0
2773

Памет за Иван Пейчев

Сдържано за един литературен скандал

Удивително е нахалството на тези хора, които твърдят, че са писатели, че се занимават с литература…

Те очевидно нямат никакъв респект пред големите личности от литературното ни минало. Та за тях класиците са мъртви, не могат да се намесват в сегашните (им) дела. Сега те, новите герои, са вече писателите от плът и кръв. Онези, класиците, са просто имена от читанките и само някакви си избрани произведения. Сега те властват в Съюза на българските писатели с неговата стогодишна история и с вградената сянка на Патриарха, който – казват – бил всред основателите. Сега те ще разпределят кой кога ще получи наградите на техните имена – на Захарий Стоянов, на Никола Фурнаджиев, на Иван Пейчев. Пък защо не – и на Пейо Яворов. Разгръща се из цялата страна някакво насилническо брокерство около наградите и конкурсите, което присветва със сигналните си лампички ту тук, ту там по картата на България. В Първомай ще попритиснем кмета да обяви нова награда, в Ракитово ще ги заставим да променят статута, в Панагюрище ще ни направят тържество и ще ни приветства цялото гражданство, из Добруджа ще ни организират цяла писателска обиколка. Тук ще разпределим наградата за този, който ни подкрепи за избора ни при присвояването на властта, там ще посочим стария послушен ветеран. Ще демонстрираме пред централните и местните власти чрез тези наши дейности, че ние сме единствените истински писатели, че нашият Съюз е единственото писателско обединение, че нас трябва да уважавате, обичате и четете. Е, книжките ни били немощни, не излъчвали енергии, самите ние сме били скучни и неартистични. Та нима литературата не е преди всичко сериозност, трътлеста стабилност, институционална достолепност? Така ще превъзпитаме в годината на неговата сто и една годишнина самия суперскандалджия, този, който неизтощимо работеше подривно срещу самия ни Съюз, срещу Председателите, който се подиграваше на Членовете на самото велико Политбюро, който заразяваше с духа си на свободен човек артисти, рибари, красиви жени и поети в кръчмите на София, в театъра на Бургас, край пристанищата на Несебър и Созопол, в двора с ореховата сянка на Калофер.

Да, невероятно мерзък, неокачествим е скандалът, провокиран от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Простете му, той наистина не знае какво прави, защото за него Иван Пейчев е просто поредния „класик“, който трябва да бъде „разпределен“ всред повереното му писателско войнство, чиято награда трябва да получи избрания от „ръководството“. Волно или неволно, Председателят поругава в родния му Шумен паметта на самия Тъмен принц на поезията. Какво се случва: деветчленно жури присъжда на поета Петър Чухов за книгата му „Адdicted“ годишната национална награда за поезия на името на Иван Пейчев – решението е взето с мнозинство от седем гласа, един е гласувал за друг кандидат (това е точно Председателят Боян Ангелов), а един се е въздържал поради нежелание да влезе в конфликт на интереси. Прочетени и преценени са били 103 поетически книги от 83-ма автори. Членове на журито са председателят на Дружеството на писателите в Шумен, поетът Антонин Горчев, преподавателите в Шуменския университет проф. Добрин Добрев, проф. Пламен Шуликов и литературният критик Иван Карадочев, както и поетите – свързани с региона – Роза Боянова и Борислав Геронтиев. Право на глас има, според статута на наградата, и представител на шуменската община. Всички те (седмината) гласуват ЗА Петър Чухов да бъде награден. Новината е съобщена от медиите; публикуват се не само съобщения, но и обстойни интервюта с поета. Когато обаче Председателят Ангелов разбира какъв е резултатът от гласуването (то е направено по електронен път), той, макар вече да е гласувал, видял, че резултатът не е в „интерес“ на неговия Съюз на българските писатели, внезапно се „сеща“, че представителите на СБП в журито (пак според статута) не са гласувани от неговия управителен орган. И следователно решението за наградата не е взето „легитимно“. Да, но по този начин самият Председател плюе не само в собственото си лице, но и бламира наистина уважаваните, значимите писатели Роза Боянова и Борислав Геронтиев (и двамата дългогодишни, много преди самият Председател, членове на същия този Съюз на българските писатели; и двамата участващи в журито по право – като носители на наградата на името на Иван Пейчев). Те се оказват обаче „нелигитимни“ членове на журито. Стига се по този начин – след интервенцията на Боян Ангелов – до решение на кметската управа в Шумен за „прегласуване“…

Това не е първата подобна „литературна“ акция на Боян Ангелов напоследък. Неговият Съюз брутално се намесва в самия регламент за наградата на името на трагично загиналия поет-антикомунист Милош Зяпков (инициирана от семейството му в Ракитово). И до днес не е ясно (пак след скандални събития) кой точно е получил в Пазарджик наградата „Никола Фурнаджиев“ през 2016 г. – дали Председателят заедно с Румен Леонидов или той самият еднолично.

Грозната скандална история в Шумен от 14 декември 2017 г. е пределно обидна за цялата местна литературна общност – особено като се знае какво се прави тук в последното десетилетие за мощното култивиране на паметта за големия поет Иван Пейчев (и в Дружеството, и в Университета, и в Бибиотеката). За него в града се мисли нонконформистично, свободно, не-фалшиво-канонистично, със знание за цялата му прекрасна скандалност, за абсолютното му несъгласие със соцреалистическите догми и с битовата униформираност на живота ни от 50-те и 60-те. И всичко това намери силни изрази точно през последните дванадесет години. През 2005 г. в Шумен се проведе голяма национална научна конференция (с основен инициатор поета Антонин Горчев), посветена на Иван Пейчев и творчеството му; от нея се роди чудесен сборник. Празниците на паметта му станаха традиционни – около паметника му в центъра с надпис „Сърцето тъгува на брега“. През 2016 г. тук бе отпечатан прекрасен двутомник, подготвен от шуменските колеги – голяма представителна сбирка „Лирика“ (Редакционна колегия: проф. Добрин Добрев, проф. Ивелина Савова, Антонин Горчев, Иван Карадочев, Мариана Фъркова, Роза Боянова, съставител Добрин Добрев) и сборник с ценни изследвания „Психография и критика“ с автори на студиите Добрин Добрев, Илина Начева, Пламен Шуликов, Пламен Панайотов, Веселин Панайотов, Дечка Чавдарова. И отново научна конференция, поетически четения, беседи за студенти и ученици. Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ издаде пак през 2016 г. голям био-библиографски указател, а проф. Пламен Шуликов представи оригиналното си изследване „Иван Пейчев. Стилистика на веридикцията“ (всички тези литературоведски интерпретации кореспондират сътворчески с направената в Пловдив мощна монография „Иван Пейчев. Романтична формация. Романтически мотиви. Прочити“ на доц. Антон Баев). 

И ето, идва този навлек, Боян Ангелов, който ще се опита да наложи на вживялите се пълноценно в световете на Иван Пейчев шуменски колеги кой точно съвременен български поет трябва да бъде свързан в днешния ни ден с паметта му. Уважаеми ръководители на град Шумен, Боян Ангелов не ви е никакъв като представител на институция на властта, той не може да ви диктува кавото и да е; вашите литературни творци – поети и белетристи и литературоведите от Университета са автономни във вземането на своите решения за литературноисторическото утвърждаване на знаменитите шуменци и за защитата на визията си кой точно продължава техните традиции; Съюзът на Боян Ангелов е за съжаление монополист само в собствените си представи! Моля, подкрепете (при утвърждаването на вече взетото решение) своите съграждани – „градски“, и това поредно прекрасно българско въплъщение на самата поезия – Иван Пейчев!

Проф. Михаил Неделчев, Председател на Сдружението на български писатели
16 декември 2017 г., София

Михаил Неделчев е направил през 1966 г. единствената анкета за поезията с Иван Пейчев „Един от най-самотните поети“, печатана във в. „Пулс“, възпроизвеждана впоследствие в множество издания. Автор е на студията от 2006 г. „Принцът на поезията“ – също печатана няколкотратно. През септември 2015 г. е осъществил на Празниците на изкуствата Аполония акцията „Созопол в диалога Иван Пейчев-Христо Фотев“ – с издаден тематичен „хвърчащ“ лист. През 2016-2017 г. представя (включително в книгата си „Геопоетики“) етюда си „Жестокият обратен път от антифашисткото стихотворение на Иван Пейчев“.