталия Делева не търси отговори, не обобщава, не разхвърля сентенции. Тя въвежда директно в раната и после дълбае в нея. А раната е многопластова: самотата в родителството, срама да бъдеш жертва…
Книги
Стаята с неудобни истини
Романът „Писмо до моя диктатор“ на Йожен Мелц улавя и превръща трудно поддаващи се на вербализация субстрати на румънското в културен код за легитимиране на идентичност. Голямата метафора в този роман е стаята с неудобните истини и родината като такава стая.

