Култура / Брой 4 (2957), Април 2019

Веско Пантелеев-Ешкенази и Мартин Пантелеев ще изнесат концерт на 18 април в зала „България“, в юбилейния сезон на Софийската филхармония

Двамата братя имат успешни самостоятелни кариери. Веско е концертмайстор на Кралския Концертгебау, Амстердам. Преди година благодарение на него оркестърът свири в София, концертът беше част от голямото европейско турне на състава. Това гостуване беше определено като музикалното събитие на годината. Мартин пък е главен гостуващ диригент на филхармония „Вюрт“. Какво се случи след последната им среща с българската публика през октомври 2017 г.? Разговорите с тях са проведени през февруари 2019 г.

Обиколихте всички държави, членки на Европейския съюз. Сега не ви ли е малко скучно?

Веско Ешкенази: Наистина, последните две години и половина преминаха под знака на обиколката на Европа, която направихме – 28 града, повечето от които столици. Нормално е след това огромно турне оборотите да са малко по-ниски, но не е така. В момента сме заети в Амстердам с прекрасни програми. (Поредното турне на оркестъра беше през февруари в САЩ.)

В България се връщате за концерта от юбилейния сезон на Софийската филхармония. Вие ще свирите, Мартин ще дирижира.

Веско Ешкенази: Много се радвам. Нас ни събира от време на време сцената. Програмата е доста интересна, включили сме и български произведения. Държа да го подчертая, защото е важно да се прави, особено когато искаме да подкрепяме нашата музика, българската класическа музика. Едното от произведенията е симфоничната сюита „Бай Ганьо“ от Веселин Стоянов, аз ще изпълня „Севдана“ от Георги Златев-Черкин. Двамата с Мартин ще представим двойния концерт на Бах, като Мартин ще свири с мен и ще дирижира, след това ще изпълня „Червената цигулка“ на Джон Корилиано – музиката от едноименния филм, която аз много обичам и малко се отъждествявам с нея. Усещам я много близка. Избрали сме програма, която много харесваме и двамата и искаме да споделим с нашата публика.

Други съвместни изяви ще имате ли?

Веско Ешкенази: На фестивал в Германия, където и миналата година свирихме заедно. Опитваме се да съвместим ангажиментите си. Това не винаги е възможно и срещите ни на сцената са редки. Самият аз този сезон свиря само веднъж в София.

Какво се случи с проектите ви с Людмил Ангелов?

Тангата ги изсвирихме може би в тринайсет или четиринайсет града в България и три пъти в София, което прави проекта рекорден по продължителност. Сега се насочваме към други идеи, хубаво е да има разнообразие. Дори имаме дата за май 2020 г. да свирим Концерта за цигулка и пиано на Николай Капустин в София. Изглежда доста далече, но в действителност не е. Не съм свирил негови произведения, така че ще ми е първи път.

Иска ми се да ви върна назад във времето. Свирехте ли в къщи заедно, правехте ли семейни концерти? Покрай свиренето имаше ли и бели? Две момчета у дома не е лесно.

Веско Ешкенази: Да си призная, ние бяхме доста дисциплинирани. Аз се грижех Мартин да се възпитава с музиката и да има дисциплина, тъй като съм шест години по-голям. Той често отказваше да свири и се налагаше да го карам.

Само за това ли бяха пререканията?

Веско Ешкенази: И в игрите спорехме. Марти беше по-палавият, много по-палавият и трябваше да озаптявам по-малкия брат. Ние живеехме в квартал „Дружба“, оттам до Музикалното училище се стигаше само с един тролей. Спомням си сутрин рано как буквално го мъкнех за ръка, за да хванем тролея и да не закъснеем за училище. Той беше съвсем малък, а ние тръгвахме много рано. Това са едни от най-милите спомени, когато съм го водел на училище. Невероятно е. Той сега е маестро Пантелеев. Наскоро бях на негови концерти в Германия и се възхищавах на професионализма му и на начина, по който ръководи и владее оркестъра. Тогава, когато съм го водел за ръка на училище, никога на съм си мислел, че ще стане така. Това за мен е голяма гордост.

Когато ходите на негови концерти, повече ли се притеснявате, отколкото когато сте на сцената?

Веско Ешкенази: Да, притеснявам се повече. Имаше момент, когато в Холандия работеше с оркестъра в Енсхеде. Бях на негов концерт, на който той направи „Пролетно тайнство“ на Стравински и го дирижира наизуст. Седях в публиката с потни ръце, с пулс поне 180, защото знам колко е трудна тази творба за диригента. Той се справи блестящо, а беше още много млад тогава. Той има невероятен мозък, който му позволява да прави неща, които малко диригенти могат да правят.

Сам ли избрахте цигулката, или все пак е имало насочване от страна на родителите ви, които са музиканти?

Веско Ешкенази: Разбира се, че не сам. Бил съм на четири години и половина, когато започнах да свиря. Нашата баба Виолета, която често споменаваме, много обичаше музиката. Искаше всичките ѝ деца и внуци да свирят, и то точно на цигулка. След това и родителите ни – Марта и Пантелей. И двамата са професионални музиканти. Те свириха дълги години на прекрасни места – баща ни беше соло кларинетист в Софийската филхармония, майка ни в Операта – виолистка. На тях дължим, че са ни насочили към тази прекрасна професия.

Не сте се двоумили дали в симфоничен, или в оперен оркестър да свирите?

Веско Ешкенази: Започнах да свиря на единайсет години при проф. Влади Симеонов във филхармония „Пионер“ и това ме подготви изключително рано, и то на световно ниво, за свирене в оркестър. Той беше невероятен човек. Разбира се, тогава като малки деца не можехме да оценим какво правим. Беше много успешен оркестър. Чак по-късно разбрахме какво сме научили. Без тази подготовка нямаше да сме това, което сме. Тук, в Холандия, три години бях концертмайстор на Холандския национален оркестър, който свиреше много опера. През тези три години съм изсвирил почти целия оперен репертоар, включително някои опери на Вагнер, така че имам в репертоара си и операта.

Явно след тази подготовка в оркестъра явяването на конкурси не е било проблем.

Веско Ешкенази: Конкурсът ми за Концертгебау през май 1999 г. беше много специален. Беше направен от самия оркестър, като рецитал на сцена, а публиката беше оркестърът. С много материал, много свирене, включително и Концерта за цигулка на Брамс. Беше тежък конкурс, но за мен беше много приятно, защото беше като концерт. Нямах усещането, че се явявам на изпит.

Децата ви в каква посока се развиват?

Веско Ешкенази: Единият ми син работи в сферата на софтуера за медицинско ползване, а другият завърши химия в Амстердам, но от много години пише музика за филми и игри. Аз не настоявах да се развиват в музиката, той сам тръгна да го прави.

Те връщат ли се в България?

Веско Ешкенази: Преди всяка година, но сега по-рядко, защото имат ангажименти. Имат много спомени от България, говорят български.

Второто интервю -да се разделят някак

Мартин, заварвам ви в Германия. Завърнахте се от турне в Южна Африка, където ходите доста често. Какво ви свързва с тази страна?

Мартин Пантелеев: През последните десет години с Южна Африка ме свързват интензивни репетиции и концерти, не само в Кейптаун. Често гостувам в Йоханесбург, в Дърбан. Най-много изяви съм имал с филхармонията на Кейптаун, не само в ЮАР. През 2012 г. осъществихме първото турне на африкански оркестър в САЩ. Беше хубаво и успешно турне с 19 концерта из Америка, запомнящи се не само в музикално отношение.

Какви музиканти свирят в оркестрите?

Мартин Пантелеев: Предимно са от ЮАР. Духовата школа там е много добра. При струнните има много чужденци – от Русия, Унгария, но по-голяма част от оркестрантите са южноафриканци.

Чувала съм, че в ЮАР има чудесни условия за работа, прекрасни зали?

Мартин Пантелеев: Не съм забелязал особена грижа от страна на държавата. Има огромна рецесия. Преди години в Южна Африка имаше много оркестри, и то добри. Сега останаха само три – в Кейптаун, Дърбан и Йоханесбург, а вече се говори за обединяване на трите в един. Положението е критично. Концертите обаче са много добре посетени. Темата е много деликатна, тъй като класическата музика не се разбира от голяма част от населението. Но хората, които се интересуват от тази музика, са големи меломани и поддържат с каквото е възможно това изкуство. Не е лесно. „Сити Хол“ е изключителна зала, на 130 години, с прекрасна акустика. Всеки концерт е запомнящ се и ме кара да се чувствам щастлив.

Как продължихте след това?

Мартин Пантелеев: Успях за момент да се прибера вкъщи, защото от началото на годината семейството много ми липсва. Началото на годината започна с дванайсет концерта в различни градове на Северна Вестфалия, след това дойде Южна Африка и веднага заминах за Хайлбром, където дирижирам новосъздадения оркестър „Филхармония Вюрт“ на фирма „Вюрт“. Нейният създател Райнхолд Вюрт е голям меценат. Той прави много за културата не само в Германия, но и в целия свят. Създал е музеи, а сега и тази филхармония.

Предстои ви завръщане в България за два концерта със Софийската филхармония в нейния юбилеен сезон.

Мартин Пантелеев: Много съм благодарен за поканата, която получих от Найден Тодоров, тъй като благодарение на него имам възможност да работя отново с този мой любим състав, с който ме свързват много прекрасни концерти. Въпреки някои събития за мен остава моят роден оркестър.

Запазвате добрите спомени.

Мартин Пантелеев: Абсолютно. Всичко негативно дори няма необходимост да се споменава. Аз започнах работа със Софийската филхармония през 2004 г. Изнесли сме заедно към сто концерта с най-красивите и големи произведения и солисти. Сега след дълга пауза отново ще се завърна. На 28 март ще представим премиера на един каталонски композитор с великолепния солист Ромен Гариу – едно от водещите имена във виолончеловото изкуство. На 14 април ще дирижирам програмата на „Фортисимо“ за децата – „Шехерезада“, ще представим части от произведението на Римски-Корсаков, но има и интересен сюжет с актьора Иван Юруков. Другата дата е 18 април. Някак символично съвпада с рождения ден на баща ни, а ние двамата ще сме на сцената в негова чест. Брат ми Веско ще бъде солист, но този път и аз няма само да дирижирам. Реших отново да се завърна при цигулката, ще изпълним концерта на Бах за две цигулки.

Като сме на тема България, направихте едно изключително пътешествие, което вашите приятели следяха в социалните мрежи – вие и вашата цигулка на места, където класическа музика не е звучала от години. Ще продължите ли?

Мартин Пантелеев: Невероятно беше. Вече втора година се опитвам отново да го организирам. Трудно е, тъй като жената, която много ми помогна, се разболя. Не съм се отказал, това пътуване и за мен беше много емоционално. През 2017 г. посетих както градове с голяма културна история като Лом, така и места, където от десетилетия не е звучала класическа музика, като Берковица, а в Брусарци никога, в Чипровци много рядко. Не очаквах този невероятен интерес. Залите бяха препълнени с жадни за музика хора. Концертите всъщност бяха разговори с публиката, което ми даде много, много надежди, че въпреки трудностите това изкуство ще го има у нас. Обещал съм да повторя. Въпрос на време е да се случи.

Как се развива вашият фестивал?

Мартин Пантелеев: Фестивалът в Барт съществува от 2002 г., което звучи невероятно. Той започна от една спонтанна идея, отново с един меценат, собственик на залата на самото Балтийско море, в един доста беден район на Германия, бих казал, един от най-бедните. Организирахме го с хора, които застанаха зад тази идея и ми помагаха във всяко отношение. Благодарение на създадения „Арт клуб на Мартин Пантелеев“ от тези мои и на музиката приятели, фестивалът просъществува. Десетки солисти от цял свят са гостували. Градът се съживи. Миналата година фестивалът беше обявен за едно от най-важните културни събития не само на града, но и на цял Мекленбург-Предна Померания, което е огромна чест. Започна от тринайсет зрители в залата, а сега концертите са разпродадени с месеци напред. Две вълнуващи седмици – тази година от 15 до 23 март. Съвсем естествено се роди и малкото бебе на този фестивал – там, където аз и семейството ми живеем, на Боденското езеро, в град Овинген. Миналата година създадох и там фестивал. Засега е само с три концерта – един класически уикенд, но тенденцията е да се разшири като фестивала в Барт. Макар че миналата година за първи път беше в зала за 450 души, всички концерти бяха напълно продадени. Хората в този район също изпитват нужда от класическа музика, това е курортно селище, но по-рядко се случват събития от този род. Това е точно преди фестивала в Барт, от 8 до 10 март. Много натоварена година. Предишната завърши с концерт точно на 31 декември. Настоящата започна с турне на 1 януари. Тръгнаха нещата много успешно, на бързи обороти и изискват много енергия. Много е трудно да се организират тези фестивали, независимо от помощта на арт клуба. Аз съм артистичен директор и на двете места, а координацията с толкова много артисти е трудна и отговорна. Но с годините се натрупва опит, контактите ми са доста и всичко върви в положителна посока.

Брат ви казва, че сте били много палаво дете.

Мартин Пантелеев: Така е. Аз и в момента съм по-непослушният от двамата. Лошото дете в семейството, правех много лудории. Много пъти съм си чупил ръце, крака, глава. Горките ми родители, баба ми и дядо ми какво са преживели. Сега аз също имам деца и знам какво е. Да си родител е нещо много, много по-трудно, отколкото да си музикант, но и много хубаво. Засега децата ми не приличат на мен по пакостите. Това са най-големите ми страхове, че един ден могат да заприличат на мен. Засега се надявам, че в това отношение приличат повече на майка си.

Веско си спомни как ви е влачел на училище.

Мартин Пантелеев: Да, аз не можех да се събуждам рано. Ходехме заедно в Музикалното училище, ставахме по тъмно. Аз още спейки, а той ме държеше. Това са изключително мили спомени.

Хубави спомени пазите и от Музикалното училище, и от следването в Консерваторията.

Мартин Пантелеев: Много хубави, с учители, отдадени на музиката, на това да изградят децата не само като музиканти, но и във всяко друго отношение. Правехме наистина много бели. Един ден смятам официално (и може би сега е моментът) да се извиня на всички мои преподаватели – и по география, по история, най-вече по математика, за неприятностите, които съм причинил. След това през години съм имал контакти с тях, те идваха на мои концерти и тогава сме си говорили. Те все казваха, че не си спомнят, което е мило от тяхна страна, но аз имам гузна съвест. Заместник- директор беше Явор Димитров, той искаше да ме изключи след поредната пакост. Когато като директор на Софийската филхармония ме назначи за главен диригент, аз плахо подех този разговор, а той каза: „Мартин, нека да забравим всичко“.

Не сте оставили цигулката?

Мартин Пантелеев: Въпреки че имам много ангажименти като диригент, понякога свиря. Преди концертите, за които разказах, в Португалия, на остров Мадейра, имах възможност да се изявя, както е модерно сега – „три в едно“. Имаше премиера на мое произведение, свирих Годишните времена на Вивалди и дирижирах. Беше емоционална вечер. Всички ми се чудеха защо го правя. Наистина е много трудно, най-вече в емоционален план. Но аз обичам сам да си създавам предизвикателства, защото никога не съм бил човек на удобното, на отъпканите пътища. Това го знаят всички мои близки. Те ме питат: „Защо просто не си дирижираш? Защо просто не си свириш?“. Животът е твърде кратък, за да вървим по отъпканата алея.

Споменахте композиция. Пишете нали?

Мартин Пантелеев: От 2016 г. не съм написал нищо. За писането се изисква много спокойствие, много време, което в днешния свят е нещо много луксозно. Винаги съм се стремял да имам моя композиторска линия. Нещата, които съм написал досега, не са малко – три симфонии, кантати – и смятам, че скоро ще се появи нещо ново.

Не сте ли създали досега нещо специално за брат ви?

Мартин Пантелеев: Ох, и това е болезнена тема. Надявам се някога да успея, той наистина го заслужава.

Разговорите проведе Светлана Димитрова