
Йорданка Белева


Изкуството на плитката оран
„Иронията“, Владимир Янкелевич, превод Калоян Праматаров, Тодорка Минева, издателство „СОНМ“, 2023 г.

За антируската природа на поезията
Какво по-подходящо заглавие от „Есхатологии“ за поезия, която се вглежда в края на човечеството. В геноцидната стъпка на руския ботуш.

Двуезичието като сила
„Българският и турският език съжителстват мирно и по братски в моя дом, в моя край, в моята класна стая и в нашето училище.“ Разговор с Невин Кадир.

Предпоследният български език
Докато четях разказите от дебютната книга на Данила Райчева, не спирах да мисля колко уют може да има в предпоследния български език, чиито носители са нашите прабаби и дядовци.

Последните преплетени ръце
Новите поетични страници от Георги Гаврилов са събрали ерудитска поезия, поезия на сентенциите. В тези стихове словото понякога е шамар, друг път е прегръдка…

Когато най ми се мълчи
Пенчо Славейков и Мара Белчева се виждат за първи път през 1879 г. като деца, познанството им започва в Севлиево, в дома на хаджи Ангел – дядото на Мара.

Животът е като ходене по счупена чаша
„Свикнали сме прозорците да са метафора за възможност или невъзможност. За украинците прозорците станаха страшни.“ Разговор с украинската писателка Наталия Матолинец.

Очертанията на сърцето
Нежност, любов, отчаяние, копнеж – в поезията на Деляна Начева баналността не отблъсква, а приковава.

Разкошна е тъгата ми
Мисля си за книгата на Ани Лазарова като за стара фотографска лаборатория. Колко точно е дозирала и светлото, и тъмното…