ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Йорданка Белева

Йорданка Белева

8 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. Най-новата ѝ книга е сборникът с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022).

Принадлежност и самота

„Досието Жана“, Милена Макариус, издателство „Колибри“, 2022 г.

У Вазови: България като елит

Дневникът на Мари Айхорн е изключително ценен документ за ежедневието на софийската буржоазия.

Възпитание на чувството четене

Битката между екранното и хартиеното време изобщо не е млада битка. Бойният арсенал на монитора покорява чувствителни територии от детското време, докато армията на книгите разчита единствено на старата си слава.

Войната и детската литература

„Образите на войната в детската литература са знак на криза – криза в извънезиковата, в обществената действителност.“ Разговор с доц. Огняна Георгиева

Присвояване и празнота

„Географските ширини на копнежа“, Шубанги Суаруп, превод Радосвета Гетова, издателство „Колибри“, 2022 г.

Елка, последната радост на Йовков

Единственото дете на големия български писател Йордан Йовков е дъщеря му Елка Йовкова. За нея обаче никъде няма нито ред, който да указва поне рождената ѝ дата.

Невидимата история на българката

Насилие ли е фактът, че историята на българката документално не е равна на историята на българина? Защо документалната база за жените в България често граничи с невидим архивен фонд?

Йорданка Белева

Народният поет срещу народния представител

Може би народният представител Иван Вазов е бил много самотен. Вероятно не се е чувствал комфортно да бъде част от ожесточените политически битки. Чувствителната му душа е преживявала дълго всяка лоша дума.