Култура / Брой 2 (2955), Февруари 2019

Визионер ли е Уелбек? Въпрос, който си задават мнозина, след като изстрелите, отекнали в редакцията на „Шарли Ебдо“ през януари 2015 г. вкараха Франция в ситуация, доста напомняща някои страници от романа му „Подчинение“. „Богатството на стила Уелбек е, че той преобръща декора и през екзистенциалната си покруса прави видими конфликтите и страданията на хора, за които никой не говори“, смята Агат Новак-Льошевалие, авторка на книгата „Уелбек, изкуството на утешението“. Друг негов изследовател – критикът Жан Люк Азра, описва книгите на Уелбек като „мониторингови романи“ – на „фиктивни и същевременно реални ситуации, ето защо, без да са романи за тероризма, ислямизма или „жълтите жилетки“, те в даден момент фокусират проблемите и това не е чисто съвпадение“.

Самият Уелбек в едно от последните си дадени интервюта споделя: „Що се отнася до книгите ми, бих казал, че аз констатирам, а впоследствие правя проекции, които не са пророчества… Ала е трудно да се обясни проекцията във фантастиката. Ще ви дам типичен случай: „Когато Оруел пише „1984“ през 1948 г. в Англия, той изобщо не казва, че това ще се случи. Иска да изрази страх, наличен в подсъзнанието на британците от онова време, а именно – да станат социалисти и да бъдат контролирани“ („Ревю де дю Монд“, лятото на 2015 г.).

А иначе романът „Серотонин“ е „черна фреска“ на днешното общество, не само френско, но и европейско. Демаскирането на проблемите се извършва чрез душевното себеразголване на главния герой – Флоран-Клод Лабруст, краен егоист, чийто провален любовен живот го тласка в депресията. И тъй всеки негов ден започва с бяло, овално и делимо на две хапче – антидепресант от ново поколение, който уж би трябвало да избягва странични ефекти като гадене, проблеми с либидото или импотентността. Главният герой в романа признава единствено, че никога не е имал проблеми с гаденето. Другото потъва в мълчание. За да изплува след това в поредица от несбъднати сексуални желания, любовни разочарования и личностни комплекси. Флоран-Клод Лабруст е травмиран от всичко – от политиката в живота си и от живота си в политиката, от това, че е на четиридесет и шест години, а мрази всичко и всички, дори семейството си, въпреки че е имал прекрасни родители, които лично той вини, затова че са му дали име, обрекло го на тъга и страдание – смешна комбинация между твърде женственото Флоран (напомнящо на Флоранс) и твърде мъжкото Клод, съответстващо на грубоватите черти на лицето му. Затова романтичните пасажи в романа се сменят със сексуално провокативни. Сякаш личните обсесии на Уелбек потапят героя му – след поредица от интимни травми – в социалния гняв на периферията, кипящ от антиевропейски страсти и опити за блокиране на магистралите с оръжие.

Ненадейно индивидуалната депресия прераства в социална. „Случващото се в този момент със земеделието във Франция е огромен социален план, най-големият социален план с днешна дата, това е дискретен, невидим социален план, където хората изчезват индивидуално, в своето ъгълче, без никога да дадат повод за репортажи по телевизията“ (Мишел Уелбек, „Серотонин“).

И писателят не се колебае чрез фиктивни вставки от новинарски емисии да прогнозира ситуации като следната – деветима земеделски производители са убити на едно кръстовище; десетият умира през нощта в болницата в Каен, както и барета от специалните части, с което броят на жертвите достига единадесет. Нещо невиждано във Франция и страната е изправена пред най-големите селски размирици от времето на Френската революция. Което идва да покаже, че липсващият хормон на щастието е едновременно индивидуален, но и социален проблем. Както и че „Серотонин“ е може би „най-уелбековският“ от всички романи на Мишел Уелбек.

 Серотонин

 Откъс от романа

Може би е необходимо на този стадий да дам някои пояснения за любовта, предназначени основно за жените, защото жените трудно проумяват какво е любовта за мъжете; те постоянно се объркват от тяхната нагласа и поведението им, стигайки до погрешното заключение, че мъжете са неспособни да обичат; изглежда рядко си дават сметка, че думата любов покрива у мъжете и у жените две съвършено различни реалности.

Любовта у жената е сила, пораждаща и тектонична сила. Прояви ли се у жената, тя е сред най-важните природни явления, чието естество ни предлага същински спектакъл, но любовта следва да се възприема с боязън, тя е творяща сила от порядъка на земетресението или на климатичната промяна, тя е в основата на друга екосистема, на друга околна среда, на друг всемир. Чрез любовта си жената създава нов свят, малки изолирани същества се плацикат в несигурното си съществуване и ето че жената създава условия за съществуването на двойка, на социална, сантиментална и генетично нова цялост, чието предназначение е да заличи всяка следа от съществуващите преди това индивиди. Тази нова цялост е толкова съвършена по същността си, както е забелязал Платон, че би могла да се усложни в семейство, ала това е само детайл, противно на онова, което е смятал Шопенхауер; във всеки случай жената изцяло се посвещава на тази задача, даже пропада в нея, отдава ѝ се, както се казва, телом и духом, въпреки че не прави подобна разлика, за нея разликата между тяло и дух е мъжко придиряне, без особено значение. В името на тази цел, едно от проявленията на жизнения инстинкт, тя е готова без колебание да пожертва живота си.

Мъжът е изначално по-сдържан, той се възхищава и изпитва почит към изблика на чувства, без напълно да го разбира, струва му се някак странно да се правят чак такива истории. Ала малко по малко той се преобразява, погълнат е от вихъра на страстта и удоволствието, предизвикани от жената… Постепенно огромното удоволствие, дадено от жената, променя мъжа, той го посреща с признателност и възхищение, а възгледът му за света се променя по толкова неочакван начин, че стига до кантианското разбиране за респект, и той наистина започва да гледа на света по друг начин, а пък животът без жена (най-вече без жената, дала му толкова удоволствие) става наистина невъзможен, някаква карикатура на живота; в този миг мъжът реално започва да обича. Любовта у мъжа е следователно цел, завършек, а не, както у жената, начало, раждане; ето какво трябва да се има предвид.

Случва се, макар и рядко, и то при най-чувствителните и силно впечатлителни мъже, любовта да дойде от пръв поглед, love at first sight, което изобщо не е мит; ала това е защото мъжът, по силата на мисловното си предусещане, вече си е въобразил съвкупността от удоволствия, които жената би могла да му осигури (чак докато, както се казва, смъртта ги раздели); мъжът вече (винаги „вече“, както би казал Хайдегер в дните, когато е бил в добро разположение на духа) предусеща славния край и тъкмо „вече“ тази безкрайност, тази славна безкрайност на споделените удоволствия аз съзрях в погледа на Камий (но ще се върна на Камий), и то по напълно случаен начин (и не чак с такава сила, но е и вярно, че бях добавил десет години, а и сексът от времето на първата ни среща бе изцяло изчезнал от живота ми, в живота ми нямаше място за него, бях толкова дистанциран от секса, че вече почти не бях мъж). Съзрях го и в мълниеносното кръстосване на погледи с брюнетката от Ал Алкиан, вечно болезнената брюнетка от Ал Алкиан, последната и вероятно окончателна възможност за щастие, която животът бе изпречил на пътя ми.

© Flammarion

Превод от френски Тони Николов