Култура / Брой 3 (2986), Март 2022

„Въведение в теоретико-историческото изучаване на пластическите изкуства“, Чавдар Попов, художник Буян Филчев, НХА, 2022 г.

Книгата на Чавдар Попов е дългоочаквано събитие за българското изкуствознание, в рамките на което открай време съществува голяма липса на систематични антологии и изследвания, посветени на общотеоретични въпроси. Книгата представлява опит да бъдат представени най-значимите теоретични идеи и подходи, които изграждат мисловната мрежа и институционална логика на изкуството като автономна система. Бих си позволил да обобщя, че основната тема на книгата е теоретичната структура на историческото обяснение на изкуството.

Идеалната публика на този труд са всички изследователи в областта на историята на изкуството, които са изкушени да развиват своето методологическо самосъзнание. В същото време вярвам, че книгата ще се превърне в безценен ресурс за докторанти и студенти поради своя експлицитен стил на изложение, прецизирания подбор на основополагаща литература, както и наситения с интригуваща информация съпътстващ текст от коментари и контекстуални уточнения, който се съдържа в бележките под линия. По-голямата част от книгата, както показва нейното заглавие, е свързана с поставянето на теоретико-историческите обяснения на изкуството под определен методологически натиск и критична оценка на използваните концепции и понятия. Изследването предлага много именно в този „въвеждащ“ аспект, който действа „осветляващо“ по отношение на вечно изплъзващия се и възпиран от теоретичните аргументи характер на историческото обяснение. Изследването се противопоставя на примамливата достъпност на историческите желания за обобщения и разкази, завъртайки се върху собствената си неизбежна наративна структура, конструирана като тристепенен модел.

Чавдар Попов организира своята книга в три взаимосвързани части. След въвеждащите „Предварителни думи“ първата част обхваща процесите на самоопределяне и легитимиране на изкуството като самостоятелна категория и сравнително автономен обект на съзерцание в познатите му значения, разработени в дискурсите на Античността и Ренесанса; втората част разглежда изобретяването на модерната система на изкуствата и съпътстващата я терминологична класификация и идентификация; а третата част, която е с название „Светът на изкуството“, е посветена на взаимодействията на теорията с изкуството като своеобразна „суперсистема“ и многопластова социокултурна инфраструктура.

В първата част на книгата Чавдар Попов разглежда въпросите около формирането на самата идея за изкуството и възникването на концепцията за произведение на изкуството, солидаризирайки се с тезите на Ернст Гомбрих, Артър Данто, Ханс Белтинг и Борис Бернщейн за ключовата роля на моделите на репрезентация като обособен обект на теоретична рефлексия и специфична артикулация на визуалното при прехода от артефакт към творба. Втората част на книгата е изградена върху прочутата теза на Паул Кристелер, извлечена от възгледи на Юлиус Шлосер и Ервин Панофски и доразвита по-късно от Лари Шинер и други, че модерната концепция за изкуство е изобретение на европейската култура от XVIII век. „Системата“ има ортодоксален статут сред историците на изкуството независимо от множеството атаки срещу нея през последните години. В третата част историческите изследвания са разположени в контекста на света на изкуството като израз на все по-силната зависимост на изкуството от теоретичната обоснованост на модерната естетика и философия на изкуството. Книгата остава реторично отворена към спектъра от възможни въпроси за универсалния характер на глобалната съвременна парадигма и защитата на теоретичната автономия и привилегии на изкуството като вид знание, позиционирано в своя собствена история и дискурсивно поле.