Имаме проблем

Наскоро стана така, че преживях една след друга две постановки в престижен софийски театър. Различни по жанр, по стил, по претенции. Какво беше общото? Масивната вулгарност, все още главно на вербално ниво. Самоцелно и поради това безспирно се сипят псувни, екзалтирано се обговаря цялата анатомична долница, ръсят се долнопробни намеци и дебелашки декларации. Всичко това „естествено“ предизвиква екстатични ерупции сред големи части от публиката. Мога да назова и постановките, и театъра... [...]

Опасно близо

От 1997 г., когато е поставена за първи път в лондонския Кралски национален театър, „Отблизо“ е удостоена с наградата Лорънс Оливие за най-добра пиеса (1998), наградата на нюйоркските театрални критици за най-добра чуждестранна пиеса (1999), номинирана е за наградата Тони (1999) и по нея е заснет филм (2004). Реплики от нея са станали заглавия на песни („Лъжата е най-забавното нещо, което едно момиче може да изпита, без да си сваля дрехите, но е още по-забавно, ако го направи“, „Сърцето е юмрук, обвит в кръв“). [...]

За (в)хода на световната история

Световният ред демонстрира дефицит на правила, следователно е необходим взрив, тотална деконструкция, за да се наместят наново неговите елементи. В изкуството това е възможно, защото изкуството е хипотеза, мечта за другия постижим живот. В театъра на Теди Москов трансформацията на познатото, на клишетата, с ведра, а напоследък все по-често и с чудовищна усмивка, е похват, за да се изгради представа, в която под въображението и измислицата откриваме истината за живота... [...]

Не/възможният живот зад телената мрежа

„Самотата в съвременния човек/свят“ е спектакъл на тандема Веселка Кунчева и Мариета Голомехова. Актьорите на сцената са техни съмишленици. Чувства се, че представлението е израсло след интензивна лабораторна работа. Актьорите бързо превключват от епизод в епизод, като с точно премерено чувство за жанр и ситуация задържат здраво вниманието на зрителя. Отначало са дуетите – Той и Тя в невъзможната взаимност. Любовта е тази, която подтиква към заедност, но тя е някак свенлива и недълготрайна. [...]

Соня Йончева в Софийската опера

В „Бохеми“, постановка на Бойко Богданов и под диригентската палка на Боян Виденов, публиката аплодира Соня Йончева – Мими, Липарит Аветисян – Рудолф, Станислава Момекова – Мюзета, Веселин Михайлов – Марсел, Божидар Божкилов и Николай Войнов – Колин, Антон Андреев – Шонар, Димитър Станчев – Алсиндор, Владимир Маринов – Беноа, хора и оркестъра на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова. Две вечери, които ще се помнят дълго. Най-вече заради харизматичното присъствие на Соня Йончева. [...]

Новооткрит архив на Димитър Ненов

„Аз съм пианист, композитор, диригент, критик и архитект“ – така сам се определя в свое писмо големият музикант Димитър Ненов. И във всяка една сфера той оставя уникална следа в българската култура. Много са авторите, посветили десетки страници на неговото композиторско и архитектурно творчество и епистоларно наследство. Сред тях е и проф. д-р Юлиан Куюмджиев, един от най-ревностните изследователи на музикалната ни история, който от години се занимава с личността и творчеството на Димитър Ненов. [...]