0
694

Оставям музиката да се случва

weinberger1

С австрийския артист, в чието изкуство се пресичат музиката и словото, разговаря Ангел СИМИТЧИЕВ.

През юни той идва в България по покана на „Аларма Пънк Джаз”, Amek Collective и българския нетлейъбл Mahorka, който е и дом на последните албуми на Йоханес. Освен да се „бори със сетивата си и да живее в мир с въображаемото” в музиката, както самият той казва, Вайнбергер е и писател. Неговата литература е нервна, въздействаща и лаконична, точно както и отговорите на въпросите в това интервю.

С музиката на Вайнбергер ще може да се срещнете на 6 юни в София (в Софийския университет), на 7-и в Плевен (Дом Кафе) и на 8-и в Пловдив (клуб „Мария Луиза”).

Кой е Йоханес Вайнбергер и какво прави в България този юни?

Йоханес е човешка форма на живота, която в България ще се прояви в ролята на пътуващ музикант.

Българският нетлейбъл Mahorka е култов обект за тукашния електронен ъндърграунд, но сякаш е по-познат в чужбина. Два твои албума са издадани там, как се стигна до сътрудничеството ти с Иво Петров?

Стигнах до Mahorka чрез работата на друг музикант (може би Metek, ако не ме лъже паметта, което не е съвсем сигурно). За едно съм убеден, Иво има наистина достоен за уважение принос в развитието на „непознатата” експериментална музика от цял свят.

Повечето (ако не и цялата) твоя музика съществува само дигитално. Това част от концепция ли е?

Харесвам физически несъществуващите формати заради тяхната нематериалност и близост, която аз намирам за много красива. Освен това съм изключително нетърпелив, а интернет дава шанс нещата да се случват бързо.

Повечето от записите ти звучат като продължение един на друг, твоята музика абстрактен творчески процес ли е или план, който си започнал, следваш и искаш да осъществиш?

Всъщност по малко и от двете. Формата на издаване е процес на артистично развитите, което може да бъде наречено концепция. Съдържанието обаче е базирано на интуицията ми и на много импровизация. Може да се каже, че следвам енергията, родена на момента.

Докато организирахме концертите ти из България, много хора питаха каква музика всъщност свириш, аз специално често отговарях „повредено инди”. Каква е музиката на Вайнбергер според самия него?

Повечето случаи я наричам просто „музика”, защото наистина не мога, а не се и опитвам да търся нещо по-подходящо.

Освен музикант си и писател, свързани ли са двете занимания?

Музиката и литературата за мен са просто различни форми на една и съща (лишена от претенции) нужда да създавам. Напълно е възможно да спра да се занимавам с тях, за да започна да рисувам или да правя скулптури от Lego. Няма никакво значение каква форма ще приеме нуждата ти да твориш.

За мен твоето писане също е гранична точка в изкуството, някъде между поезията и прозата. Какво се крие зад това решение или резултат?

Честно казано не знам. Мислил съм по въпроса и никога не съм успял да си го обясня. Може би отново причината е, че съм прекалено нетърпелив, затова и по-епичните литературни форми не са за мен.

Планираш ли да комбинираш музиката с писането в някакъв различен формат или жанр, може би аудиокнига или музикална поема?

За момента планирам да комбинирам музиката си с изображения в нещо като филм.

Споменахме импровизацията много бегло, макар че тя винаги е била значителна част от електро-акустичната музика. За теб тя освобождаваща ли е, или предпочиташ да свириш, подчинен на композиционен план?

Всичко, което правя, основно е импровизирано. За мен е доста некомфортно да следвам определена посока, дори когато сам съм си я наложил. Оставям музиката просто „да се случва”.

Някакви предишни или настоящи вдъхновения, нещо, което може би сме пропуснали?

Вдъхновен съм от всичко, което възприемам.

Нещо като подсказка, която да ни помогне да възприемем по-добре изкуството на Йоханес Вайнбергер?

Ще го преживеете, както вие можете, не съм аз този, който ще ви каже как.