ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Романът и духът на времето

Духът на времето е по-склонен не към плътния маслен портрет на героя, а към графиката. Аз съм за т. нар. маркиране на характера на героя, от което се получава достатъчна представа за него.

Георги Марков, Атанас Славов

За развитието на езика

Непрекъснатата употреба на двусмислицата води до неточност на мисленето, до замъгляване на анализа. Така двусмислицата постепенно води до безсмислица.

Авторитет и авторитарност на ръководителя

Ако авторитетът на ръководителя подлежи на съмнение, несъмнено остава неговото заменяне с авторитарност. Обобщено – когато няма авторитет, има авторитарност.

Портал Култура

До Георги Марков – отвъд

Публикация от януари 1976 г. в българския печат, нещо като некролог приживе на Георги Марков, завършващ със зловещия коментар: „Вие не сте просто отвъд, Георги Марков, в известен смисъл Вие сте мъртъв”.

Образът на жената

Преди да сме намерили куража да кажем истината за жената, май че е по-добре и по-честно да намерим куража и да кажем истината за себе си – мъжете.

Срещи с турците в България

Винаги ми се е струвало странно, че животът на съвременното турско население в България е останал вън от творческото внимание на българските писатели.

Препарираният язовец

Емилиян Станев е от онези, които знаят, че цяла България всъщност представлява човешки резерват, и че ако в литературата е хубаво да си „язовец”, то в живота май е по-добре да си куче или ловджия.

Посегателство срещу вековете

Ако не са били всички тези свещени обреди, празници и обичаи на нашите деди, днес България щеше да е географско понятие, страна, заселена от еничари, хора без минало, без език, без история.

Мними и действителни ценности

Липсата на осведоменост и неестественият начин да бъдем откъснати от световната култура и държани под похлупак е единствената причина за твърде пламенното ни преклонение пред някои западни имена.

Георги Марков

Двадесет години до щастието

„Един шегобиец беше написал преди години на стената на една недостроена гара на никога непостроената железопътна линия „Гара Социализъм. Влакът има сто години закъснение”. Публикува се за първи път.