Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Дебати
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

29 05

Думите като дози арсен

От Людмила Димова 0 коментара A+ A A-

„Езикът на Третия райх. Бележникът на един филолог“, Виктор Клемперер, превод от немски Ана Димова, издателство „Жанет 45“, 2022 г.

Виктор Клемперер (1881–1960) е литературовед, изследовател на френската литература. Син на равин, следва философия, романистика и германистика в Мюнхен, Женева, Париж и Берлин. Участва като доброволец в Първата световна война, Нюрнбергските закони за гражданството го лишават от професура във Висшето техническо училище в Дрезден, впоследствие са му забранени достъпът до библиотеки и абонаментът за вестници и списания и той не може да продължи научните си занимания. Тогава се обръща към своите дневници. Те излизат години след смъртта му под заглавие „Ще свидетелствам до края“, в България са издадени през 1995 г. Много от написаното в „Езикът на Третия райх“ първо се появява в тях. Клемперер не попада в концентрационен лагер благодарение на съпругата си, арийка, която не се отрича от него. Поради опасността Гестапо да открие записките му тя ги носи при своя приятелка. През 1940 г. семейството е принудено да напусне жилището си и е въдворено в т.нар. еврейски дом. Клемперер работи във фабрика. В „Езикът на Третия райх“ разказът за постепенното навлизане в ада на нацизма е споен с наблюдения върху езика като обект на изследване. В часовете на безнадеждност и унижения авторът се придържа към целта си: „наблюдавай, изучавай, запомняй какво се случва – утре всичко ще изглежда по-различно“. Съкращението LTI се появява отначало като пародираща игра, после като знак на съпротива – Lingua Tertii Imperii, Езикът на Третия райх. Книгата в безпогрешния превод на Ана Димова, макар и закъсняла с десетилетия, се появява в контекста на нов пропаганден език – този път в Русия, който оправдава нова агресия.

„Нацизмът нахлуваше в плътта и кръвта на тълпата чрез отделни думи, изрази, изречения, които ѝ се натрапваха чрез хилядократно повтаряне и които тя възприемаше механично и несъзнателно“, пише Клемперер. „Думите могат да са като минимални дози арсен: не забелязвате, че сте ги погълнали … но след известно време въздействието им е очевидно.“ За да открие как езикът въздейства върху мисленето, как легитимира геноцида и фанатичната вяра в „крайната победа“, той анализира езика на идеолога Алфред Розенберг, текстове и речи на Хитлер и Гьобелс, бюлетини, реклами и нацистки вестници, всекидневната реч. Изследва властта на клишетата, истерията на нацисткия език, повторенията като стилистично средство. LTI е изключително беден, подчертава Клемперер. „Всичко в него беше реч, директно обръщение, призив, подстрекателство.“ Заимствайки от езика на дохитлеристка Германия, Третият райх променя ценностната ориентация и честотата на употреба на думите и изразите, „напоява“ ги със своята отрова, превръща езика в средство за пропаганда. Дори евреите в своята принудителна изолация несъзнателно се подчиняват на езика на победителите. Той е „наистина тотален, с абсолютна еднотипност е успял да обхване и отрови цялата своя Велика Германия“.

Първата дума, която авторът възприема като типично нацистка, е Strafexpedition – наказателна експедиция. Тя се появява в зората на нацизма, за да се завърне с нова сила в началото на Световната война като „наказателна акция срещу разни презрени народи“. Клемперер се спира на злоупотребата с думите героичен, борчески, вечен, исторически, единствен по рода си, на манията по абревиатури, по думи, които изразяват воля за движение, на пренасянето на техническа терминология в нетехнически сфери, което превръща човешкото в механично. За честотата на употреба на думата народ пише, че е „колкото солта в яденето, към всичко се добавя щипка народ“. Изследва преносите от сферата на разума към тази на чувствата и сантимента и особено връзката между чувството и селската традиция, мита и примитивното. Убеден е, че открива „най-тясна връзка между нацизма и Немския романтизъм“ в детронирането на разума, възвеличаването на могъществото и на хищника.

След 1945 г. Клемперер възстановява академичната си кариера в ГДР. „Езикът на Третия райх“ излиза там през 1947 г. и има различна рецепция от двете страни на Стената. Той не успява да се освободи от заблудите си за Москва и комунизма, макар да вижда аналогии между нацисткия и болшевишкия език, а в дневника си още през 1945 г. да пише за език на четвъртия райх.

Споделете

Автор

Людмила Димова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров
    27.05.2025
  • Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев
    27.05.2025
  • Любовта ни спасява, ако не е само Ерос. Анкета с проф. Боян Биолчев
    27.05.2025
  • За мъдростта и добродетелите
    27.05.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO