Култура / Брой 1 (2994), Януари 2023

„Баншите от Инишерин“, Великобритания, Ирландия, САЩ, 2022 г., режисьор и сценарист Мартин Макдона, оператор Бен Дейвис, в ролите: Колин Фарел, Брендън Глийсън, Кери Кондън, Бари Кеоган

Друг филм като „Баншите от Инишерин“ на Мартин Макдона скоро няма да има. Тази семпла притча за болезнената раздяла между двама приятели безпощадно разкрива в какво се превръщаме, когато откажем да общуваме един с друг, и улавя напълно кризата на духа, която преживяхме по време на пандемията. Последствията от изолацията, наивният опит за самодостатъчност и отхвърлянето на другия като възможност за спасение ни напомнят, че не всеки човек е остров.

Подобно на всички филми на Макдона, предпоставките за драмата стават ясни в първите минути. С отнесена усмивка Падрейк (Колин Фарел) разхожда магарето си из пасторалните пейзажи на ирландския остров Инишерин, като по пътя се отбива до къщата на най-близкия си приятел Колм (Брендън Глийсън), с когото всеки ден в 14 часа посещават единствената кръчма в селото. Този път Колм не отвръща на поканата му, а малко по-късно става ясно, че вече не го харесва. Падрейк негодува и настоява за обяснение, но вместо това Колм поставя ултиматум – ще си отрязва по един пръст всеки път, когато бившият му приятел се опита да го заговори.

Напрежението между двамата нараства, докато жителите на острова стават свидетели на куриозна, но постепенно излизаща извън контрол трагична история за неразбирателството. Привидно е лесно да се напусне острова, но единствено сестрата на Падрейк, която чете книги, намира кураж да се измъкне от примката на безумието, затегнала двамата приятели. Оттатък я очакват просторната земя и големите градове, където гърмят изстрелите на ирландската гражданска война. Рискът е за предпочитане пред бавната смърт в Инишерин, където баншите дебнат от всеки ъгъл.

Баншите са духове от ирландския фолклор, които със смразяващия си писък предвещават смърт. Според митовете приемат разнообразни форми, но във филма на Макдона напомнят на вещиците от „Макбет“. Отстранени от света, уморени от човешката трагикомедия, която се задоволяват да наблюдават от удобството на люлеещ се стол. Другите свидетели на този театър на абсурда са животните. Трогателната им невинност изпъква на фона на лудостите, които стопаните им си позволяват. Инишерин напомня на красива преизподня, в която всеки миг нечий край наближава.

Първоначално интригува мистерията защо Колм е решен на такива крайности, за да пропъди Падрейк от живота си, но причината е толкова простичка, че е трудно да се възприеме. Макдона използва семпла наративна предпоставка, за да разкрие дълбоката екзистенциална криза на героя. Изправен пред собствената си смъртност, той в отчаянието си стига до илюзията да остави след себе си непреходно изкуство, което изглежда нелепо на фона на пасторалната изолация на острова. Смешно и същевременно съкрушително, тъй като всеки има право на самотност.

Някои откриват във филма метафора за ирландската гражданска война, в която всяка страна инатливо стои зад собствената си идеология. За други историята, в която приятелството между двама мъже се разпада, е достатъчна. Мъжката самота, склонността към насилие и объркването, които произлизат от нарушените отношения, изглеждат особено пленителни през черното чувство за хумор на Макдона, което господства във всеки от филмите му от „В Брюж“ насам. Там същото актьорско дуо създаде интимни, човешки моменти сред летящи куршуми, джуджета и преследвания по средновековни улици. Тук не са нужни престрелки, за да се усети трагизмът като безмилостен вятър, който сковава тялото.

В сърцевината си „Баншите от Инишерин“ е екзистенциална история за човека, наченал дяволската партия шах от „Седмият печат“ сам със себе си. Филм за ветровитите вечери, в които отчаянието нашепва в ухото, а жестокост се събужда дори в сърцата на онези, които се привързват като деца. Класически пример за силата на трагичните истории, които ни запленяват и ни показват какви не трябва да бъдем, при все че и героите им винаги имат възможност за спасение, но неизбежно нещо ги тегли към черните води на океана, където лежат техните предци.