Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

„Заеко, бягай“, Джон Ъпдайк, превод от английски Юлиана Касабова, художник Дамян Дамянов, издателство „Кръг“, 2022 г.

Какво би станало, ако объркан млад мъж, вдъхновен от „По пътя“ на Джак Керуак, остави семейството си и хване примамливата магистрала в търсене на великото прозрение? Възможно ли е неговото приключение да се различава от романтичния идеал за свободния скитник, лутащ се между асфалта и звездите – сред прерията на миналото, по изпълнените с многообразни персонажи влакове, автомобили и автобуси в търсене на американската мечта? Съществува ли този друг пътешественик – затвореният, хванат в капан плъх, който може единствено да се завърти в кръг? Джон Ъпдайк ни го представя в първия роман от поредицата за Заека, която „Кръг“ преиздава по повод 90-годишнината от рождението на писателя.

Бившата баскетболна звезда Хари Енгстръм обитава клаустрофобичен апартамент със съпругата си и сина им в предградие на петия по големина град в Пенсилвания Брюър (измислен от Ъпдайк). Славните му дни на спортни успехи в гимназията отдавна са отминали, а жена му пропада все повече в бездната на алкохолизма. Енгстръм се опитва да продава кухненски уреди, игнорирайки тихото отчаяние, но когато второто им дете е на път да се роди, страхът надделява и Хари се опитва да избяга от капана на малкия град.

Ако ти стиска да бъдеш такъв, какъвто си, другите ще плащат за теб.

Бягството се оказва краткосрочно и жалко, печели му единствено съжаление и присмех. Хари се завръща в Брюър, където заживява с бивша проститутка, докато пасторът от църквата се опитва да спаси душата му. Ъпдайк умело противопоставя морала и личната свобода. Хари Енгстръм е слаб и противен егоист, когото добре разбираме. Коментарите му спрямо жените са сексистки, но това са мисли и думи на счупен индивид, който причинява болка на всички, обичали го някога. Ъпдайк съчувства на Енгстръм толкова, колкото Набоков на Хумберт Хумберт.

Наред с психологическата си дълбочина, „Заеко, бягай“ е изключителен портрет на конкретното време и място в американската история, което продълженията на романа обрисуват и за следващите десетилетия. Прозата е наситено обстоятелствена, което отегчава някои читатели, но описателният стил е необходим, за да се очертае по-плътно състоянието на героя, тъй като Брюър е колкото физически, толкова и мисловен капан. Ъпдайк задава въпроса: Какво се е случило с Америка в края на 50-те, защо изобщо съществува невротик като Хари Енгстръм?

В задушаващата атмосфера на асфалтовата джунгла, на крайпътните кафенета, бензиностанции, неонови знаци, проститутки и бивши спортни сензации „Заеко, бягай“ разкрива една изгубена Америка, за която никой дотогава не пише по този начин, тъй като в нея нищо значимо не се случва. Зад вратите на спретнатите къщи в предградията животът протича незабелязано – нещо, което Ричард Йейтс улавя съвършено в „Пътят на промените“ (1961 г.). Героите на Ъпдайк са семейства от работническата класа, животът им е белязан от аборти, изневери, бягства, дърдорене, клюки, но най-вече от загуба на време. Така, посредством интелигентно наслояване, Ъпдайк създава книга, която не е за нищо особено и същевременно за всичко съществено.

Той чува истината: това, което си е отишло от твоя живот, си е отишло безвъзвратно, колкото и да го търсиш, не можеш да го откриеш. С никакво тичане не можеш да го стигнеш.

В крайна сметка половинчатото бягство на Хари причинява хаос и страдание, но има и друга скрита истина в романа. Всички около него също бягат – жена му с помощта на алкохола, свещеникът, благодарение на религията, бившият му треньор, посредством проститутките. Той е единственият, който въпреки всички недъзи на характера си поне прави анемичен опит да промени нещо. Неуверен скок към баскетболния кош на свободата.