Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

Националният археологически музей представя находки от некропола край Требенище, проучван от три държави

Не знам колко тежат находките от благородни метали, които в момента са в изложба на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, но съм сигурна, че толкова много злато и сребро рядко може да се види в неголямо пространство като неговата Зала за временни експозиции. Експозицията „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918–2023“ беше открита в средата на октомври и ще остане отворена за посетители до 24 март 2024 г. В нея са представени най-интересните находки от некропола край селото до Охридското езеро, разкрити от археолози от България, Северна Македония и Сърбия.

Повече от шестстотин артефакта – погребални дарове от злато, сребро, бронз, стъкло, керамика и кехлибар от VI–V в. пр.Хр., са на показ в елегантно подредената колекция. Освен че за пръв път могат да се видят заедно, част от тях десетилетия наред са престояли в музейните фондове и едва сега, вече реставрирани, стават достояние на публиката.

Античният некропол край Требенище е открит в тила на българската армия по време на Първата световна война. Плод е на случайност – извършван ремонт на пътя от Охрид за Кичево. „Т.нар. богати гробове са общо седем – обяснява директорът на НАИМ доц. д-р Христо Попов. – Пет са открити през пролетта на 1918 г., а полк. Димитър Мустаков се оказва ключовата фигура за това да ги имаме съхранени повече от сто години по-късно. През 1917 г. той е бил началник-щаб в Девета пехотна плевенска дивизия на полк. Владимир Вазов. Оттам го прехвърлят в района на Охрид като началник-щаб в Сборната дивизия и в един майски ден през 1918 г. Мустаков и група войници се натъкват на некропола край Требенище. Научихме тези подробности преди пет-шест години, когато започнахме да се ровим в архивите. Не знаехме, че докато е бил на обучение в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург в първите години на ХХ век, той по собствено желание е изучавал и археология като слушател в Имперския археологически институт. Затова не е учудващо, че полк. Мустаков борави изключително професионално с археологическите находки. Описва ги, снима ги, на гърба на снимките пояснява кое е от първо ниво, кое е от второ ниво… Предават находките на българската администрация в Охрид. После информират Карел Шкорпил, тогава директор на Варненския археологически музей, който бива командирован в Требенище, за да напише научен доклад. Именно този доклад по-късно ползва Богдан Филов, който предприема нови разкопки, открива още два гроба и публикува своята монография през 1927 г. С нея обектът се превръща в европейска сензация.“

През 1930 г. археолози от Народния музей и от университета в Белград под ръководството на проф. Никола Вулич подновяват проучванията и разкриват още шест погребения. Некрополът се оказва много по-голям от очакваното и съдържа останки от различни поколения от ранножелязната до елинистичната епоха. През 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век македонски учени предприемат поредни разкопки в други части от обекта, а през 2002 г. разкриват находки и в некропола при Горната порта на Охрид. Именно затова изложбата е международна, а представените експонати са притежания на НАИМ-БАН, на Института за защита на паметниците на културата и музей – Охрид, РСМ, и на Националния музей на Сърбия.

Заради множеството погребални дарове от благородни метали мястото често е наричано Долината на златото. Пример е гроб №1, в който през VI в. пр.Хр. уважаван вероятно аристократ е изпратен в отвъдното със златни погребална маска и пластика с форма на ръка с халка, както и няколко розети, фигурки на птици и звезда, пръстен и различни украси – също от злато; сребърен кантарос (ритуална чаша за вино), накит с верижка и игли за дрехи; бронзови пръстени, шлем, връх на копие, пластини от обков на щит, купа и два трикраки съда; стъклени и кехлибарени мъниста, съдове от цветно стъкло…

Всяка от витрините в изложбата разкрива свят отпреди повече от 2500 години. Удоволствие за сетивата на всеки любопитен към миналото.