Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.


Христо Христов – „Не се предавай“

„Един културен човек не може да се отнася с пренебрежение към културата на собствената си страна. Помните театъра, който се разиграва в парламента – хора, които искат да минат там за герои, се показват като комедианти от най-лош тип. А дали влияят? Ами сигурно влияят. Не може да не влияе един депутат, който излиза и казва, че на България ѝ стига да прави по един филм на година. Нека политиците се замислят, че след тях идват и други поколения, които не бива да бъдат лишени от идентичност, от култура и духовност.“ [...]

Още един полет. Разговор с Ян Енглерт

Намирам обучението за най-висш смисъл във всичко, което правя. Ако си мисля, че нещо ще остане след мен, то знам, че ще остане точно това, което безкористно се предава като щафета през поколенията. Това, което получих от моите учители или си взех назаем и го предавам нататък. Разбира се, че поколенията се променят, променя се и погледът им към света, но от друга страна – не само хуманна, а и педагогическа – съм сигурен в едно: ако отнемем устройствата от младите хора, то човешките чувства са си все същите. [...]

Радостите на Анета Сотирова

Все по-рядко някой открито казва: „Щастлив съм!“. Мнозина не смеят да признават радостите си, за да не предизвикат съдбата. Анета Сотирова не е сред тях. Усмивката не слиза от лицето ѝ дори когато битът не ѝ поднася добрини. Животът ѝ е като виенско колело, лети нагоре с роли в театъра и в киното, но търпи и удари на съдбата. И тях понася с усмивка. Днес по-скоро е зрител, от десет години не е стъпвала на сцена, но пък прави изкуство в градината или с кулинарните си умения. От нищо нещо, шегува се тя... [...]

МАВРОдавно

В театъра мога да разкажа историята така, както си я представям – текстът е същият, но изваждането на темите е според усещането ми, аз съм господарят. Свободата да правиш нещата според това, което мислиш, и да се оказва, че то е верният път, ме накара да се занимавам с актьорство, а и с режисура в по-късен момент. Всъщност навремето, когато влизах от пиеса в пиеса, неведнъж трябваше да мъкна представление по три часа. И когато си главният герой, който мъкне спектакъла, ти не играеш роличката си, а мислиш за цялото. [...]