Кант между политиката и историята. Разговор с проф. Стилиян Йотов
Кант показва, че за да може да съществува правен и миротворен ред, трябва държавите да са републики, което на неговия език означава демокрации. Второ, трябва да имаме изградено международно съобщество. Трето, трябва да бъдат признати задължително някакви човешки права, виждаме го днес в проблема с миграцията и правото на търсене на убежище. В този смисъл възниква големият проблем доколко този проект е реалистичен. Неговата реалистичност при Кант се опира на няколко аргумента. Единият е природата: самото земно кълбо подсказва множество възможности за съжителство, защото кълбото няма привилегировани точки, всички те са еднакво отдалечени от центъра. Второто важното нещо е търговията. В този смисъл Кант показва, позовавайки се Мандевил, че взаимната изгода и егоизмът могат да допринесат за общото благо. Няма някакъв Абсолютен дух, който да ръководи света, виждаме едни инерционни моменти, може би дори предразумно морални, които ни тласкат към някакво съжителство и към усъвършенстване. В този смисъл глобализацията, каквито и да са критиките към нея, се опитва отново да ни говори на космополитен език. За съжаление, фразата „русский мир“ няма нищо общо нито с мира, нито космополитизма. [...]