0
3915

Пеещите медни

Тромпетистът Сергей Накаряков, изпълнителят на алпийски рог Аркадий Шилклопер и ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров откриха пролетното издание на „Дните на музиката в Балабановата къща“.

Наричат го „Паганини на тромпета“, „Карузо на тромпета“. Възторзите на публиката и критиката кулминират до невъзможност чутото да бъде предадено с думи при всяка негова поява на сцената. Сергей Накаряков не идва за първи път у нас. Неземният тромпетист гостува на Софийска филхармония през 2014 г. с Концерт за пиано, тромпет и струнен оркестър от Шостакович, в партньорство с белгийската пианистка Мария Меерович. Впрочем със страната ни го свързват знаменателни нишки от детска възраст. Първият чуждестранен гастрол на 12-годишния вундеркинд е не другаде, а в „братска“ България. Защото излизането от пределите на бившия Съветски съюз, че и от „затворения“ град, където е адресната му регистрация – Нижни Новгород, е кауза пердута. Нищо, че едва 10-годишен се изявява като солист на оркестри в най-големите зали на Съветите, и че на 11 получава диплом в конкурс за възрастни. Точно тези успехи, предполагащи друг живот, с осигурена веднъж завинаги виза за света, принуждават семейството му да вземе радикално решение – преселването в Израел.

На Сергей, който като малък прекъсва заниманията с пианото заради травма на гръбнака, а по-късно парира недискретните въпроси с дискретен хумор: „Прекалено уважавам пианото, за да свиря на него…“, му върви на контакти с големи пианисти, макар и в едно друго инструментално амплоа. През 1991 г. (когато е на 14!) произвежда фурор на фестивала на знаменития Иво Погорелич. А в момента друга знаменитост за малко не проваля отдавна уговореното му участие в пролетното издание на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“. Марта Аргерих го е включила в прeстижния си фестивал в Япония, провеждан в същите дни, и то като свой партньор, пак с Концерта от Шостакович. А кой отказва на Марта Аргерих! И е направо чудо, че организаторите на „Дните“ извършват невероятното (дори за vip персона като Накаряков!) професионално геройство в рамките на няколко инфарктни часа да пренаредят всички възможни компоненти от комплексния механизъм на проявата – повторно осигуряване на зала, самолетни билети, партньорско стиковане и пр., и пр., така, че концертът да се състои!

Впрочем да докараш у нас светило в зенита му на световния небосклон, колкото и „нищо работа“ да се струва на някои, съвсем не е проста задача. Затова и пристигането на Накаряков – този път дебютно за Пловдив, се очакваше с трепет не само от фестивалния екип. Дял в осъществяването на отдавна лелеяния гастрол имаше и приятелят Аркадий Шилклопер – също знаменитост!, валдхорнист, композитор, аранжор, импровизатор, забележителен изпълнител и на алпийски рог, вече изкушен от атмосферата на „Дните“ през едни по-ранни години от летописа на фестивала, когато подобно на онези швейцарски планинци, които ползвали алпийския рог за „телефонна комуникация“ от връх на връх, огласи града под тепетата с 5-метровия си инструмент, създаден сякаш за античната сцена на Римския стадион.

И така – Сергей Накаряков и Аркадий Шилклопер удариха гонга, оповестил началото на пролетното издание на IX Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“. Събитие, състояло се в Градския дом на културата „Борис Христов“, при участието и на още един респектиращ партньор – Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров. Любопитната симбиоза на двамата лични солисти, чието съвместно действо на подиума не можеше да не открои съпоставката между интровертния, максимално концентриран, вглъбен в извайването на съвършеното си изкуство до степен на самодостатъчност Сергей Накаряков и откритата, „шоуменска“, в най-добрия смисъл на думата, природа на Аркадий Шилклопер, за когото явно и свиренето, и съществуването са игра, удоволствие от самото преживяване. Любопитно беше да се наблюдава и общуването на музикантите от две поколения – Аркадий е връстник и приятел с бащата на Сергей, Михаил Накаряков (най-важния човек в професионалното израстване на гениалния артист, автор и на многобройни транскрипции на класически инструментални концерти за тромпет, с когото синът работи до 1995 г.). Това създаваше някаква атмосфера на споделена „историчност“ помежду им, на по-дълбочинно знание един за друг, където младостта и житейският опит си подаваха дружелюбно ръка. Посрещнатият с неописуемо вълнение тромпетист, избрал за първия си контакт с публиката Вариациите върху тема от „Норма” на Винченцо Белини–Арбан, буквално зашемети слушателите с брилянтното си изкуство. Лекотата, с която артистът „дишаше“ чрез инструмента (не случайно за него е казано: Сергей Накаряков свири на тромпет по начина, по който ние, останалите, дишаме – ако имаме късмета да го постигнем.), беше наистина смайваща. Защото изумителната му виртуозност далеч надхвърля представите за техническо майсторство. Това е крайният резултат от превръщането на музикантския инстинкт в богата и неповторима по своята индивидуалност културна субстанция. И все пак ще си позволя да кажа – може би еретично за вкуса на любителите на силните усещания, – че най-голямата сила на най-ефектния тромпетист днес Накаряков е в „тишината“, в интимното ваене на музикалната образност, в онова съкровено приближение до божественото начало, което ни остави без дъх при прозвучаването на прочутата Air on a G string от Й. С. Бах.

Сергей Накаряков е уникален и заради нещо друго. Той ръкополага флюгелхорна в концертен солов инструмент, точно толкова атрактивен колкото е и тромпетът. И тук веднага трябва да посоча заслугата и на Аркадий Шилклопер с четирите му подвластни „свирки“ – валдхорна, флюгелхорн, елефант хорн, алпийски рог, който превръща последната от тях в професионално „работещ“ инструмент. Защото, ако се върнем назад във времето, ще видим, че алпийският рог е използван основно за „рупор“, той не е мислен за произвеждане на тонове с определена височина, камо ли за свързването им в мелодия. Само че Шилклопер го прави – с почти магьосническото си привнасяне на тембри, регистри и дори динамични окраски в корубата на лишения от каквито и да е „умни машинки“ петметров гигант. Този родѐн джазмен увлече с нагласата си към джемсешъна и останалите партньори на сцената – как само се забавляваха „Солистите“ и врелият и кипял в творческото горнило Пламен Джуров при отиграването на всеки от атрактивните авторски опуси на Аркадий в програмата: Alpine Sketch, AlpineTrail, Tribute и PHIGA! В последното парче – „нито Фуга, нито Жига, затова Фига!“ (както обясни авторът), се включи и Накаряков, като двамата виртуози се надсвирваха с момчешки хъс – за велика радост на публиката – в ефектния бис Take Seven (закачка с Take Five на Брубек и с неравноделния ни размер 7/8), създаден от Шилклопер специално за настоящето издание на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ и осъществил световната си премиера именно тук.

В този паметен гастрол Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ нямаше единствено поддържаща роля, успял да открои собствената си солистична природа с две репертоарни за състава творби – Соната № 1 в сол мажор от Росини и Сарабанда, Жига и Бадинера от Корели. Представяне, което блестеше с класата на музицирането, устояла през годините, без да се превърне в рутина.