Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

Японският архитект Рикен Ямамото, наричан майстор на „поезията на всекидневното“, е тазгодишният носител на пристижната награда Прицкер

Като изненадващо бешe определено решението на фондация Hyatt в Чикаго да присъди най-голямото архитектурно отличие на Рикен Ямамото. Той не е сред световните звезди в бранша, дори е смятан за аутсайдер на японската сцена. Негови сгради има в Япония, Южна Корея, Китай, Тайван. Известен е преди всичко с иновативните си проекти на жилища и учебни заведения, в които границата между публични и частни пространства е пропусклива и създава възможност за хармонични отношения между различни общности. Както архитектът сам казва, пространството между две сгради му е по-важно от самите сгради.

Определян като майстор на „поезията на всекидневното“, в своите проекти Ямамото поставя фокус върху социалната интеракция и общността, върху баланса между публично и лично пространство в жилищните комплекси, музеите и университетите. „Със силното и последователно качество на своите сгради той цели да направи по-достоен живота на хората – и на децата, и на възрастните, да го подобри и обогати“, така журито на архитектурната награда аргументира решението си. „За него една сграда има обществена функция, дори и когато е частна.“

Роден е през 1945 г. в Пекин, живее в Япония, учил е в частния университет Nihon и в Токийския университет, през 1973 г. създава свое архитектурно бюро в Йокохама. След като се дипломира, той пътува из Европа, Южна Америка, Азия, изучавайки традиционни архитектурни структури и градове. Още първите му проекти като еднофамилните жилища в Нагано (1977 г.) показват отношението му към границата между частно и публично, същото виждаме и в по-късните сгради като жилищния комплекс „Хотакубо“ в Кумамото от 1991 г., за който архитектът търси и открива вдъхновение в традиционната японска къща. Цели 110 жилища са подредени около озеленен централен площад, до който се стига само през дома. Така едновременно се създава място за общуване със съседите, но и не се нарушава личното пространство.

В една от своите книги – „Пространството на властта и властта на пространството“, Ямамото разглежда идеята на Хана Арент за Vita Activa и линията между интериор и екстериор. В тази светлина могат да се проумеят и неговите мащабни форми, изградени от малки елементи.

Неслучайно е наричан „специалист по големия мащаб“ – той създава минималистични отвън модулни структури. Зад обвивката обаче се крие майсторството, с което съумява да организира пространството на тези огромни сгради. Университетът „Сайтама“ е проектиран като „урбанистичен ландшафт“, насърчаващ интердисциплинарното обучение, с девет свързани сгради, обеми от стъкло и гледки към учебните стаи. Сградата на университета „Хакодате“ е като гигантски остъклен хангар, вътре в него студентите учат или почиват на тераси – модел, който Ямамото използва и в библиотеката в китайския град Тиендзин с площ 55 000 кв.м. Музеят за изкуствата в Йокосука (2006 г.) по същия начин дава възможност за среща на различни общности – едновременно като притегателен център за туристи и място за отдих на жителите на града. А пожарната в префектура Хирошима, завършена през 2000 г., прилича на кристален куб насред гъсто застроената градска среда. Вечер през нейните стъкла се виждат усилията, които полагат хората в тази трудна професия.

С предпочитанието си към „големи сгради с обикновен вид“, както сам ги характеризира, архитектът дава възможност за свобода в личния живот на обитателите и същевременно за радост от общуването. „За мен възприятието на пространството означава възприятие на общност“, заявява Ямамото. Според него свободата на всеки отделен човек може да бъде взета под внимание и това да стане по начин, различен от този на съвременното масово жилищно строителство, което затваря хората в клетки. Стандартизирането на жилищата води до стандартизиране на семействата, до намаляване на връзките между съседите. Той критикува съвременното строителство за това, че поставя акцент върху частната сфера, неглижирайки необходимостта от социални отношения.

Моделът, който предлага, е друг – 3 до 6-етажни отворени структури, в които се вписват жилища за семейства и за несемейни, за общности от възрастни хора, офиси, полуотворени пространства, които предполагат свободно общуване във времето за почивка. В подобен дух е и вила „Ямакава“, създадена през 1977 г., в която той за пръв път осъществява идеята си за отворено хибридно пространство. В сградите, които съвместяват офиси и жилища, хората имат възможност през почивката да наглеждат децата или възрастните си роднини, да организират срещи с приятели на озеленените покриви. В този модел всеки в своето интимно пространство получава усещане за градското цяло.

„Неговата архитектура успокоява, той отдава почит на всекидневието. Нормалността вече е нещо извънредно. Спокойствието е разкош“, казва чилийският архитект Алехандро Аравена, член на журито на Прицкер.

Единствената сграда, която японският архитект е проектирал до днес в Европа, е The Circle в близост до летището в Цюрих, най-голямата в Швейцария и първата, която пристигащите туристи виждат. Тя е с отворена система, „без вход и врата“, на 11 етажа са разположени офиси, конферентен център, магазини и два хотела – всичко това като град в града.

Търсейки опора в миналото и различните култури, Рикен Ямамото „разширява традицията към бъдещето“, подчертава журито на наградата Прицкер, дотирана със 100 000 долара. Той е 53-тият лауреат и деветият японец, който получава отличието, учредено от американския бизнесмен Джей Прицкер през 1979 г.