„Чудна е тая матушка, и гнети душата, и плаче ми се със сълзите на Господа, че тя не купува вечността с времето, а само с молитви или псувни си прозяпва живота.“
Мирела Иванова обича да преподрежда своите стихове, да ги вижда в нови съотнесености, в нови съседства, в нови съзвучия. Тя непрекъснато съгражда, руши и пак съгражда своята лична митология.
Априлското въстание е един гигантски инициационен колективен акт, едно възникване, едно чудесно възкресение на потискана дълги столетия етническа общност, именно в този месец българите наистина стават окончателно народ.
Имаме ли наистина основания да говорим, че 1906-а е силната, най-силната година на поета Пейо Крачолов Яворов? Кои са основните аргументи в подкрепа на това твърдение?
Като всяко грандиозно събитие, Втората световна война преобразува националните общности, въвлечени в нея; последната ѝ фаза дава възможност на новите властници да наложат на мнозинството литератори тоталитарния модел на социалистическия реализъм.
Големият поет Пенчо Славейков е възвеличаван умно и с ефектни поетически формули, които понякога стават и названия на книги, студии и есета.
Терминът, изкован от самия автор, е свързан с изграждането на публичните образи на литературните личности, които се превръщат в произведение на изкуството сами по себе си. Популярността не е достатъчна – нужно е около писателя да има „повествование, дори направо легенда, а още по-добре – мит“. В труда си проф. Неделчев предлага обзор на явлението литературен персонализъм „във всичките му разцветки и проявления“.
Веднъж стъпил в Созопол, ставаш съвсем различен, добиваш друга същност, превръщаш се в поданик не само на древната Аполония, но и в подвластен на митологиите за Града на спасението съвременен човек.
