Приказните светове на Николай Райнов

Като че ли във всичко, създадено от Николай Райнов – писателя, белетриста, драматурга, публициста, художника, критика, преподавателя, теоретика, историка, философа и теософа, личи осъзнат стремеж да бъде разгадано битието на човечеството през различните епохи. Той е първият ни писател, въвел орнаменталната проза в българската литература, а теоретичните му статии върху стила разискват естетическите принципи на декоративност и синтетичност като важна част за развитието на модернизма в България. [...]

Какво знаем?

За първи път бях в Истанбул през 1992 г. Бях във възторг от този огромен, жив, пълен с енергия град, с пластове културна история, с ориенталска красота и контрасти на живеене, със светлините на града, отразени във водата на Златния рог... Скоро след това четох дневниците на граф Дьо Бурбулон. И попаднах на моите впечатления от Истанбул. Направо със същите думи даже. Възможно ли е, мислех си, двама души сто години един след друг да видят Истанбул по един и същи начин. И да опишат със същите думи възторга си от него. [...]

Мемория за Александър Петров

Картини на известния от втората половина на ХХ век български художник Александър Петров (1916-1983) не се бяха появявали скоро нито в изложбените зали, нито в пространството на художествения пазар. По различни причини името му е значително по-популярно сред колегите и по-възрастната и средната генерация, отколкото сред младите. Ето защо устроената в Националната художествена галерия обхватна самостоятелна изложба на автора придобива особен смисъл като „мемория“ за един изключителен живописец. [...]

Историите на София. Разговор с Иван Шишиев

Когато говорим за културно наследство, винаги имаме предвид центъра на София, докато в квартали като „Княжево“ и „Горна Баня“ има толкова красиви стари къщи. Спомням си, че там открих една къща с кула – с такава дървесина, с такава дърворезба… Просто трябва да се внимава. Не само за детайлите, изобщо за града… А много често хората гледат надолу към телефоните или в краката си, да не се спънат в някоя плочка, но тогава не забелязват какво има около тях. [...]