Култура / Брой 4 (2997), Април 2023

С диригентката Калина Василева, вече директор на „Симфониета Шумен“, разговаря Мария Митева

Калина Василева е родена през 1989 г. в Шумен. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности: „Оперно-симфонично дирижиране“ (в класа на проф. Пламен Джуров и доц. Георги Патриков) и „Флейта“ (в класа на проф. Лидия Ошавкова). През 2018 г. защитава докторска дисертация в НМА. В края на 2019 г. излиза от печат книгата ѝ „Оркестровото дело в Шумен от първия български оркестър до днес“, посветена на 170 години от създаването на първия оркестър в България през 1850 г. В края на 2022 г. се дипломира успешно като магистър и в специалност „Арт мениджмънт“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив. От септември 2013 г. до днес е диригентка в „Симфониета Шумен“, а вече е и новият директор на оркестъра след успешно издържан конкурс в Министерството на културата.

Появата на оркестър от класически музикални инструменти в Шумен в средата на XIX в. е нещо ново за България. Влиянието идва отвън, нали?

Така е, затова обикновено казваме, че в Шумен е създаден първият български оркестър от европейски тип. Дотогава звуковата среда у нас е била свързана изключително с религията, фолклора и турските военни музики. В средата на XIX в., след краха на Унгарската революция, голям брой емигранти търсят убежище в Османската империя. Пристигането им съвпада с периода на Българското възраждане и ускорява вече започналите процеси. В Шумен те са за кратко, настанени в къщи на българското население. Свободният европейски дух, култура и начин на живот на емигрантите в съчетание с любознателността и будния ум на българите води до истински цивилизационен скок. Виждайки и чувайки импровизирания оркестър, който набързо сформират емигрантите, българите съвсем скоро пожелават да се научат и те да свирят такава музика. Но най-важното всъщност е, че след заминаването на чужденците българският оркестър продължава да съществува и да се развива, превръща се в потребност и част от културния живот на Шумен. И така чак до днес.

Кой е инициаторът за появата у нас на първия симфоничен оркестър?

В основата на начинанието стои Анастас Хаджистоянов, един от първенците на Шумен – градоначалник, общинар, заможен търговец, училищен настоятел. Освен благословията и влиятелната си подкрепа той предоставя и дома си за репетициите на оркестъра. Обръщат се към Михай Шафран, който ръководи първоначално емигрантския оркестър – унгарец, моден шивач и много добър музикант. Той не само обучава българите да свирят на различни инструменти и да четат ноти, но и композира, изписва нотни щимове, дирижира, свири с тях, дори организира сковаването на контрабас – нечуван досега инструмент. Така под негово ръководство през есента на 1850 г. се сформира първият оркестър от местни 17–20-годишни българчета, около 10–12 на брой. Сред първите оркестранти са Добри Войников, Димитър Дюгмеджиев, Симеон Янчев, Тодор Куцаров. Първата им документирана изява е в началото на април 1851 г., което показва колко изненадващо бързо са успели да усвоят инструментите и да засвирят заедно.

По-богатите младежи ли са били привилегировани да учат класическа музика?

Бих казала по-напредничавите, тъй като в началото се гледало с голямо подозрение на това начинание, което ставало все по-модерно. Още повече че по примера на унгарците към музикалните вечери в дома на Анастас Хаджистоянов се включили и танците. Значителна част от закостенелия български еснаф определяла тази дейност като разрушителна за добрите нрави. Особено язвително отношение получавали девойките, проявяващи интерес към музиката и танците. Това отношение се променя по-късно, когато Добри Войников създава за първи път в България ученически хор и оркестър (1859 г.).

Любопитно е, че и писателят Добри Войников е свирел на флейта, също и ваш професионален инструмент. Вие станахте диригентка, а той проявявал ли се е и като такъв?

Да, всъщност именно той е първият български диригент. В отсъствията на Шафран и след неговото окончателно преселване в Одрин през 1861 г. Войников продължава делото му като диригент и композитор. Досегашният репертоар на оркестъра се обогатява с негови композиции, сред които „Валс“, „Кадрил българка“ и „Шумла полка“, написана и посветена на Шумен по подобие на едноименната полка на Шафран. В Държавния архив в Шумен има запазени партитури на „Шумла полка“ и „Валс“. Оркестърът свирел редовно на училищни тържества, народни веселия и театрални представления. Паралелната работа на Войников в областта на драматургията и театъра неизменно водела до преплитането на двете изкуства. В резултат на това музикалният съпровод и пеенето се превръщат в задължителен елемент от пиесите на Войников в разнообразни комбинации.

Родителите ви са дългогодишни оркестранти в шуменския симфоничен оркестър. Повлияха ли те върху избора ви на музикален инструмент?

За разлика от повечето деца, аз не съм ходила на детска градина. Вместо това ходех „на работа“ с моите родители и може да се каже, че съм израснала на сцената на шуменския оркестър. Истината е, че те нямаха никакво намерение да ме насочват към музиката. Започнах късно и на шега през лятото. Майка ми предложи да ми покаже как се свири на флейта, а аз се съгласих. Тя беше изключителен музикант и дори сега, след не малкия брой дипломи, които събрах, си давам сметка, че най-важното съм научила от нея и от баща ми.

Кой ви вдъхнови и подкрепи да осъществите смелата идея да станете и диригент?

Никога не съм мислила, че мога да стана диригент, докато не попаднах в първи курс на Теоретичния факултет на Националната музикална академия. Там през първата година се учи всичко и в края ѝ човек взима решение в какво иска да се профилира. Бях влязла с намерението просто да обогатя познанията си теоретично, за да надградя свиренето на флейта. Попаднах на прекрасни учители – доц. Георги Патриков и пианистката Кристиана Абрашева бяха първите, които видяха в мен такъв потенциал, след това много важна роля изигра проф. Пламен Джуров. Идеята тогава наистина беше много смела, тъй като години наред не е имало момичета, които да изучават оркестрово дирижиране. Разбира се, през цялото това време безценна остава подкрепата на родителите и приятелите ми.

Диригентите обикновено са и композитори. Вие бихте ли се одързостили или изкушили да композирате?

О, не, не бих посмяла. Аз съм „порода“ изпълнител.

Вече е практика на Софийските музикални седмици да гостуват и извънстолични оркестри. Тази година и „Симфониета Шумен“ ще участва. Какъв е репертоарът? По ваш избор ли е съставен?

Благодарна съм на проф. д-р Момчил Георгиев за поканата и за свободата по отношение избора на репертоар. Ще изпълним Симфония №2 „Велики Преслав“ от шуменския композитор Веселин Стоянов, чийто род може да се проследи чак до Анастас Хаджистоянов и първия български оркестър. Включили сме също Сергей Рахманинов – Концерт №2 за пиано и оркестър със солист невероятния Георги Черкин. „Симфониета Шумен“, начело с незабравимия маестро Станислав Ушев, има дългогодишно творческо и емоционално взаимодействие с Георги Черкин и точно този клавирен концерт. Още повече че тази година се навършват 150 г. от рождението на Рахманинов. С гордост ще представим на публиката и „Зов“ – Концерт №2 за маримба и струнен оркестър от Емелина Горчева-Димова със солист и съавтор Мирослав Димов. Това ще бъде премиера за София, а световната премиера на творбата беше на сцената на „Симфониета Шумен“ през ноември 2022 г. под диригентството на Цанислав Петков и премина с голям успех. Концертът ще бъде на 23 юни, заповядайте!

Шумен е люлка на музикалното образование у нас. Днес младите проявяват ли интерес към класическата музика?

Интерес има, но определено има още какво да се желае. Наблюденията ми са, че в последните години, с малки изключения, интересът при заниманията с музика не надхвърля любителското ниво. Обнадеждаващото е, че в публиката все по-често виждаме млади лица. Например при един от последните ни концерти се появи почти цял клас ученици, сами изявили желание пред своята преподавателка да ги заведе на симфоничен концерт. Останаха очаровани, при това програмата беше сериозна: Шуберт – Симфония №5, и Прокофиев – Концерт за цигулка №2.

Правите ли детски и юношески програми с класическа музика?

Правим редовно, това е много важно. За съжаление, пандемията от ковид доста ни попречи в това отношение и може да се каже, че организационно още не успяваме да достигнем ритъма отпреди нея. Но децата откликват, затова съм обнадеждена, че скоро всичко ще е, както преди.