Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

Разговор с руския карикатурист Сергей Йолкин

„Путин го обзеха някакви идеи от космически или космогонически порядък. Той изобщо вече не мисли за икономиката, за вътрешната политика. Навярно смята, че е длъжен да изпълни някаква свръхмисия, да преобърне целия свят.“

Известно е, че не обичате да давате интервюта, но тъй като напуснахте Русия и сте вече в България, искам да ви попитам за мотивацията на това ваше решение. Да не би сатирата в родината ви да е вече невъзможна?

Защо да не е възможна? Аз имам тримесечна шенгенска виза за България и после ще трябва да реша проблема със статута си. Той е неопределен.

Опасявахте ли се от преследвания от страна на руските власти?

Не мога да кажа, че е имало някакви сериозни стъпки от властите в Русия в тази посока. Но имах известни опасения, разбира се.

Един от основните персонажи във вашите карикатури е президентът Владимир Путин. Но това е „друг Путин“, не така силен и мъжествен, както го изобразява руската пропаганда, а някак вял и безпомощен. Каква е вашата гледна точка към Путин?

Гледната ми точка силно се променяше през годините. Започнах да рисувам Путин преди двадесет и три години, тоест през 1999 г. Още докато беше министър-председател, започнах да му правя карикатури, но ми се струва, че тогава той беше съвършено различен човек. Мнозина го смятаха за напълно нормален и адекватен човек, за разумен политик. Ала оттогава изминаха двадесет и три години. И нещо силно се промени.

Какво по-точно?

Видимо го обзеха някакви идеи от космически или космогонически порядък. Той вече изобщо не мисли за икономиката, за вътрешната политика. Навярно смята, че е длъжен да изпълни някаква свръхмисия, да преобърне целия свят. Някакви такива неща му се въртят из главата, за които и аз даже не подозирам. Никой няма обяснение.

В едно ваше интервю казвате, че виждате Путин в бъдеще като египетски фараон. А как го виждате днес?

Навярно вече го дели само една стъпка от всичко това. От състоянието на египетски фараон. Съвсем близо е до фараонството.

А не е ли по-близо до Международния наказателен трибунал в Хага?

Неизповедими са пътищата Господни. Напълно е възможно.

Всички в момента сме потопени в кървавата и безпощадна война, която Русия води в Украйна. Как я виждате като художник? Какви теми или какви събития никога не бихте превърнали в карикатури?

Никога няма да правя карикатури, обидни за някого, които осмиват болката или страданието. Не бих могъл да пресъздавам в карикатури кървави събития. Струва ми се, че не това е жанрът, с който можеш да пристъпиш към подобна тема.

А какви карикатури бихте правили днес?

Правя карикатури, които описват събитията, но не с челен удар, а някак с рикошет. Показвам събитията под друг ъгъл. Това се опитвам да постигна в работата си.

Под какъв точно ъгъл гледате случващото се?

Всичко всеки път е различно и става по нов начин. Веднъж така, друг път – иначе. Старая се нарисуваното от мен да не е шокиращо и да не е съвсем безобразно.

Мнозина в Русия се отнасят с нетърпимост към карикатурата като жанр. Какво е според вас обяснението на този факт?

Навярно, за да се смени това, е необходима културна промяна. За много руснаци карикатурите са нещо като шеги или анекдоти за мъжа и жената, за отношението към пиянството или кражбите. Мнозина в моята страна смятат, че властта е нещо, което не бива да се осмива, затова и се отнасят агресивно към карикатурите, насочени срещу властта.

А вие как гледате към традициите в руската карикатура? Зад граница мнозина си спомнят за „Крокодил“, но това беше друга епоха, и то силно идеологизирана?

„Крокодил“ наистина беше пропагандно издание, където осмиваха Запада, но не и Партията. Не можеше да се осмиват ръководителите на СССР като Брежнев или Хрушчов. Разрешеното равнище за сатира стигаше до някой началник-склад или до директор на магазин.

Какво е за вас карикатурата? Начин да се трансформира политиката или докосване до текущото?

Карикатурата е моят инструмент, чрез който взаимодействам със света. За музиканта е важен неговият инструмент. Каквото е за копача лопатата, а за месаря – неговият нож, това е и за мен моливът, с който правя карикатурите си.

Художникът Вячеслав Данилов ви определя като „най-яркия, най-точния и най-острия – главния в Русия производител на визуални мемове за политиката“. Такова определение задължава, не е ли така?

Да, така. е Направо ти се иска да изпънеш ръце до тялото и да застанеш мирно при подобно признание на собственото ти величие. Вече нямаш право да рисуваш лошо, да правиш халтури, трябва да се стараеш, щом чуваш такива неща.

Излиза, че сте главният карикатурист в епохата на Путин?

Струва ми се, че всичко това е доста голямо преувеличение.

А какво правите, когато не ви идват идеи? И това се случва.

Има такива моменти. Тогава обикновено лягам на дивана и гледам в тавана десет-петнадесет минути. Тогава идеите изникват отнякъде.

Какъв процент от рисунките ви отиват в кошчето за боклук?

Неголям. Може би около 5%. Не повече.

Какво мислите за работите на българските карикатуристи? Имате немалко приятели сред тях в България.

Много ми харесват работите на Чавдар Николов и Христо Комарницки. Забележителни карикатуристи.

Как бихте определили разликата между руската и българската карикатура? Къде минават разделителните линии?

Струва ми се, че българската карикатура е по-близко до европейската. Съветската традиция, от която произлизаме ние, е друга – да я наречем „крокодилска“. При вас се чувства близостта до европейската традиция.

В Русия днес бият тревога, че страната ви е попаднала под „културата на отмяната“. Че на Запад искат да заличат руската култура изцяло. Какво мислите за всичко това?

Мисля, че трябва да поизчакаме и след известно време всичко това ще отмине. Трябва да потърпим. И също да понесем страдания.

Един от анализаторите на радио „Свобода“ твърди, че отсъствието в Русия на независими институции, в това число и на свободни медии, води до колективно освобождаване на обществото от угризенията на съвестта. Как гражданите в Русия се информират за случващото се в Украйна и по света? Наистина ли процентът на привържениците на Путин е толкова висок, както твърди официалната руска социология?

Ние в Русия няма как да знаем истинските данни. Разполагаме единствено с официалните данни за големите проценти на Путин, но независими данни просто няма и те не съществуват. Ето защо няма как да ги коментираме. Можем само да тънем в догадки и хипотези.

А вие какво предполагате?

Мисля, че официалните данни са силно завишени.

Мнозина възприемат Буча като метафора на самоотрицанието и самоунищожението на руското общество, защото, знаейки за това, е „невъзможно да си живее от тук насетне“. Бъдещето е в мъгла, написахте вие, но все пак как си представяте идните дни, как ще продължат да живеят хората в Русия?

Знаете ли, мнозина руснаци днес се намират в шоково състояние. Те живеят в ядрото на случващото се и на мен ми се струва, че в момента няма как да дадем обективна преценка на тези процеси. Всичко това ще се прояви, но много по-късно.

Разговаряха Димитрина Чернева и Тони Николов

Сергей Йолкин (род. 1962 г. във Воркута) е един от най-известните руски карикатуристи. Завършва архитектура. Участвал е в разработката на общоустройствените планове на Воронеж, Белгород и Старий Оскол. От 1999 г. се посвещава изцяло на карикатурата. Отначало сътрудничи на „Известия“, „Российская газета“ и РИА „Новости“, но критичността му към режима в Русия го пренасочва към западни издания като Радио „Свобода“ или „Дойче Веле“. Автор на книгата „Двуглавата Русия. История в картинки“ (2014). През 2017 г. получава наградата Герд Буцериус за „Свободната преса на Източна Европа“.