4
996

„Театърът трябва да ни набразди отвътре”

Два спектакъла на Йерней Лоренци в програмата на МТФ „Варненско лято”

Besniat lokomotiv_4
„Бесният локомотив”

През последните две години словенският режисьор Йерней Лоренци беше представен в България с два спектакъла (в рамките на театралния фестивал „Варненско лято”). Той показва съвременна смелост в правенето на театър, която на българска почва е все още колеблива.

Вече втора година Йерней Лоренци, многократно награждаван словенски режисьор, гостува със свой спектакъл на МТФ „Варненско лято”. Вълнуващи, оригинални и енергични,  неговите две представления, които имахме възможност да видим в България – „Буря” от А. Островски (2013) и „Бесният локомотив” от Станислав Виткиевич – Виткаци (2014) оставиха траен отпечатък в зрителското съзнание за силен, въздействащ театър. Самият Йерней Лоренци държи на категоричното разбиране за театъра като сбор от сили и енергии – без илюстрации, очаквани обрати на действието и предвидима актьорска игра. Това е тайната на успеха на неговите спектакли: зрителят има пряка връзка със света на спектакъла и свободно стига до неговото послание, докато театралният критик осмисля безкомпромисната режисьорска намеса като работеща концепция за правенето на съвременен театър.

Освен режисьор Йерней Лоренци работи и като преподавател по актъорство и режисура в Академията за театър, радио, кино и телевизия в Любляна. Вероятно работата с млади хора  фокусира Лоренци върху проблемите на съвременността, макар и през формата на текстове, писани преди повече от век.

Театърът на Йерней Лоренци бива определян като свръхинтерпретация на драматургията. Той не се опитва да преоткрие смисъла на вече познатия текст, а създава изцяло нов смисъл в структурата на изграден наново свят. Драматургията е просто база, от която той се оттласква както на ниво форма, така и на ниво съдържание. Именно затова неговият театър се определя и като ‘постдраматичен’ – той е преодолял конвенционалните порядки в своя стремеж не толкова към оригиналност, колкото към индивидуално потапяне в една конотивна на драматургията смислова връзка.

В театъра на Йерней Лоренци става въпрос за вземането на решения, които радикално концептуализират драматургията. Това е съвременна смелост в правенето на театър, която на българска почва е все още колеблива и несигурна. Той рекомпозира конструкцията на смисъла, като превръща текста не в действена илюстрация, а в асоциативна референция за смисъла, който драматургията носи сама по себе си. В този ред на мисли неговото художествено произведение е различно от първоначалното (текста), и то не само по формата на изразните средства (както става в конвенционалния театър). Той достига до ново знакообразуване, изграждайки нови закони, по които да се движи добре смазаната машина на представлението.

Това се случва с помощта на два основни фактора – актьора и пространството. Именно те ритмически образуват структурата на вече новата драматургия на представлението. Актьорите в театъра на Йерней Лоренци имат следните характеристики:

За актьора:

1. Запомнящо се сценично присъствие

Тук не става въпрос просто за ярка индивидуалност, а нещо повече – съзнателно изграден тип поведение, което по един или друг начин е интересно за гледане. За пример ще дам две много различни по характер артистични природи – тази на актьора, който играе Борис, любовника на Катерина в „Буря”, и тази на неговия колега от друг словенски театър, изпълняващ ролята на огняря Травайак в „Бесният локомотив”.

Първият достига до забележително постижение в своето изпълнение чрез органичното си превъплъщение в образа. Напълно верен на характерността на героя (плахост, нерешителност), той действа като че ли от свое име – дотолкова убедителна е неговата игра. Образът е изцяло в синхрон с неговото физическо присъствие на сцената. Той е леко пълен, което го прави отличителен в масовите сцени, и този, на пръв поглед, дефект се превръща в ярка черта на неговия персонаж и по този път той постига мечтания резултат за всеки актьор: зрителите вярват на неговите думи и изживяват заедно с него драмата на героя. Сложният конфликт на Борис е балансирано предаден чрез подчертаване на характерния за по-пълните хора забавен ритъм на действие. Преживяването на случващото се с по-бавно темпо от останалите едновременно допринася за богатството на ритъма на спектакъла и нажежава конфликта в драматургията. Вместо зрителят да намрази Борис, той му съчувства, тъй както изпитва съжаление и към Катерина, понеже и двамата са жертви на своя темперамент.

NEVIHTA, MGL, 11/2011, FOTO: BARBARA ČEFERIN
„Буря”

Вторият пример (Травайак от „Бесният локомотив”) показва много по-радикална интерпретация на персонажа. Актьорът го реализира чрез принципите на екстатичния театър. Това не лишава поведението на актьора от органика, но тя е пресъздадена на много по-различно ниво. Свръхемоционалността е предадена чрез специфичен тремор – като че ли персонажът съществува в определена честота от трептения. Това не предполага техника на превъплъщението, а техника на съществуване, присъстване на сцената, овладяно чрез принципите на екстатичния театър. Актьорът следва определен вид енергия, която овладява чрез експресията на говора и физическото си поведение. Ярък пример за това е моментът, в който двата влака се блъскат и актьорът е изправен на колене на авансцената и пресъздава действието чрез тресене на цялото си тяло и лице. В тази свръхекспресия той изпада в състояние на съзнателно провокиран транс. В цялостното режисьорско решение тази негова техника на поведение е подчинена изцяло на естетиката на авангардната драматургия (както в случая с Борис от „Буря” органичното поведение на актьора съответства на руската класическа трагедия).

Запомнящото се сценично присъствие на актьора не е самоцел на режисьора: той внимателно контролира потока на актьорските присъствия и артистичните природи, за да ги подчини на една естетика. В нея той умело вплита различни принципи на изграждане на образ и пространство, като по този начин обогатява структурата на своята постановка.

2. Интензитет на присъствието на актьора

Всяко едно от актьорските изпълнения се превръща в нетрадиционно (особено за българския конвенционален театър) поради своя интензитет. Всеки един от актьорите прави всичко друго, но не и да „маркира” действието. Под режисурата на Йерней Лоренци всеки постига максималното за своите възможности, като използва своя собствен ритъм на създаване на образ. През обединяването на различен по вид ритъм  в единна цялост, конструкцията в изпълнителската част постановката се изгражда чрез различни нива, а те са:

–          актьорска природа/артистична индивидуалност

–          система на изграждане на образа

–          различна по вид, характер и качество експресия

Обединяващият фактор от гореизброените е именно интензитетът на актьорското присъствие – всеки един от тях играе на максимума на своите способности. Оттам концентрацията на тези енергии прави атмосферата на спектакъла нагнетена и зрителят усеща, че се случва нещо силно и завладяващо. Това е една трета от успеха на спектаклите на Йерней Лоренци (другите две са режисьорската концепция и пространството, за които ще стане дума по-късно).

3. Ритъм на изграждане на въздействието от спектакъла

Думата „ритъм” е ключова за разбирането на спектаклите на Йерней Лоренци: той всъщност съчетава различни, понякога противоположни по характер актьорски присъствия. Това не е нищо друго, освен композиране на сложен свят от взаимовръзки и взаимодействия. Йерней Лоренци твори ритъм – всяка една част от постановката е двигател за друга и по този начин се получава перманентно движеща се машина – изключително жив спектакъл.

Чрез своите концептуални режисьорски решения Йерней Лоренци комуникира с публиката не толкова чрез музиката, колкото чрез ритъма, в който са интегрирани текст, актьорско изпълнение, музика и пространство. Това превръща спектакъла в една неделима цялост, която взаимодейства на интелектуално и сетивно ниво със зрителя. Ето защо в едно критическо мислене би могло да се оформи цялостното впечатление, че спектакълът „Бесният локомотив” е „…сетивно, музикално преживяване, в което публиката се отдава напълно на ритъма”[1].

Besniat lokomotiv_3
„Бесният локомотив”

За пространството

1. Концептуална режисура, изразена чрез сценографското решение

Много е важно да се подчертае функцията на сценографията в спектаклите „Буря” и „Бесният локомотив” – тя не е постигнат резултат от натрупвания на информация по време на репетициите, а водещ фактор във визуалното решение на представлението. Всъщност това е начин за най-пряка комуникация с публиката – пространството се свързва много по-бързо със зрителите, отколкото изговорената реч или музицираната фраза. Йерней Лоренци използва това, като прави сценографията равнозначен компонент на спектакъла заедно със звуковата партитура, драматургията и актьорското присъствие.

2. Визуалното решение на спектакъла като ключ към драматургията

Йерней Лоренци влага специфичен смислов заряд в материалния свят на представлението и това е най-ясно изразено чрез употребата на музикалния инструмент. Освен първоначалното им използване като иконически знак, режисьорът им придава и допълнителен смисъл като знак-символ и именно тогава те се превръщат в ключ за тълкуване на драматургията на представлението (което обхваща по-широки пространства от текста).

В „Бесният локомотив”, както и в „Буря” основен интерпретативен ключ е музикалният инструмент. В първия спектакъл представен от две пиана, локомотивът присъства като фундамент както на звуковото, така и на визуалното ритмическо решение на спектакъла. Пианата конструират свят, под знака на който персонажите присъстват на сцената.

Същото се случва и в „Буря”, където река Волга е изобразена чрез камерен оркестър „Волга”. Това е смисловообразуваща метафора, на чийто принцип се подчинява художественото произведение. Нейният свръхсмисъл се разкрива чак на финала на действието – Катерина, която по пиеса се хвърля в реката, в спектакъла на Йерней Лоренци се включва като първа цигулка в оркестър „Волга”, който през цялото време е бил на сцената. Това ниво на интерпретация предлага както различно значение, така и различен смисъл в решението на Катерина.

NEVIHTA, MGL, 11/2011, FOTO: BARBARA ČEFERIN
„Буря”

Символи и знаци на сцената. Смисъл на представлението

Макар и да няма строго фиксирани знаци в спектакъла, все пак могат да се открият различни елементи и предмети, които на сцената придобиват свръхзначение. Примерите с музикалните инструменти в двата спектакъла на Йерней Лоренци са доказателство за това. Те са предмети, които преминават отвъд придобиването на функцията на знак и се превръщат в символ – метафора, под знака на която минава цялото представление.

Самият ритъм е ключов образувател на конструкция и смисъл: според спецификата на човешката психология един индивид би могъл да забрави себе си (като под това се разбира собственото си его) чрез няколко вида дейности: секс, спорт, изкуство. Обединяващото в тези три съвсем различни категории е, че включвайки се в тях, човекът става част от един по-голям от самия него ритъм. Това го кара да забрави себе си и да диша и действа в една по-мащабна структура, позволявайки на действието да заеме територията на съзнанието му.

Йерней Лоренци използва това в две посоки – в света вътре и вън от своето представление. В интервю за театралния бюлетин на МТФ „Варненско лято” той казва: „Театърът трябва да се случва, трябва да го преживеем. Той трябва да ни набразди отвътре.”[2] Това важи както за актьорите от неговите представления, така и за публиката, но разбира се – за всеки по различен начин. Истината е, че по време на театралната игра те наистина споделят един и същи ритъм и всеки, било то зрител или актьор, е част от нещо по-голямо – света на представлението.

 

muzika-i-ritum1-8Йерней Лоренци е познат на българската публика от двете си участия на най-мащабния форум за театър в България – МТФ „Варненско лято. През 2013 г. той гостува със своя многократно награждаван спектакъл „Буря” от Островски, а през 2014 г. представи своя интерпретация на пиесата „Бесният локомотив” от полския авангардист Станислав Виткиевич – Виткаци.

 

 

 

„Буря” от Александър Н. Островски в Градски театър – Любляна, режисьор  Йерней Лоренци, сценография Бранко Хойник, костюми Белинда Радулович, хореограф и асистент-режисьор Грегор Лущек, композитор Бранко Розман. Участват: Йожица Авбелий, Матей Пик, Ника Розман, Аля Капун/ Барбара Рибникар, Борис Остан, Примож Пирнат, Яка Лах, Янеш Старина, Йете Остан Вейруп, Майя Рох, Борис Керч. Спектакълът е носител на 9 награди от Международния театрален фестивал в Марибор – най-големия форум в Словения.

„Бесният локомотив” от С. И. Виткиевич в Словенския национален драматичен театър – Любляна, режисьор Йерней Лоренци, композитор Б. Розман, драматург Ева Крашевец, сценография Бранко Хойник, костюми Б. Радулович, хореограф и асистент-режисьор Г. Лущек, езиков консултант Татяна Станич, светлинен дизайн Паскал Мерат, асистент-режисьор Ева Кокали, участват: Янеш Шкоф, Аляж Йованович, Майа Север, Тина Врбняк, МаТийа Розман, Нина Иванишин, Петра Говц, Звоне Хрибар

 

Елена Ангелова работи като репетитор, помощник-хореограф в Балетно-театрално студио и спортен клуб „Спирит”, където подготвя хореографии за международни любителски танцови фестивали за деца. През 2011/2012 изучава в НАТФИЗ „Театър на движението – танцов театър” в класа на доц. Петя Стоилова. След това записва специалност – „Театрознание и Театрален мениджмънт” с ръководители проф. Николай Йорданов и доц. Венета Дойчева.  Елена има публикации на статии, рецензии и интервюта в платформа „Нови Драматургии” и „Литературен вестник”.

 

 


[1] Терзиев, А., „Трима от победителите на фестивала в Марибор”, В: „Литературен вестник” бр. 38, 20-26.11.2013. http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1362.pdf

[2] Цитат от интервю на Елена Ангелова от бр. 4 на Театрален бюлетин към МТФ „Варненско лято” от 10.06.2014.

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. Bravo! iskam da s ezapoznaia s Elena Angelova!Prekrasna statia i nai-veche „kritika“ i mennie za aktiorska igra , rejisura! Takiva korektivi triabva da ima za BG teatara…. Za igraia na aktiorite. Takiva statii iskam da cheta ..a ne prerazkaz na siujeta .Az kato aktrisa imam nujda ot mennie za tova kakvo postigam i kakvo ne v konteksta na rejisiorskoto reshenie..a ne da mi pishat kolko sam otslabnala, ,kakva „iznenada sam“.. i t.n…Blagodaria;)