Боян Знеполски – Протести, популисти, демокрация

Боян Знеполски – Протести, популисти, демокрация

Тръмп и Путин принадлежат към различни политически категории. Между тях безспорно има прилика, но тя не трябва да скрива основното, а именно разликите в политическите системи и в историческия контекст. Тръмп беше президент на една стара демокрация, докато Путин е президент на страна, която като че ли не може да съществува извън модуса на империята. При Тръмп откриваме очевидни популистки черти – прослава на обикновените американци и отхвърляне на политическия истаблишмънт... При Путин ситуацията е съвсем различна – между него и руската история има структурно съучастие. Той иска Русия да бъде отново империя и той да бъде неин президент-император. По принцип популизмът оспорва статуквото, хули елитите, в Русия, напротив, Путин олицетворява политическата система, политическия елит. Властта е напълно централизирана и безконтролна, всички препятствия лесно биват отстранявани. Може би звучи парадоксално, но ако в Русия се появи популизъм, той няма да идва от Путин, а ще бъде насочен срещу него. [...]

Благословен живот

„4321“ не е автобиографичен роман. Наистина споделям с Фъргюсън едно и също време и места, има определени събития, които действително съм преживял, ала абсолютно нищо съществено. Позицията му да страни от политиката е много по-крайна от моята. Тогава аз бях силно въвлечен във всичко социално и политическо, което се случваше. Симпатиите ми бяха на страната на левите, бях срещу войната във Виетнам и за граждански права. Ала първата ми работа беше да се подготвя за съществуване като писател. [...]

Антони Дончев: Иначе няма да съм аз

Всъщност мълчанието е много важна част от каквото и да било общуване. С албума „3uP“ ние се опитваме да общуваме, предоставяйки тези записи. В музиката е важно да намериш точния момент кога да спреш, кога да пропуснеш нещо. И в този смисъл аз май прекалено дълго мълчах, защото всъщност това е моят втори солов албум, излиза 21 години след първия. Май бе редно да наруша мълчанието. Искам да направя едно уточнение обаче, две от пиесите в албума са на Росен Захариев, „Мълчание“ е едната от тях. [...]

Метаморфозите на популизма. Разговор с Димитър Вацов

Действително има избуяване на популистки политически дискурси след дълга ера на доминация на либералното и най-вече на експертното говорене в политиката. Избуя националпопулизмът. Различни са причините за това. От една страна, икономическата глобализация изпревари значително политическата, тоест ние – на национално ниво – нямаме достатъчно политически инструменти, с които да регулираме световната икономика. Имаше и прекомерен акцент върху малцинствата, спрямо който се породи националистическа реакция. [...]

Наследството на Пазолини

Властта се конституира, улавяйки в лоното си анархията, всички форми на хаоса и на войната на всеки срещу всички. В това отношение анархията е нещо, което става мислимо единствено ако се опитате да опишете анархията на властта. В своите лекции Паул Клее разграничава истинския хаос, този генетичен принцип на света, от хаоса като антитеза на реда. Мисля, че и при Пазолини би трябвало да разграничаваме „истинската анархия“ като генетичен принцип на политиката от анархията като проста антитеза на arche. [...]

Религията на Балканите. Разговор с Красимира Мутафова

Липсва единство дори в употребата на названията Балкани, Балкански полуостров, Югоизточна Европа, а след поредицата от конфликти на територията на бивша Югославия терминът балканизация за пореден път се превърна в синоним на сепаратизация и фрагментарност, на неоправдано държавно разпадане, на „разбиване на етнокултурен модел“ и пр. Част от причините за тази драматична ситуация са заложени в периода на Средновековието, както и в нарушената „мярка“ за идентитет в хода на османското завоевание и господство. [...]