Култура / Брой 1 (2994), Януари 2023

На 15 декември 2022 г. бях на откриването на шест изложби. От 12 откривания общо в София същата вечер. И стана дума с колеги как се е променила арт географията на столицата в последните 10–15 години

Преди това съвременното изкуство имаше две „опори“, отдалечени една от друга – Софийската градска художествена галерия в центъра и Института за съвременно изкуство в широкия център, така да се каже, на бул. „Васил Левски“ в посока Сточна гара. Между тях галерия Credo Bonum – зад Народния театър – постепенно намери своя актуален профил във времето. И така местата станаха три. После четири – с програмата за млади художници и куратори „Място за срещи“ в галерия „Васка Емануилова“ край парка „Заимов“. Добави се и галерия „Аросита“ на улицата на Операта, ориентирайки се също към съвременно изкуство. Мощен принос в представянето му бе появата на галерия „Структура“ зад Централната поща. После в бърза поредица в района възникнаха още няколко галерии – Little Bird Place, Depoo, One, КО-ОП, „Поста“, Charta, „Пунта“ – част от тях изначално са заявили посоката си в съвременното изкуство, а други все още формират профила си. И имам предвид само частните галерии, някои от тях комерсиални, други не. Към които следва да се добавят и институции като Гьоте-институт и Националната галерия – с Двореца, „Квадрат 500“ и музея „Вера Недкова“, с много активна политика в представянето на съвременно изкуство. А в другия край на София – в Южния парк – към доскоро самотния САМСИ се добави и „Топлоцентрала“…

Така панорамата на столицата се насити с арт места и събития. И ако преди свивах в неудобство рамене пред чуждестранните колеги и гости, че няма къде да ги изпратя, сега усърдно правим маршрути според времето, с което разполагат. Съвсем нова ситуация, в която не само събитията, но и близостта на галериите се оказва от голямо значение. Именно тя направи възможно да видя шест изложби на откриването им в една вечер.

Маршрутът ми започна с галерия „Пунта“ – най-новата от тях, ориентирана в представяне на траш арт. В нея Красимир Терзиев пресъздава застинал миг от апокалипсис, разтеглен сякаш в текуща ентропия. Парчета мазилка по пода и висящи отгоре елементи от окачен таван – все материали от самата галерия – поставят зрителя в ситуация на спряло време, в „момент на покой и затишие пред буря“. И докато пребивава в тази картина на разпад, с усещането за миниатюрна част от невъобразимо по-голям и общ процес, на витрината отвън все още стои рекламата на бивш бижутерски магазин… I come very briefly to this place. I watch it move. I watch it shake е названието на изложбата, цитат от песен на Лори Андерсън, а куратор е Бояна Джикова.

Пресичайки бул. „Дондуков“, отидох пред галерията витрина „Поста“. Създадена по време на пандемията от куратора Бояна Джикова и художника Викенти Комитски, тя е „пресечна точка между визуално изкуство, поезия и улицата“. И заедно с множество хора, събрани за откриването, гледах видеото Used/Loosen на Калин Серапионов. В него пълзят и се преплитат множество разноцветни връзки за кабели от разни устройства, които художникът е купувал и използвал през годините. Свикнали сме да мислим дигиталното като безтелесно, като информационен поток в невидим и извънсетивен облак, но той все пак има своите материални носители. Нагледно представени във видеото като синтетична кръвоносна система. В един все по-синтетичен свят, който също неизбежно се амортизира. И точно това усещане придава на красивата движеща се плетеница подмолно устрашаващо въздействие.

После свърнах от бул. „Дондуков“ по ул. „11 август“, за да видя откриването на изложбата „Безспир“ в галерия Little Bird Place. Кръговрата на живота представят там Антоанета Куик, Ралица Големанова и Николай Стефанов – в инсталации, фотографии и поезия. Противопоставят се на възгледа за живота като бавно умиране и изтъкват естествения процес на зараждане в природата, в който „началото е край, а краят – начало“. И тук зрителят е призован да проектира себе си в невъобразимо по-голям и безкраен цикъл от закономерности. Които наблюдава, но неизбежно преживява лично и емоционално. В седем „точки“, представени чрез занимателни инсталации, черно-бели фотографии и поеми. Ето „Пладне“: „Когато за първи път / си купиш пакет цигари / и за първи път / се върнеш у дома на сутринта / и няма кой да те попита / къде си бил – / тогава разбираш, / че сега вече си сам / по каменистия път / на израстването“.

След това продължих нагоре и завих по ул. „Врабча“ към галерия „Аросита“. Където се откриваше изложбата „Тахион“ на Нора Ампова. Запленена от теорията за хипотетичната най-бърза частица в микросвета, художничката създава колажи и живопис в композиции със спряло време и различни пространствени измерения. Звучи абстрактно, но образите са подчертано конкретни: обикновени предмети, пейзажи, човешки фигури, пребиваващи в съзерцание и нега… Съчетанието им, изтъкването им чрез равни цветни полета, извеждането им в един или друг план в композициите създава усещането, че те са там, но и някъде другаде. А може би не са и там, където ги виждаме. „Дали тахионът всъщност не е от другата страна?“, се пита в текста си художничката. Или пък сме ние, зрителите, които пътуваме във времето и пространството…

Непосредствено до галерия „Аросита“ е Charta – ново пространство за изкуство, основано в началото на 2022 г. Там бе откриването на изложбата Ectoplasticones на Петер Цанев с куратор Станислав Памукчиев. Много добре подредена, бе първото ми впечатление. Изложба с музеен характер и с обекти, чиято ценност е изтъкната от представянето им в специални кутии и прозрачни съдове по черни стелажи и в рамкирани фотоси по стените. Какви са обектите е важното, разбира се. Това са нови „психоплазмени тела“ в изкуството, по-скоро с вид на зачатъчни материални форми и ембриони, които художникът създава, бидейки критичен както към информационния и събитиен характер на съвременното изкуство, така и към музейната институция, която по идея е призвана да го увековечи. Поне това разбрах аз от твърде сложната концепция, която може би също трябва да се възприема по-скоро интуитивно – като „напипване“ на път за възстановяване на емпатията, магията и ритуала в изкуството. „Аз предлагам радикално хуманизиране на идеята за живот в нови тела, като предоставям на изкуството различен вид психическо тяло – психоплазмено тяло“, заявява художникът.

Непосредствено до „Харта“ е галерия Depoo. В която се откриваше изложбата Limited Prints Only #2. Представя графични отпечатъци, фотографски и дигитални принтове от над 30 автори. В ограничени серии, подписани, номерирани и сертифицирани, тези произведения са „финансово достъпни“, както пише в листовката. И наистина са чудесен начин за създаване или допълване на колекции от съвременно изкуство. Някои от творбите бяха вече откупени, когато разглеждах изложбата. Както впрочем и произведения в другите галерии в това „каре“, които предоставят такава възможност.

И неслучайно споменавам „Каре“. Защото това бе обща програма на осем галерии и изложбени пространства, организирали откриванията си в една и съща вечер. По съседство, така да се каже, но и като взаимна подкрепа, взаимодействие и единодействие – в съвременното изкуство. В по-широкия план на това всъщност и географско артистично „каре“ бяха още галерия КО-ОП и Гьоте-институт – с изложба и премиера на книга. А изложбите, открити там на 15 декември 2022 г., продължават докъм средата на януари 2023 г.

По близост към това „каре“ е музеят „Вера Недкова“ – с изложбата „Свързани корпуси“ на Леда Старчева. „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света… Виждам отломките и стърчащите арматури…“, споделя художничката. Изложбата ѝ продължава до 31 март 2023 г. А галерия „Структура“, която междувременно навърши пет години, представи изложбата на Мари Чивиков „Тези междинни неземни светове, които изпълват моето същество“…

И няма как да не се замисля за художествените ни светове – дори само в тази част от арт географията на София.