Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

Четвъртото издание на Международното биенале на стъклото е мащабно по замисъл и реализация – 230 автори от 48 държави са обединени под мотото „Заедно“, куратор е Константин Вълчев

Тази смислова рамка очертава форума като трамплин за вдъхновение и територия за размисъл. На три места – в „Квадрат 500“ (до 3 декември), галерия „Средец“ (до 3 ноември) и галерия „УниАрт“ на НБУ (до 30 ноември) – могат да се видят творби на известното чешко дуо Станислав Либенски (1921–2002) и Ярослава Брихтова (1924–2020), нидерландски и италиански, унгарски, турски и други майстори.

„Заедно“ в многообразието – така може да се определи селекцията на международното жури. Разнообразието започва от широката гама използвани техники – топено стъкло, витраж, лято стъкло, гравиране, камео стъкло, Pâte de verre, инспирации от Муранската школа, студена обработка и смесени техники. Няколко са посоките, които очертава Биеналето на стъклото тази година. Напълно закономерно в изложбата има линия, вдъхновена от природата. Личи увлечение по пряко или напълно абстрактно пресъздаване на биоморфни форми и структури – „Дърво“ от Ида Схейхронд, „Цъфтеж“ от Карън Нихолм, „Еко-нсерва-Слънчоглед“ от Серенай Гулягчи, „Тактилен пейзаж“ от Лаура Нилсен и др. В изложбата се очертава ясно и посока, която отразява интимно-лирични преживявания („Любовник“ от Джени Риценхоф) и носталгични ретроспекции

(„Включи лампата, когато ме няма“ от Ясминка Бегич). Голяма група творци озаглавяват произведенията си с абстрактни понятия. Това им позволява да изявят търсенията си в широк диапазон – да се насочат към изследване на възможностите на материала („Конус и полусфера“ от Вацлав Циглер и Михаил Мотичка, „Растеж“ от Ярон Мейер, „Затишие“ от Никола Грозданов, „Устойчивост“ от Джулиано Гайгер), към асоциации и символни натрупвания („Белег“ от Анастасия Тонкова, „Мисли“ от Саша Бринес), към съотнасяне на мащаб, пространство, тектоника („Крива ваза“ от Берт Фрейнс, „Оптичен хеликоид“ от Джовани Пасери).

Не са малко и авторите, които отделят внимание на срещата между естетиката и функцията. Границите на дизайна и утилитарността се пречупват през технологичния експеримент („Закотвено движение“ от Хан де Кльойвер, „Пролука течаща светлина“ от Мин Фан Чен), пространственото взаимодействие („Разгъване“ и „Извън линия“ от Кристин Ванопен) и преодоляването на видове изкуство („Ангел в тъмнината“ от Райза Кареньо). В експозицията личи и насочване към прочита на традиция, история, митология. То се изявява чрез директни смислови връзки („Рогът на изобилието“ от Триза Верипс, „Нищо“ от Елеонора Ко), чрез вдъхновение от стилове и предшественици („Ангел, сатир, нимфа“ от Лучо Бубако, „Златна кариатида по Амедео Модиляни“ от Франтишек Янак), чрез цветови ретроспекции („Византийско синьо“ от Йелена Попадич, „Византия 1“ от Барбара Нанини) и социо-културно уплътнение („Устойчивост“ от Розмарио Менгуал де ла Пеня, „Социална празнота“ от Валда Верикайте).

Може да се маркира и посока, която обединява творци, използващи стъклото като средство за универсални и общочовешки послания. Тук попадат синтетичната образност и обобщение в Domus от Петр Хора, „Движение в синьо“ от Константин Вълчев и „Глава с кръгло око“, In Memoriam, Станислав Либенски и Ярослава Бриктова.

„В края на деня, 1918“, „Отровен газ, 1918“, „Бомбардиране на София, 1944“, „Какво остава? 1944“, „Буча, 2022“… Елке Манк очертава войната в „кадри“ с веществена конкретика и директно послание. Ключово в експозицията е произведението на Ян Хейн ван Стипхаут, посветено на Първата световна война. Инсталацията съвместява естетически, пластични и социални измерения на език, достъпен за широка публика. Художникът тръгва от съпоставката на материали – стъкло, метал, плъст, преминава през контрапункта красиво-грозно, през цветови контрасти и пространствени интеракции. Макът се свързва с паметта за загиналите и почитането на ветераните от Първата световна война. Художникът го изважда от контекст и го превръща в знак за възпоменание на жертвите от конфликти. Изяществото на стъклото и възхищението пред изтънчената форма на цветята контрастират с бруталната вездесъщност на метала и бодливата тел.

Стъклото като материал е вълшебен паноптикум. Биеналето в София доказва безпределните възможности, които то дава.