ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Промяна в ръководството на писателите?

„Думата „писател” прекъсваше всякакъв действителен контакт, който би трябвало да съществува между човек и човека.” Публикува се за първи път.

Комуните – действителност или илюзия

Доколко човек принадлежи на себе си и доколко на другите? Другите ни потвърждават, другите ни отричат, другите ни доказват. Функцията на „другите“ е толкова голяма, че тяхното отсъствие като че е смърт.

Опиумът на народите

Сега в България нямало слаби, хленчещи за Божията помощ човешки същества, а се разхождали силни, мъдри, самоуверени и безкрайно честни граждани, за които е абсурдно да се хранят с религиозни илюзии.

Български Великден

Спомените за Великден ме водят през слънчеви поляни, великденски люлки и маса роднини, у които трябваше да се ходи, за да се занесат червени яйца. Това бяха добри и сърдечни хора, които живееха в добър и сърдечен свят.

Романът и духът на времето

Духът на времето е по-склонен не към плътния маслен портрет на героя, а към графиката. Аз съм за т. нар. маркиране на характера на героя, от което се получава достатъчна представа за него.

Георги Марков, Атанас Славов

За развитието на езика

Непрекъснатата употреба на двусмислицата води до неточност на мисленето, до замъгляване на анализа. Така двусмислицата постепенно води до безсмислица.

Авторитет и авторитарност на ръководителя

Ако авторитетът на ръководителя подлежи на съмнение, несъмнено остава неговото заменяне с авторитарност. Обобщено – когато няма авторитет, има авторитарност.

Портал Култура

До Георги Марков – отвъд

Публикация от януари 1976 г. в българския печат, нещо като некролог приживе на Георги Марков, завършващ със зловещия коментар: „Вие не сте просто отвъд, Георги Марков, в известен смисъл Вие сте мъртъв”.

Образът на жената

Преди да сме намерили куража да кажем истината за жената, май че е по-добре и по-честно да намерим куража и да кажем истината за себе си – мъжете.

Срещи с турците в България

Винаги ми се е струвало странно, че животът на съвременното турско население в България е останал вън от творческото внимание на българските писатели.