Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

„Присъствието на българска музика във всеки концерт за мен е кауза. Мисля, че по този начин ние като част от общественото радио помагаме да се разпространява българската култура.“ С Константин Илиевски, новия главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, разговаря Светлана Димитрова

Как се стигна до новия ви ангажимент?

Работя със Симфоничния оркестър на БНР от няколко години. Първият ни запис беше през 2016 г., на следващата година имахме и концерт, за който получих своето първо отличие Кристална лира за диригент. Когато ме потърси Марио Ангелов (директор на дирекция „Музикална продукция и състави“ в БНР, б.р.), беше изненада за мен. Проведохме предварителен разговор с него, после с генералния директор на БНР, с Художествения съвет на Оркестъра. За мен беше много важно да зная какво е мнението на целия оркестър. Трябваше да реша какво да променя в другите ми ангажименти, за да може ангажиментът ми като главен диригент на Радиооркестъра да стане основен в настоящия етап от кариерата ми.

Започнахте с един извънреден концерт на 20 септември, преди официалното откриване. Явно бяхте подготвили сезона още преди да научим, че заемате този пост.

Предсезонният концерт беше изцяло подготвен от предишния главен диригент Марк Кадин и моето голямо желание беше той да дирижира, за да има приемственост между нас. Но той много бързо получи нов ангажимент чак в Мексико, трябваше да замине и отказа концерта. Логично беше аз да го поема. Радвам се, че работихме с много интересен солист като Хаято Сумино. Много се вълнувах от възможността да дирижирам една от най-знаковите симфонии за българската музика, Симфония №2 „Великий Преслав“ от Веселин Стоянов.

Когато разговорите започнаха в средата на юли, разбрах, че все още няма планиран следващ сезон. Той трябваше да се подготви спешно за месец и половина. Има няколко основни акцента, които смятам, че трябва да следваме. Първият е присъствието на българската музика във всеки концерт. Това за мен е кауза. Мисля, че по този начин ние като част от общественото радио помагаме да се разпространява българската култура и конкретно българската музика. Другата кауза е да даваме път на нашите най-младите изпълнители. На пианиста Ивайло Василев, както и на валдхорниста Виктор Теодосиев, който ще направи своя дебют с Радиооркестъра през този сезон. Разбира се, няма да изпуснем и утвърдените музиканти като пианиста Емануил Иванов, диригентката Деляна Лазарова (21 юни 2024 г.). Интересно е, че в следващия сезон ще ни гостуват две диригентки. И другата прави голяма кариера в Европа, казва се Мари Жако (23 февруари). Виенските симфоници я избраха за своя постоянна гост-диригентка. Правим и нещо много важно, тъй като отправяме поглед в бъдещето с идеята изключителни инструменталисти от Оркестъра да излязат и като негови солисти. Атанас Карафезлиев, Явор Желев и Данчо Радевски ще изпълнят три български произведения.

Казахте, че на всеки концерт ще звучи българско произведение. За толкова кратко време успяхте ли да намерите подходящи творби?

Със специално отношение сме подходили към творчеството на класиците. Още на откриването на сезона изпълнихме произведение, което от много, много години не е звучало. Представете си, това е творба на Панчо Владигеров, която за последен път е прозвучала през 1985 г., и то на запис. Симфоничен прелюд „Усамотение“ – прекрасна, романтична и импресионистична музика. Оказа се, че единственият ѝ материал се намира в къщата музей на композитора. Не сме забравили годишнините на Любомир Пипков и Константин Илиев. Данчо Радевски ще изпълни Концерт за кларинет на Любомир Пипков, дори ще го запишем. Обръщаме внимание и на най-младата генерация като Любомир Денев-син, Румен Бояджиев-син, чиито творби също ще запишем. Много съм щастлив, че точно Явор Желев заедно с Патрик Галоа, който ще бъде диригент и солист на един от концертите ни, ще изпълнят Концерта за две флейти на Емил Табаков (15 март). Много се радвам, че името на маестро Табаков като композитор ще присъства в нашия сезон, а на този концерт дори ще има нещо специално и атрактивно за публиката, т.нар. лайф пърформанс. Известната художничка Тийна Осара ще рисува под звуците на селекция от балета на Сергей Прокофиев „Ромео и Жулиета“, а концертът се нарича „Изкуството на живо“.

Самият вие какво ще дирижирате?

В своите програми се опитвам да наблегна на атрактивни добре познати шедьоври на класическата музика с желанието да привлечем широка публика в зала „България“ – например Ектор Берлиоз – „Фантастична симфония“, Антонин Дворжак – „Из новия свят“, Феликс Менделсон – „Италианска“, Антон Брукнер Симфония №7, Густав Холст – „Планетите“, които, трябва да призная, дори аз не съм слушал на концерт на живо, защото се изпълняват изключително рядко. Маестро Георги Димитров прие поканата да бъде наш постоянен гост-диригент и той всъщност е единственият диригент в нашия сезон с два концерта, но също така ще участва доста активно и в звукозаписната дейност. Аз много се радвам, че всъщност ние ще сме съставът, който в тези зрели години на маестро Димитров ще има възможност да запази част от неговия завет. Ще гостуват и други български и международни диригенти със завидни кариери – Симеон Пиронков-син, Григор Паликаров, Гергей Мадараш.

Другата основна функция на съставите на БНР е записването и съхранението на българска музика. Готов ли сте със звукозаписния план на оркестъра? Разбира се, имате много отговорни помощници в лицето на продуцентите на Радиото.

Този концертен сезон – без допълнителните предсезонни и други изяви, за първи път ще включва 13 концерта, т.е. увеличаваме присъствието си на сцената. Но може би вие си спомняте, че аз също така работя в Словашкото радио вече пети сезон. Там в основата на моя ангажимент е звукозаписната дейност. Звукозаписният сезон тук също е напълно готов. Ясно е всеки ден, всеки час какво ще свирим, какво ще записваме и с кого. Може би новото е, че доста от произведенията, върху които се работи, за да бъдат изпълнени на концерт, ще бъдат и записани. Така може да се получи симбиоза между концертното изпълнение и звукозаписа и по този начин да се постигне по-високо качество. Това е много логично и съм учуден, че от доста време не е правено.

Радиото започна самостоятелно да издава дискове, не през друга фирма. Оркестърът за народна музика издаде диск, излезе и записът на Кирил Манолов. Доколкото разбирам, има готовност и за други. Всички тези записи, които планирате, ще бъдат ли издадени?

Продължаваме с концертните премиери на нови дискове, продуцирани от БНР. На 8 декември ще представим нов албум заедно със Симфоничния оркестър и Смесения хор на сцената на зала „България“. Той е с оперни арии, които изпълняват наши известни изпълнители – Александрина Пендачанска, Иван Момиров, Деян Вачков, записани под палката на Григор Паликаров. Планираме издаване на дискове, но се опитваме също така да преценим каква е ролята на тези носители в ХХI в. За нас всъщност е много важно записите да бъдат качени на някакви платформи, да е срещу заплащане, за да има възвръщаемост. Трябва да призная, че в качеството ми на главен диригент това не е точно моята специализация, но мислейки за всичко това, през този сезон ще запишем и произведения на Веселин Стоянов, Димитър Ненов, Димитър Христов, Александър Райчев, Константин Илиев. Богат каталог ще се получи. Ще се запише и пиеса на Адриан Павлов, написана по поръчка на БНР, която той ще дирижира.

Преди години Радиото често възлагаше създаването на нови творби.

Ето, имаме през този сезон нещо такова. Наистина в последните години практиката е била доста спорадична. Надявам се, че това няма да остане единствената такава поръчка и БНР ще бъде насърчител на нови произведения и по този начин да подпомогне българската култура. Аз съм и композитор. Съдбата на композиторите не е лесна и по този начин Радиото може да помогне.

Вие самият имате ли в последно време издадени произведения – като композитор и като диригент?

Като композитор от шест-седем сезона назад имам много поръчки. Радвам се, че тези произведения се издават. Решил съм, че моите произведения няма да се издават на компактдискове. Обикновено концертните премиери на мои произведения, които са между четири и шест в годината, даже през някои години и повече, се заснемат. Опитвам се да запазя видеоматериал от тези премиери, които доста често са свързани с друго изкуство, например с живопис. Използвам новите интернет платформи, на които можем да разчитаме за разпространение по целия свят. В това отношение мисля, че имам изключителен късмет и щастие да получавам достатъчно и добре платени поръчки или стипендии, за да композирам. Всъщност нямам интерес или по-скоро не търся популярност чрез позициите си. Нямам меркантилен интерес от тях. Дори се опитвам на всички концерти, в които звучи моята музика, входът да е свободен, защото по този начин хора с всякакво положение и такива, които може би никога не са слушали съвременна музика, могат да дойдат и трябва да ви призная, че техните реакции са много интересни. Да, има хора, които не са чували Моцарт, но слушат съвременна музика. Аз имам доста авангардни произведения, въпреки че съм полистилист и композирам в различни посоки, опитвам се понякога да смесвам тези стилове в мой индивидуален стил. Дори за класическите музиканти някои от моите произведения са трудни за слушане, докато за хора, нека да ги наречем необработени от класическата музикална култура или наследство, е много интересно.

На каква възраст са те?

Определено мога да кажа, че младежите – или дори децата – между 12 и 25 години слушат съсредоточено. Имам чувството, че усещат и разбират съвременното изкуство по-интуитивно, по-пряко, тъй като е близко до тях, но всъщност слушателите са от всякакви възрастови категории. Срещам се с хора от публиката, на които просто им е интересно.

Дирижирате ли свои произведенията?

Имам принцип, че не записвам сам своите произведения. В семейството ми това не се смяташе за правилно, за добър тон, така че не възнамерявам да включа в плана на БНР мое произведение, което да запиша сам. Разбира се, ако някой колега в бъдеще прояви желание за това, всичко е въпрос на разговор, но ми се струва, че макар тези две професии да се припокриват в много посоки, човек не е добре да ги смесва. Казвам на студентите, че трябва да се научат да пишат изключително коректно, грамотно и професионално своите партитури, за да бъде напълно ясна музиката и без присъствието на композитора.

Ще запазите ли предишните си ангажименти?

Позицията ми в Словашкото радио е на диригент. Не съм главен диригент и също така тя не е цяла позиция, така че не е свързана с постоянно присъствие, а и е много добре организирана. Съвсем точно знам с кои седмици разполагам, кои произведения ще правя там. Малко по-сложно е с преподавателската ми дейност. Наложи се да напусна една от основните си работи, което е в известна степен малък риск, защото беше на постоянен договор. Но продължавам да преподавам във Виенския университет за музика и сценични изкуства. Мисля, че е логично да запазя тази работа, но я намалявам повече от половината. Запазвам и класа си по дирижиране и пиано. В това отношение пандемията всъщност ми помогна, защото сега не е проблем човек да се разбере с ректора на учебното заведение, че голяма част от часовете ще се случва онлайн.

Преподавате композиция и дирижиране. Изпитват ли интерес младите хора към композирането?

Ако говоря за моите студенти, трябва да кажа, че особено в последните години има много успешни млади хора. Имам един студент, който започва трета година при мен и вече е носител на девет международни награди като композитор. Ако перифразирам думите на Оскар Уайлд, човек трябва да играе своята роля в живота, защото всички други са заети. Ако някой иска да е диригент само от болни амбиции, за да е в центъра на вниманието или има желанието да е шеф, той не е попаднал на правилната професия. Според мен диригентът трябва да се стреми да бъде част от оркестъра и съм щастлив, че колкото повече остарявам, толкова по-често успявам да го постигна. Мисля си, че когато бях млад, колегите не са се доверявали, докато сега започват да разбират, че аз искрено мисля по този начин, защото осъзнавам, че моята палка сама по себе си няма как да изсвири една симфония. За мен освен това е изключително интересно да разбера техните характери, емоции, мнения. Моята професия не е демократична. В крайна сметка един човек взема решението, но аз обичам преди това да имам предвид и други мнения.

Произведенията ви имат добър живот, добро сценично присъствие. Когато чуете някое ваше произведение, интерпретирано от друг, променя ли се представата ви за него?

Като композитор се опитвам да контролирам всички аспекти на произведението. Написано е всичко и не се стига до ситуации, в които оставям творческо вдъхновение на диригента. Надявам се, това да не прозвучи лошо. Когато трябва да напиша сложни произведения за инструмент, който не владея до такава степен, и технологично не разбирам в детайли начина, по който той действа, се консултирам с инструменталист. Миналата година имах премиера на едно доста авангардно произведение за ударни инструменти и соло цигулка. Потърсих един колега, също българин, Кирил Стоянов, който е тимпанист на Словашката филхармония. Той ме заведе в подземието на Филхармонията, отворихме склада с инструментите и един по един ги разгледахме. Той ми показа и други начини, по които могат да бъдат използвани. Това е нещо много важно, но след това композиторът трябва да се прибере в къщи, да обработи всички тези впечатления и да ги фиксира в композиция.

Константин Илиевски (род. 1979 г.) започва да учи пиано при проф. Милена Куртева, а на 14 години продължава обучението си в Братислава при проф. Петер Черман. Завършва оркестрово и хорово дирижиране в Братиславската консерватория при проф. Зденек Билек и проф. Душан Бил. Продължава образованието си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. На 17 години Константин Илиевски основава Sinfonietta dell’Arte в Братислава, която се утвърждава като професионален оркестър с гастроли в Европа. Шест сезона ръководи Камерен оркестър „Дианополис“ в Ямбол. От 2020 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Словашкото радио и резидентен композитор на „Проксима ансамбъл“ в Братислава. Преподавател във Виенския университет за музика и сценични изкуства. Дирижирал е симфоничните състави на Австрийското и Словашкото радио, Wiener Concert-Verein, Словашката национална филхармония, Вроцлавската филхармония, Софийската филхармония, СО на БНР, Оркестъра на „Класик ФМ радио“, Националния симфоничен оркестър на Китай (Нингбо).