АБВ за най-малките, Ада Митрани, Жанет 45, П., 2012

Какви хубави рисунки,възкликна една приятелка, докато разглеждахме Абеве -то на Ада Митрани. С истински рисунки, не като сегашните компютърни дизайни. Както се казва в представянето на книгата от самото издателство: Птичка с писмо, кацнала на гърба на прасе с панталони, са представители на „П”. Чайник се надвесва над малък червей с чадър, пълзящ под буквата „Ч”. Шарен шут се е скрил измежду буквата „Ш”, а щъркел с щеки крачи между „Щ”. Книгата съчетава полезното с приятното. Освен да се наслаждаваме на рисунките на българските букви, може да потърсим ангела на картинката, да се позачудим дали скакалецът ще скочи на стола, намиращ се върху гъба на слона, или ще препаше сабята му, и дали пилето от яйцето ще клъвне ягодата, или ягодата ще го фрасне по главата. А едно дете би могло да се учи да пише самите букви или да ги оцветява ведно с прасетата, щъркелите, червеите, слоновете, скакалците, улиците, индианците и хвърчилата (всяка рисунка е придружена от обезцветено копие с широки и тесни редове под него). Можем да подреждаме във изречения и думите, видени по картинките, или поне да се опитаме.

Едни добри начала да се учиш на буквопис.

Чудна азбука, Надежда Радулова, илюстрации Свобода Цекова, Просвета, С., 2012

Още една (образователно?) прелестна книга. Прочетох я бързо и леко на един дъх от ъгъла на „Кракра” и „Шипка” до подлеза на Орлов мост. И крачейки и четейки, се забавлявах и разсмивах в забавния животински азбучник, където мечетата ядат боровинкови кюфтета, зайо си поръчва морковен сладолед в интернет, а пък нашата хиена заминава за Виена да си хапне у роднини. Никога не бих си и помислил, че Надежда Радулова ще бъде българската поетеса или поет, която или който ще започне да пише за деца. Книга, с която децата и родителите, играейки в буквите и животните, биха се учили да четат, да рецитират, да споделят опит, а защо не и да пишат и рисуват, да дописват и да дорисуват. Непринудено и непосредствено, простичко и лекичко. За четене на глас. Любимото ми е за гущера:

Гущер

Гущерчето пак хитрува

и на брошка се преструва

върху роклята на мама.

А пък мама се страхува:

писка, скача и лудува –

уж била голяма…

Да отбележа накрая. Докато сглобявах тези кратки ревюта, се натъкнах на интервюта в радиото и телевизията на Надя Радулова и Свобода Цекова. Радостно констатирах съвпадение на интуициите ми с техните намерения и интерпретации. Смятам, че книгата им е много адекватна на изразяваните намерения, че прави това, което твърдят, че прави, и бихте искали да прави.

Яна Язова,Таралеж се жени, Изток-Запад, С., 2012

Стиховете на Надежда Радулова биха могли да бъдат мислени не само като продължение на детската поезия на Дора Габе, но и на тези на Яна Язова. Да цитирам първия текст от „Таралеж се жени”: Книжчице от сто години/ пазиш в свойте листове/чудни приказки, картини/и ни учиш а, бе,ве…// Баба като ученичка/ сричала по теб едва./Мама учила самичка/твойте песни и слова./ Ти от днес си моя само –/ с приказки и стихове!/Да започнем бабо, мамо, да започнем: а, бе, ве!…(Първа книга) Книгата на Язова събира творбите й, писани за деца – стихотворения, пиески, разкази,приказки, както и особения жанр на „Лица в черти, във стихове и колелца”, в който се съчетават слово и рисунка и който ни показва по изненадващ начин видни исторически лица (национални герои и национални писатели). Текстовете й наистина са ненатрапливи и увлекателни и наистина биха печелили децата, както се твърди на четвъртата корица на книгата. Което е и плашещо, защото в част от разказите има неприкрит пропаганден шовинизъм, патриотарство и национализъм (това не оправдава забраната и забравата й по време на социализма). В мен възникна въпросът дали онзи графит в центъра на София, някъде около улица „Лайош Кошут”, гласящ, че Хитлер бил върнал на България Южна Добруджа на не знам си коя дата, не е писан от някое непораснало дете, откърмено с разкази като „Бързият гост”?

Тетрадка за приказки, 18 приказки,написани от деца – по реда на приказките: Ая Ганева,Павел Панев, Николай Илиев, Ваяна Аврамова, Христо Карастоянов, Калина Муховска, децата от II г клас на 42 СОУ, Лео Даниел и Ерик Даниел, Дара Варадинова, децата от занималня „Тук-таме”, Неда Лилова, Климентина-Мария Неделчева, Анна Бодакова, Рада Йосифова, Марена Аврамова, Рая Господинова, Габриела Георгиева и Виктория Георгиева, Зорница Златарова, Ани Маринова,София-Мария Мандалиева, илюстрирани от 12 художници – по азбучен ред : Александра Чаушова, Ася Колева, Вики Книш, Ина Бъчварова, Кирил Златков, Мария Дончевска, Миглена Папазова, Мила Лозанова, Милен Аврамов, Сияна Захариева, Райчо Станев, Ясен Григоров; Точица, С., 2012

(Илюстрацията на хоумпейджа е на Мария Дончевска, по приказката на Анна Бодакова.)

Ако досега ставаше дума за книги, писани от възрастни за деца, то тази е с приказки, писани от самите деца с помощта на приказната кутия пак на същото издателство („Направи си сам приказка”). (Когато срещна петгодишния Г. в градинката до блока, той винаги ме пита: ти носиш ли кутията да пишем приказки?) Винаги съм се удивявал,че всяко дете докъм 7 години е великолепен художник, а после тръгва на училище и го научават да не рисува. (Поне според досегашния ми опит на детегледач.) Сякаш всяко дете би могло да стане и писател или поет, невероятна е езиковата им иновативност, игривост,въображение, свобода. Но тръгват на училище и ги научават да не пишат.

Сигурно Тетрадката би дала доста материал на психолозите, психоаналитиците, антрополозите, социолозите и прочее учени. Но лично аз избрах позицията на наивния читател. Разбрах как да намеря шапка невидимка, която, щото е невидима, е трудно откриваема: да затворя очи и да претърся местонаходището й. Как да правя снежен ангел. Как да победя роботите. Как децата от неродената гора избират родителите си. Мария Донева сякаш точно е казала: „Приказките в книгата показват какво е да смееш – да фантазираш, да зарязваш сюжета, да го променяш насред път, да разглеждаш думите и да ги обелваш от смислите им, както се бели черупката на яйце, и я! колко пиленца имало дори само в едно яйце. Тези приказки показват как умовете на децата разцъфтяват, когато ги оставиш да посмеят да се смеят, да опитват нови вкусове, да следват асоциациите си като линкове навътре в собствената им фантазия.”

Освен приказки за четене в тетрадката има и празни листове за приказка, написана и нарисувана от читателя/читателите.
Когато за пръв път осезах книгата, тя ухаеше на истинска книга, на печатарско мастило и бои (ухае все още и сега, докато я прелиствам, за да пиша за нея.). Първото нещо, което си помислих, беше: най-сетне и една българска детска книга с унгарска (тоест европейска) полиграфия, рисунки и качество.

Пожелавам ви да я осезаете и вие, а и да напишете своите приказки.
Блгдр прдвртлн

Нклй Бйкв