Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

„Галаад“, Мерилин Робинсън, превод от английски Стела Джелепова, издателство „Лист“, 2022 г.

Ако читателят в изблик на ентусиазъм реши да провери в няколко авторитетни сайта кои са най-високо оценените романи от 2000 г. насам, вероятно ще попадне на книга, която сякаш е подминал. „Галаад“ (2004) на Мерилин Робинсън е носител на Пулицър, попада на четвърто място в класация на американските литературни критици за най-добрите романи този век, а през 2019 г. – на второ място в списъка на „Гардиън“ за 100-те най-добри книги от 2000 г. насам. На всичкото отгоре излиза у нас в края на миналата година под логото на издателство „Лист“ с чудесна корица от Калина Мухова. Въпреки това е като невидима книга, може би поради присъщата скромност на героя си.

„Галаад“ е епистоларен роман, в който 76-годишният проповедник Джон Еймс опитва да обхване с думи основните постулати на вярата си и да предаде някои житейски съвети на седемгодишния си син. Поне с тази мисия започва да пише, преди разказът му да се отклони в епична хроника за мъже, призвани да са мост между Бога и едно затънтено градче в Айова, именувано почти митологично Галаад. Еймс е диагностициран с неизлечима болест, но въпреки това думите му барабанят като спокоен дъжд по ламаринен покрив, благодарение на безупречния превод на Стела Джелепова.

Тези хора, които виждат право през теб, за които ти си прозрачен, никога не ти отдават дължимото, защото никога не ти признават усилията, които полагаш, за да бъдеш по-добър, отколкото си в действителност, а това е трудно и го правиш с добри намерения, и заслужаваш някой да го забележи.

Еймс е роден през 1880 г. и тъй като разказва предимно за дядо си и покрай него за баща си, основната част от книгата се занимава с американската действителност от по-миналия век. Баща му е пацифист, докато дядо му проповядва с пистолет под колана и се самоопределя като радикален аболиционист. Понякога след неделна проповед яхва коня и отпрашва на партизански мисии с прочутия Джон Браун. След Гражданската война се връща с едно око и оттогава хората придават на погледа му мистериозни качества – говори се, че с едното око вижда реалния свят, докато с другото – духовния.

Често Еймс пише писмото до сина си, докато детето играе около него. Така епистоларната форма спомага за създаването на красиви, почти сантиментални моменти. Баща, който описва сина си така, както го вижда пред очите си. Гласът на Еймс е благ, а и от самата книга сякаш извира доброта. Рядко се случва прочитът на роман да прави читателя по-добър човек, но благодарение на „Галаад“ това се става почти мигновено. Като дълбок кладенец на хуманизма в една суха прерия са думите на Еймс, който никога не губи упованието си в Бога, нито вярата в човешкия капацитет за добро.

На някои читатели по-абстрактните и теологични лутания на Еймс могат да натежат. Той често се отплесва и забравя, че пише до сина си, впуска във философски дилеми относно християнските ценности, сравнява идеи от прочетени книги. В крайна сметка се доближава и до най-големия си грях – съмнението, че един непочтен мъж може да го измести като глава на семейството. Осезаемо е, че Мерилин Робинсън е вярваща, като до някаква степен романът ѝ е опит да се развият богословски въпроси около калвинизма и да се разчупят стереотипите, свързани с този клон на християнството в Америка. В свое есе по темата тя пише, че пуританите не трябва да се характеризират единствено със страх към тялото и секса.

„Галаад“ звучи като роман на Кормак Маккарти, но с обратен знак. Вместо нихилизъм и братоубийство Робинсън ни представя оптимистична картина на ранната Америка, обитавана от добри хора, които обичат Бога и ближния си. Въпреки кръвопролитията, глада и всекидневните оскъдици романът „Галаад“ ни убеждава, че има надежда човешката душа да заслужи спасението си.