Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

„Езикът на Третия райх. Бележникът на един филолог“, Виктор Клемперер, превод от немски Ана Димова, издателство „Жанет 45“, 2022 г.

Виктор Клемперер (1881–1960) е литературовед, изследовател на френската литература. Син на равин, следва философия, романистика и германистика в Мюнхен, Женева, Париж и Берлин. Участва като доброволец в Първата световна война, Нюрнбергските закони за гражданството го лишават от професура във Висшето техническо училище в Дрезден, впоследствие са му забранени достъпът до библиотеки и абонаментът за вестници и списания и той не може да продължи научните си занимания. Тогава се обръща към своите дневници. Те излизат години след смъртта му под заглавие „Ще свидетелствам до края“, в България са издадени през 1995 г. Много от написаното в „Езикът на Третия райх“ първо се появява в тях. Клемперер не попада в концентрационен лагер благодарение на съпругата си, арийка, която не се отрича от него. Поради опасността Гестапо да открие записките му тя ги носи при своя приятелка. През 1940 г. семейството е принудено да напусне жилището си и е въдворено в т.нар. еврейски дом. Клемперер работи във фабрика. В „Езикът на Третия райх“ разказът за постепенното навлизане в ада на нацизма е споен с наблюдения върху езика като обект на изследване. В часовете на безнадеждност и унижения авторът се придържа към целта си: „наблюдавай, изучавай, запомняй какво се случва – утре всичко ще изглежда по-различно“. Съкращението LTI се появява отначало като пародираща игра, после като знак на съпротива – Lingua Tertii Imperii, Езикът на Третия райх. Книгата в безпогрешния превод на Ана Димова, макар и закъсняла с десетилетия, се появява в контекста на нов пропаганден език – този път в Русия, който оправдава нова агресия.

„Нацизмът нахлуваше в плътта и кръвта на тълпата чрез отделни думи, изрази, изречения, които ѝ се натрапваха чрез хилядократно повтаряне и които тя възприемаше механично и несъзнателно“, пише Клемперер. „Думите могат да са като минимални дози арсен: не забелязвате, че сте ги погълнали … но след известно време въздействието им е очевидно.“ За да открие как езикът въздейства върху мисленето, как легитимира геноцида и фанатичната вяра в „крайната победа“, той анализира езика на идеолога Алфред Розенберг, текстове и речи на Хитлер и Гьобелс, бюлетини, реклами и нацистки вестници, всекидневната реч. Изследва властта на клишетата, истерията на нацисткия език, повторенията като стилистично средство. LTI е изключително беден, подчертава Клемперер. „Всичко в него беше реч, директно обръщение, призив, подстрекателство.“ Заимствайки от езика на дохитлеристка Германия, Третият райх променя ценностната ориентация и честотата на употреба на думите и изразите, „напоява“ ги със своята отрова, превръща езика в средство за пропаганда. Дори евреите в своята принудителна изолация несъзнателно се подчиняват на езика на победителите. Той е „наистина тотален, с абсолютна еднотипност е успял да обхване и отрови цялата своя Велика Германия“.

Първата дума, която авторът възприема като типично нацистка, е Strafexpedition – наказателна експедиция. Тя се появява в зората на нацизма, за да се завърне с нова сила в началото на Световната война като „наказателна акция срещу разни презрени народи“. Клемперер се спира на злоупотребата с думите героичен, борчески, вечен, исторически, единствен по рода си, на манията по абревиатури, по думи, които изразяват воля за движение, на пренасянето на техническа терминология в нетехнически сфери, което превръща човешкото в механично. За честотата на употреба на думата народ пише, че е „колкото солта в яденето, към всичко се добавя щипка народ“. Изследва преносите от сферата на разума към тази на чувствата и сантимента и особено връзката между чувството и селската традиция, мита и примитивното. Убеден е, че открива „най-тясна връзка между нацизма и Немския романтизъм“ в детронирането на разума, възвеличаването на могъществото и на хищника.

След 1945 г. Клемперер възстановява академичната си кариера в ГДР. „Езикът на Третия райх“ излиза там през 1947 г. и има различна рецепция от двете страни на Стената. Той не успява да се освободи от заблудите си за Москва и комунизма, макар да вижда аналогии между нацисткия и болшевишкия език, а в дневника си още през 1945 г. да пише за език на четвъртия райх.