Култура / Брой 1 (2994), Януари 2023

С китариста и композитор Сашо Поповски, ръководител на джаз катедрата в Университета „Гоце Делчев“ в Щип и създател на фестивала „Джаз Фабрика“, разговаря Цветан Цветанов

„Китарата е парче дърво с шест струни. Електрическата има и адаптери. Важно е обаче кой свири на нея“, ми каза веднъж на Скопския джаз фестивал легендарният американски китарист Джон Абъркромби (1944–2017). И това важи в пълна степен и за китарата, и за свиренето на героя, който ви представяме днес – Сашо Поповски от Битоля. Неслучайно Сашо поставя на първо място като влияние в музиката си именно Абъркромби – пръв сред равни, наред с Бил Фризел, Орнет Колман, Тони Китановски и Уилям Паркър.

Сашо Поповски е добре познат артист не само в съседна Северна Македония, но и на софийската сцена. Роден е през 1977 г. в Битоля, а музиката го отвежда в София, където през 2005 г. завършва НМА със специалност „Джаз китара“. После учи в НБУ, като свири активно с най-добрите български музиканти от своето поколение – Мишо Йосифов, Димитър Карамфилов и др. Има пет издадени албума и шести вече записан. И петгодишна история като организатор на фестивала „Джаз Фабрика“ в Битоля (шестото му издание ще е през април 2023 г.). За предпоследния си албум Gathering събира заедно Оливер Йосифовски и Алек Секуловски (и двамата софийски възпитаници) и Венци Благоев. Свирят по своя си оригинален начин музика на Гершуин, Телониъс Монк, Джон Зорн... Един албум по-късно (Fallen Land, издание на лейбъла на Скопския джаз фестивал) Сашо Поповски ни удивлява с авторските си композиции за трио – с Иван Бейков, познат на българската публика като една от движещите сили на „Проект Жлуст“, и младия барабанист Виктор Филиповски. В тази конфигурация, плюс специален гост Кирил Кузманов, един от водещите саксофонисти и флейтисти на новата македонска джаз сцена, ще пристигнат и в София на 20 януари, за да открият серията „Аларма Пънк Джаз 2023“ в „Сингълс“ (НДК, вход А4).

Да започнем от Fallen Land, чиято програма ще чуем и в София. Има в този албум някакъв твой си блус. И той не е нито американски, нито балкански.

Да, през живота си съм слушал доста делта блус. Много Джон Лий Хукър, много Лайтнин Хопкинс... Макар главното влияние да е по-скоро от така наречения „пустинен блус“ от Африка. Сигурно се е получила някаква симбиоза от двете в музиката ми.

В Африка, доколкото знам, още не си бил, но в София си прекарал студентските си години. Разкажи ни за този си период.

Осем години в София съвсем не са малко, и то може би най-хубавите години от живота – докато учиш, докато си млад... Имах късмета да ми бъдат ментори големи български музиканти като Милчо Левиев, Симеон Щерев и редица други. Всяка неделя ходех да свиря на джемсешъните в „Суингинг Хол“. Имам много приятели музиканти в София от онези години, с които и сме свирили, а и смятаме да свирим в бъдеще, така че поддържам културните връзки между София и Битоля (през Скопие, където в момента живея).

А битолската сцена има своя много ясно изразена физиономия.

Да, ето ги „Фолтин“, както и Кръсте Роджевски, който вече толкова години живее в Щатите. „Любойна“ също така – групата на оригиналния басист на „Фолтин“ Оливер Йосифовски. Нашият драг приятел Алек Секуловски, който в момента живее в Торонто. Ние сме едно малко, но и доста влиятелно семейство на сцената за джаз и импровизирана музика в Македония.

Как можеш да обясниш факта, че днес в Македония има много интересни джаз групи, които създават авторска и съвсем не комерсиална музика?

Мога да отговоря за себе си. Денят за авторска музика си идва сам – не можеш да го извикаш насила. За да се създава добра авторска музика, може би трябва да се получи и добра спойка с хората, с които свириш. Ето, на мен ми се получи много добре с Иван Бейков на контрабас, който е един от основателите на „Жлуст“, и с Виктор Филиповски, млад човек на двайсет и няколко години, но вече преподавател в Джаз академията в Щип. И така тази музика, която тлееше у мен от известно време, успя да излезе наяве и благодарение на тях.

Още на представянето на албума Fallen Land преди две години ти имаше идея да разшириш триото. И ето, вече почти всеки ваш концерт е със специален гост, саксофониста Кирил Кузманов. Доколкото знам, и новият албум на „Сашо Поповски трио“ не е съвсем в трио.

Главната формация все още си е триото – така, както звучим в албума Fallen Land. Но през 2021 г. написах някои нови композиции, които ми звучаха по-скоро като за трио с гост. Първо викнахме Оливие Самуиян от Франция (филмов композитор и също член на „Жлуст“) да свири на виола и записахме с него една сесия. Това беше демозапис – да минем през всички теми и да видим как звучат с виола. Година по-късно записахме същите пиеси с триото, като отново поканихме Оливие да дойде от Франция за записите на четири от пиесите. В един момент взехме да чуваме и пиано в някои от тях и извикахме Васил Хаджиманов да свири в три композиции. Третият беше Кире Кузманов, който записа флейта за една пиеса и саксофон за друга. После Ратко Даутовски добави перкусии в две от песните – в традиционен фолклорен стил. И накрая, Алек Секуловски това лято се беше върнал за малко от Торонто в Македония и изсвири конгите за едната пиеса. В момента търсим издател. Планът е албумът да излезе през 2023 г. Съдържа седем оригинални композиции, половината от които вече ги свирим по концерти.

През последната година и половина, напук на пандемията, доста пътувахте по фестивали – в Испания, в Полша, в Румъния, в Албания, в Косово... Когато свирите някъде, на какво наблягате – на материала от Fallen Land, представителен за звука ви като трио, или на най-новите неща?

Свирим Fallen Land, който е основополагащ за нас, но винаги ни влече и към нещо ново. Иначе новият албум ще се казва Steps и в него ще има една много хубава композиция, заглавната, в размер 5/4 – африкански ритъм, малко неконвенционален за джаза... Пуснах я на Тони Китановски (един от водещите македонски джаз музиканти, вж. сп. „Култура“ 10/2020) и много му допадна. Той дори настоя именно тя да даде името на албума и ще го послушаме... А иначе пътувахме колкото беше възможно по време на пандемията. За пръв път свирихме в Испания – кратко турне от четири концерта, също така и в Италия. През този период ми се отвориха възможности повече да пиша нова музика.

Кога се роди идеята да създадеш джаз фестивал в родния си град?

Фестивалът е от пет години, но като проект съществува още от 2011 г., когато започнахме с мултимедийни джаз работилници за младежи – нещо подобно на „Джаз за деца“ на Венци Благоев. Планът ни беше за първите пет години фестивалът да надскочи регионалния си характер, което постигнахме миналата година с Fischermanns Orchestra от Швейцария и Ermanno Panta & Banda Zeitun – чудесен колектив от Испания и Перу, както и с Fanfara Station от Италия. A за шестото издание през април подготвяме нещо много оригинално – дуо на Баба Сисоко от Мали с Тони Китановски.

Благодарение на тази ваша инициатива да срещате едни с други големите в музиката, и ние ще имаме дуото Баба Сисоко / Тони Китановски в София ден преди Битоля (на 12 април в „София лайв клуб“ като част от „Аларма Пънк Джаз“). Нека да отбележим обаче, че фестивалът се пада точно по великденските празници. При вас по-лесно или по-трудно се прави фестивал в празнично време?

Много битолчани днес живеят и работят в Скопие и за големи празници обикновено се връщат. Първите две издания на фестивала бяха точно през април. През 2021 г. разпродадохме цялата зала за триото на Васил Хаджиманов. Хората се връщат у дома, когато градът им предлага и сериозна културна програма, освен ресторанти и забавления.

Да правиш фестивал на място, където не живееш постоянно, усложнение ли е, или предизвикателство?

Аз живях осем години в София. След това непрекъснато пътувах от Битоля за Щип, където преподавам, но накрая в семейството ми взехме решение да се установим на едно място и така от четири години сме в Скопие. Пазех обаче в себе си едно обещание, че когато замина един ден да живея другаде, никога няма да забравя Битоля и ето, започнах да правя фестивал там. А от 2022 г. и Македонската телевизия ни е официален медиен партньор, заснема всички концерти.

Синът ти тръгнал ли е вече по твоя път?

Да, втора година учи пиано в началното училище. А преди няколко дни получих подарък албум на една естонска певица, в който има ксилофон. Той го чу и веднага пожела да свири на ксилофон... Купихме му и глокеншпил. Има на разположение пълна къща с инструменти, така че той ще си реши и времето ще покаже.