Културата срещу новата фриволност

Културата срещу новата фриволност

Мнозина интелектуалци мразят посредствеността и се стремят към съвършенство. А в най-добрия случай съвършенство може да се постигне в поезията, литературата, музиката или живописта, не и в обществото. Левите интелектуалци страдат от остър утопизъм. Само си спомнете Сартр – в последните си години той защитаваше културната революция в Китай, която е струвала живота на милиони. Не става дума за цинично мислене. Левите интелектуалци като Сартр са били дълбоко убедени в реалната възможност да съществува съвършена система. Няма съвършена обществена система, има само второ и трето по ред решение. Който желае мир, трябва да живее с посредствеността. Само така е възможно съвместното съществуване на различни хора, при това с различни убеждения и опит. А без такова съвместно съществуване няма напредък. [...]

Захари Карабашлиев: Вечните сюжети се случват сега

Архитектурата на „Хавра“ e строена с много документален материал. Документалното от своя страна има две измерения – от една страна, архивите на/от/за Макгахан, ръкописът на жена му Варвара Елагина и много други източници от края на XIX век, а от друга – работата ми с правораздавателната система у нас днес. За едното трябваше да правя проучвания в архивите на Университета в Атинс, Охайо, в Обществената библиотека на Ню Йорк и на други места. За другото трябваше да се срещам с български следователи, прокурори, адвокати, съдии. [...]

Поезията и изтриването на изреченото. Разговор с Цвета Софрониева

Бях омагьосана от квантовата физика и от относителността на времето, от многовселението и многоезичието, от равноправието на контрастите. Това е и неуют на младостта на неспокойния човек, комуто е нужно новото, движението, знанието. Неуют и на поет сред физиците, физик сред поетите. Днес ми е уютно и в България, и другаде. Уютно ми е в различни области на изкуството и на познанието. Малко или много заради промените на контекста в Европа, но най-вече заради собственото ми вътрешно усещане. [...]

Постановката в звук. Разговор с Димитър Василев

Хубаво ставаха нещата. Всички са абсолютно съсредоточени! Сложил си е звукооператорът лентата и готов да стартира с пръст на копчето. Ако някой направи грешка, връща се малко, прави се връзката и се върви напред, докато се получи завършен продукт. Обикновено всичко ставаше за една нощ. Вярно, имаше и сив поток. Аз много пиеси съм правил, но голяма част не си ги спомням, може би защото са били сив поток. Но от 200 пиеси годишно поне 20–30 бяха хубави. [...]

Операта в задънена улица. Разговор с Урсула Хорнер

Ние сме малко като в задънена улица. Музиката до момента все още е като отпреди 100 години, застинала от времето на Албан Берг, Шьонберг, Готфрид фон Айнем – тези за мен са пионерите. Ала ние не се върнахме към музиката, останахме при странното задоволство от математическия начин на свързване на нотите. Това не е музика. Музиката е нещо, което ме докосва. Развива моите емоции. Дори и да искаме, ние няма да успеем да образоваме публиката с другото. Хората искат да слушат музика. [...]

Фотографии и думи

Context e втората фотокнига на фотографката Маргарита Русева и писателя Раймондо Варсано. Изданието се появи в края на миналата година, а фотографиите бяха представени в галерия „Аросита“. Маргарита Русева и Раймондо Варсано работят заедно и върху фотокнигата „Далечни песни – образи и думи от Родопите“ (2014 г.), която събира черно-бели портрети на хората от планината. Раймондо Варсано е автор също и на сборника с разкази „Натам, нанякъде“. [...]