Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“, галерия „Шипка“ 6, 1 март–2 април 2022 г. Проектът е придружен от двуезична монография, дело на издателството на НБУ и фондация „Цанко Лавренов“

Става дума не просто за завръщането на едно име в историята на българското изкуство, което, разбира се, само по себе си е достойно за уважение и похвала начинание. Това е акт, въвеждащ цяла една многоаспектна проблематика, която обогатява и частично променя представите ни за развитието на нашето изкуство през първата половина на XX век.

Преди всичко бих подчертала работата по това издание на екипа, ръководен от д-р Анжела Данева, продължила повече от две години – труд, на какъвто рядко сме свидетели в тукашните ширини.

Вярно е, че в случая имахме една база от художествени и архивни материали, грижливо опазени през годините и предоставени на изследователите от наследниците на художника. Но това беше само началото. Оттук започна издирването на много липсващи звена и прекъснати нишки, и най-важното – осмислянето на фактите, явленията и процесите. Към тези предизвикателства д-р Данева, доказан специалист в проучването на българо-италианските културни диалози, е подходила с такт, отговорност и чувствителност към материята.

Ще ми позволите да обърна внимание на спецификата на наследството на Христо Берберов, която донякъде е допринесла той и приживе, и до днес да стои някак встрани, да чуждее сякаш в българската панорама. Той наистина е без аналози в нашата художествена среда. Завръщайки се в родината, Берберов донася не само висок професионализъм и европейска култура. Той е открил своя личен свят на кръстоската на две водещи направления в изкуството на Централна Европа от края на XIX век – символизма и сецесиона. Но при Берберов те се проявяват не в азбучните си масово популярни версии, а сложно пречупени през темперамента на един деликатен, фин и подчертано духовно ориентиран човек.

Намирам, че д-р Анжела Данева вярно е видяла и оценила този своеобразен феномен Христо Берберов и го е извела като ключов и в своя текст, както и в цялостната концепция за изложбата. В това отношение тя е открила свой талантлив съмишленик в лицето на художничката Дея Вълчева, придала на изданието адекватен, характерен и запомнящ се облик.

Акцент естествено е поставен върху женските образи и портретите на Берберов. В тях внимателният поглед ще открие отзвук от символизма с неговия афинитет към извънземната прелест на лицата, във финеса на детайлите, може би дори в някои звучащи под сурдинка ориенталски мотиви. И главното – с усещането за някаква иреалност, присъствие в тукашното, но и в някакво отвъдно пространство.

Не по-малко внимание е отделено на пейзажите на Христо Берберов, досега оставали без задълбочен коментар. А видени от днешна, далечна дистанция, те поразяват, смайват и убеждават колко действително особено място заема този художник. Откровено символистични са неговите пейзажи, вдъхновени от Бьоклин на тема „Острова на мъртвите“. Забележете колко лична е неговата интерпретация, как той е видял Искърското дефиле със странната скала, подобна на сфинкс. Но и тези, които нямат сюжетна препратка към символизма, в самия свой живописен градеж носят неговата атмосфера. Какво да кажем за това Берберово изумрудено синьо-зелено, плиснато върху скалите, тревите и носещо несравнима вибрация. Или за архитектурните мотиви с възрожденски къщи, рисувани от десетки наши художници от същото поколение, които в неговите пейзажи имат толкова необичайно излъчване. Благодарение на особената светлина те се възприемат по-скоро като иреални.

Специална част от наследството на Христо Берберов са неговите рисунки и графики. Задачата да ги коментира Лаврен Петров, мениджър на проекта, е поверил на Елисавета Станчева. Всеки, който се е докоснал до тези творби на художника, е почувствал, че и в тези най-интимни изяви той е без паралели в нашето изкуство. Не говоря само за избраните пози, композиции и мотиви. Не говоря и за изключителния финес на линията. Те са удивителни с деликатното включване на цвета, с владеенето на пастела, а ако проследим и самия щрих, ще се убедим колко всъщност модерна енергия се крие в тези на пръв поглед идеално класични форми.

Разделът, посветен на религиозното изкуство на Христо Берберов, е безспорен принос в изследването не само на неговото индивидуално творчество, но и в църковното ни наследство от първата половина на XX век. Към известната композиция от храм-паметника „Александър Невски“ са се прибавили работите на художника в църквите в Плевен, Провадия, Елена и Варна, досега останали извън погледа на изследователите. Това се е оказало по силите на д-р Владимир Димитров, утвърден специалист в тази материя. Той не само внимателно е проучил паметниците с всички техни иконографски особености. Той е почувствал колко за Берберов тази работа не е била просто изпълнение на поръчка, а вътрешно предразположение и духовен жест.

Така събрани наедно, разностранните изяви на Христо Берберов ни дават възможност да оценим неговото голямо и оригинално творчество. Да осмислим неговата линия в българското изкуство и като последствие може би да преразгледаме някои отлежали в годините разбирания за българското изкуство.

В книгата заслужено е отдаден поклон и на италианския художник Луиджи Болонгаро, приятел на Берберов, оставил свои творби у нас и своя следа в българското просветно дело от епохата.

И така, нека благодарим на създателите на тази книга. Тя е образец за каталог на една сериозно конструирана изложба. И да подчертая – дължим благодарност и на всички допринесли за реализирането на този мащабен проект.

„Роден съм на 27 октомври 1875 в град Елена като последен член на осемчленното бедно семейство на Иван Билберя и Мария Миланова Грънчарова, които до края на живота си тъй и не можаха да разрешат своя спор кой от двамата ме е надарил с дарбата да шаря чуждите стени и кепенци по улиците…“ Така започва една своя автобиография Христо Берберов, връщайки се към корените си. Той завършва Художествена академия в Торино при Гросо Джералди през 1898 г. През 1899 г. участва в ІV изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Преподава анатомия и перспектива в Художественото индустриално училище в София (1912–1922). Рисува пейзажи, предимно морски, оставя и портрети. По-важните негови творби са: „Старото пристанище в Несебър“ (1910), „Сакаджии в Несебър“ (1910), „Чардак на еленска къща“ (1926), „Пейзаж от Рила“ (1928), „Галата край Варна“ (1931). Рисува и портрети: „Портрет на сина ми“ (1908), „Автопортрет“ (1937) и др. Умира на 29 януари 1948 г. в София.