За морала и правото. Разговор с Веселин Диманов
„Всяко поколение има своите лидери, формулира своите идеи чрез тях, има своите надежди…“ С режисьора на документалния филм „Моралът е доброто“ Веселин Диманов разговаря Деян Статулов
Филмът „Моралът е доброто“ на режисьора Веселин Диманов повече от два месеца се представя в цяла България с нестихващ интерес. Той е посветен на доц. Кристиан Таков, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Какво провокира създаването на този филм близо пет години след като от този свят си отиде доц. Кристиан Таков?
„На сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно“, казваше Кристиан. Бих добавил, че всяко поколение има своите лидери, формулира своите идеи чрез тях, има своите надежди и търси правилната методология към изграждането на един справедлив свят. Кристиан Таков е една от тези ярки личности. Тази негова енергия – да обединява и да дава, без да търси – е причината да се впусна да правя филм. Крайната ми цел е колкото се може повече хора да научат за Кристиан, за тези негови качества – чисто човешки, които го правеха преди всичко един от нас. Вярвам, че този филм и опознаването на личността на Кристиан Таков може да вдъхнови много млади хора в България.
С какво ви впечатли личността на Кристиан Таков, за да създадете филм за него?
За краткото време, в което имахме възможност да общуваме, разбрах, че той е много необикновен човек. Впечатли ме с отношението си към думите. Тогава той ми каза нещо впечатляващо, поне за мен, той отговори в края на интервюто на въпроса „Какво ви мотивира?“, с: „Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува“.
Не е ли рисковано точно с тази тема и личност да дебютирате в документалното кино?
За мен това беше голямо предизвикателство, тъй като говорим за личност, която е оставила ярка следа след себе си в две важни и ключови за страната ни направления – истина и справедливост. Истината, която да ни освободи, и справедливостта, която да ни поведе напред. Когато започнах да работя по филма, не мислех за риска, за мен важното бе да отговоря на въпросите, които се бяха зародили в съзнанието ми: как се е изградил Кристиан като личност и какъв е бил пътят му до тази фигура, която всички с интерес и пиетет слушахме в телевизионните предавания.
На какъв принцип избрахте своите събеседници във филма?
В началото, когато започнах писането на сценария, провеждах всекидневни срещи с майката на Кристиан Таков – оперната прима Галя Йончева. С нея прекарвахме часове в разговори, постепенно тя ме въвеждаше в световете на Кристиан, за които исках да разкажа – детство, юношество, казарма, университет, обществена дейност и финалните дни на живота му. След като изградих структурата и отбелязах важните моменти, започнах да издирвам негови приятели от тези периоди. Така всъщност започна и голямото търсене – контакт след контакт, разговор след разговор успях да завърша и формулирам въпросите си, да избера хората, с които да очертая предварителните разговори така, че те да фокусират разказа си.
Не мога да не споделя, че голяма заслуга в опознаването на образа му има и той самият през своя архив – снимки, писма, бележки, и особено през своята „Автобиография“, която е написал за живота до седемнайсетата си годишнина. Този документ е свидетелство за мислите и обкръжението му и ми служеше като ориентир във важните за този етап в живота му детайли. Ще си позволя да цитирам какво е написал в края: „Свободният човешки дух ще съществува винаги, въпреки че има периоди, когато огромната маса се опитва да го задуши, но никога досега не ѝ се е удало, а и няма да ѝ се удаде. Ще се постарая винаги да се стремя към личността“.
Един от героите във филма е бившият главен прокурор от края на социализма Васил Мръчков. Той е спорна личност. Защо се наложи да го включите в разказа за Кристиан Таков?
Когато открих лентовите, видео- и аудиоархиви, се оказа, че пред мен стои един масив от информация, с която трябва някак да се справя. Започнах с дигитализирането и така всъщност попаднах на архиви от 1997 г., когато Кристиан Таков представя своята докторантура на тема „Банкова гаранция“ в Софийски университет. Започнах да търся хора, които са присъствали на това събитие, имат впечатления от него и са готови да разкажат във филма. Така се запознах и с проф. Мръчков.
Колко време ви отне снимачният процес и имахте ли проблеми по време на снимките?
Снимките на филма започнаха през септември 2020 г. – малко преди втория локдаун. Едно от големите предизвикателства за мен беше краткият срок, в който трябваше да се заснемат общо трийсет интервюта по най-важните теми. За краткото време, в което, освен че трябваше да се опознаем с главния оператор Калоян Игнатов, се наложи и да организираме и снимачните дни така, че да се впишем в сроковете, които си бяхме поставили. Много бързо успяхме да създадем работен ритъм и завършихме първия етап от заснемането на сюжета в срок. Вторият етап започна със заснемането на финала на филма с дъщерята на Кристиан, Галя Такова, през 2021 г. Локацията, на която се спрях, е „Щъркелово гнездо“ в Панчарево, любимо място за семейството на Кристиан. Третият и финален снимачен етап стартира паралелно с монтажа на филма, като в началото на 2022 г. заедно с Димитър Стафидов започнахме работа по структурирането на историята в отделни епизоди. Паралелно с това заснехме и последните интервюта по теми, свързани с прехода и казармата. Не мога да не спомена и едно от най-важните неща, без които филмът нямаше да има този дух, а именно локацията. Спрях се на Софийския университет, тъй като там Кристиан Таков се е чувствал, както сам споделя, „като риба във вода“. И съм благодарен на ръководството, че ни допуснаха да снимаме на територията на университета част от интервютата.
Филмът е независим – не сте използвали държавна субсидия. По какъв начин намерихте финансов ресурс за неговото създаване?
Финансирането на филма идва по два канала – лични средства, както и дарения на юридически дружества, пред които представих сценария си и откритите от мен архиви.
По време на снимките и тяхната подготовка имаше ли факти или събития от живота на Кристиан Таков, които промениха хода на сюжета?
Никога няма да забравя момента, в който прочетох в един от тефтерите му от 1989 г. следното изречение: „Да се гледам в младежко предаване“. Това промени наистина всичко от сценария до мащабите на продукцията. Дотогава не знаех, че той е имал радио- и телевизионни участия в годините на прехода в България, когато е бил още студент. В продължение на година работихме за намирането и възстановяването на кадрите – проведохме множество разговори с български журналисти и общественици, свидетели на този период от живота на Кристиан Таков. Въпреки всички усилия се оказа, че тези материали са изтрити безвъзвратно. Успяхме да ги открием в неговия архив, съхранен от майка му.
Видях хиляди зрители по време на прожекциите на филма. За документален филм е необичайно. Според вас на какво се дължи този възторжен прием?
Необяснимо е дори за мен. Реакциите надминаха и най-смелите ми очаквания. Знаех, че поемам огромен риск, захващайки се точно с този филм, защото очакванията бяха много високи от всички близки до Кристиан хора, както и от тези, които са следили изявите му през последните години, но истината е, че филмът предизвиква огромен интерес. Просто разказахме истината. И хората го усещат.
Не сме инвестирали никакви средства в реклама – филмът се разпространява от човек на човек, от уста на уста. Чрез емоциите и отзивите си хората пробуждат интерес около себе си. Много хора споделят и разпространяват информация за всичко около филма и предстоящите излъчвания, повече и от нас в някои моменти. Понякога още преди да обявим новите дати за прожекции, вече няколко души са ни писали, че са ги открили, ще правим ли още прожекции, как да ни помогнат, за да прожектираме и в техния град… Това е и първият български документален филм, който влиза в широко разпространение и е излъчван в киносалоните на „Арена“.
Кой интимен момент от биографията на доц. Таков ви разчувства най-много?
За мен това е връзката с дъщеря му. И до ден днешен този епизод от филма ми е най-скъп.
Ако трябва с прости думи да опишем приноса на Кристиан Таков в правото, как бихте го формулирали?
Ще си позволя да цитирам един от участниците, Борис Велчев, който описва Кристиан като „човек, за когото правото е религия“.
В едно разделено общество като нашето как идеите на Кристиан Таков могат да ни обединят?
Вярвам, че чрез личния пример. Всеки може да направи малки стъпки, за да промени средата, в която се намира, така да вдъхнови и мотивира и други хора около себе си.
Имаше ли реакции от страна на политици? Има ли шанс да се вслушат в думите на Таков?
Лично съм присъствал на много от прожекциите и съм виждал на тях политици от различни партии, с различни виждания и позиции. Те все пак са отишли да гледат филма и след него не остават безразлични. Вярвам, че всеки може да открие нещо за себе си във филма.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук