Култура / Брой 2 (2995), Февруари 2023

Нина Димитрова, режисьорка и ученичка на Юлия Огнянова

Нина, знаехте ли коя е Юлия Огнянова и каква е нейната история, преди да я срещнете?

Знаех, че ми предстои среща с театрална легенда, но преди да я срещна във ВИТИЗ през 1984 г., не знаех нищо за живота ѝ. Колкото повече научавах и общувах с нея, толкова повече се възхищавах на достойнството и благородството на тази крехка жена с несломим дух, която не допускаше пазарлъци със съвестта си и никога не бе пожелала отмъщение и възмездие за инквизицията и униженията, които палачите в РО-2 ѝ бяха причинили. Юлия считаше злобата, мъстта и користта са срамни чувства. Тя не познаваше суетата и завистта, особено типични за театралното съсловие. Рядко в театъра етиката и моралът са дружки с таланта. При Юлия те бяха неразделни. Тя беше от друг свят. И имаше силата да привлича другите в този свой различен свят.

Как насърчаваше тя своите ученици?

Като ги обичаше и вярваше в тях – най-великото насърчение, което може да получи един ученик от един учител. Юлия беше проповедник на различно мислене и насърчаваше тези, които да го продължат.

А случваше ли се да е назидателна?

Назидателността не фигурираше в педагогическата и творческата ѝ работа. Затова бе изобретила клоуна си, за да избегне размахването на пръст от сцената. Посвети и нас в тайните на клоунадата.

Защо толкова обичаше клоуните?

Тя обожаваше „плебейския театър“ и естетиката на народно-смеховата култура, рожба на която е клоунът, „умният глупендер“, както го наричаше. Юлия беше клоун по душа, имаше детско, светло и безкористно отношение към света. Чрез клоунската логика тя безжалостно, по очарователен начин бичуваше скритите недъзи на човека и обществото.

Кое е най-ценното нещо, което ви даде срещата с Юлия Огнянова?

Сладкото изкушение за свободно творчество. Тя ме накара да усетя вкуса на творческа свобода, прелестта на клоунадата, безкрайните възможности на многовариантното мислене, силата на въображението, радостта от импровизацията, удоволствието от творческото забавление. Пристрастих се към тях за цял живот.

Има ли нейни думи, които още помните?

„Природата е най-великият художник.“ „Лесно е да възпиташ добър артист, трудно е да възпиташ добър човек.“

Какво ви каза, когато гледа за пръв път „Шинел“?

Юлия идваше да гледа репетиции на „Шинел“ и се радваше на творческите ни открития. Спомням си, че бяхме измислили клоунадата с влизането и излизането от клетката, която стана финалната сцена в „Шинел“. Видяхме, че тя няма място в цялостната конструкция на спектакъла, и споделихме това с Юлия, а тя каза: „В тази сцена сте събрали целия спектакъл в шепа. Оставете я като епилог“. И така „Шинел“ завършва, както е започнал – с двама глупендери в клетка, които в края на спектакъла влизат и излизат от нея и доказват колко е лесно да бъдеш свободен. За „Шинел“ Юлия написа: „Тази малка театрална форма с голям духовен обем е явление в нашия театрален живот“. Оценката, съветите и подкрепата ѝ в началото на „Шинел“ бяха решаващи за нас и спектакъла. Юлия бе не само на първата премиера през 1992 г., но и на други важни събития в живота на спектакъла.

Спомняте ли си какво ви казваше в тези важни моменти?

Когато през 2013 г. върнах обратно на сцена „Шинел“ и „Каквото направи дядо, все е хубаво“ с нови артисти, Юлия ми каза: „Нинко, ти си боец“ (фотографката Емма Бардизбанян е запечатала точно този миг, б.а.). Реших да „препикая“, както тя обичаше да казва, сериозността на момента и отговорих: „Уча се от бомбаджийката на българския театър“. Юлия заложи бомба в българския театър в 80-те години на миналия век, която изгърмя в 90-те и ударната вълна от взрива ѝ продължава и днес – нейните ученици.

Има ли днес хора като Юлия Огнянова, една от фигурите в прочутата Бургаска режисьорска четворка?

Хора като Юлия има. Трудно се намират останалите трима, за да се заформи карето. Съмишленичеството е особен вид творческа завера. Тя се прави от хора, имащи, както казваше Юлия, „дупце“ да поставят себе си след идеала и да бъдат предани на това професионално съзаклятничество.

Въпросите зададе Виолета Цветкова