Тайната война

През август 1939 г. висш британски чиновник кърши ръце пред обърканите съобщения, които се получават във Форин Офис за отношенията между Берлин и Москва. „Когато се опитвахме да оценим стойността на тези тайни доклади – казва той – изпадахме в положението на главатаря на Четиресетте разбойници, който отбелязал с тебешир вратата на Али Баба и след това открил, че Моргана е нанесла подобни знаци на всички врати на улицата, така че нищо не подсказвало коя е правилната.“ [...]

Светлосинята светлина на Радичков

На въпроса защо Радичков е написал „Неосветените дворове“ по начина, по който го е направил, може да има само един отговор – защото не е могъл да измени на себе си и да го направи иначе. Затова и книгата с може би най-красивото и изящно заглавие в родната литература продължава да се преоткрива, сега и в ново издание от „Нике“. Пътеписът, по-малко пътеводен и повече предразполагащ към изгубване, открива автора си захвърлен в дивата природа на Сибир през 1963 г., учуден от непознаваемото в нея. [...]

Опити върху „Черно“

Добре известно е, че колкото черното е по-истинско, толкова по-малко то излъчва. Образи и ритъм, смисъл и културни диалози… влияния, школи и традиции, всичко се абсорбира. Любезният читател остава пред книгата и не подозира, че я държи в ръцете си. Чете я, но всъщност чете себе си… защото книгата я няма. Тя е в Черното и тегли драгия зрител именно натам. Затова и поезията на Илко Димитров е някак апофатична. По-лесно е да кажем какво не е тя. [...]

Разказ за днешния ден

„Въображението разрушава разума“ – с този стих на Кръстьо Станишев започва романът на Георги Тенев. Само че в „Балкански ритуал“ по-страшна от въображението се оказва действителността – онова, което се случва – независимо дали говорим за политика, престъпни групировки, лекари или археолози, които живеят и работят, забити някъде в малък провинциален град. Действителността сякаш е излязла извън контрол – днес няма една действителност, световете са се умножили и функционират капсулирани, неподозиращи един за друг. [...]

По пътя на разказвача

Много е хубаво, че отново се появява сборник с разкази и повести на един от големите стилисти в българската литература – Константин Константинов. Хубаво е и това, че доколкото писателят, неизвестно защо, не присъства по-категорично в учебните програми по литература, а училището, знаем, формира представите за „списъка“ и онези, които са „заслужили“ да присъстват в него, сборникът започва с предговор от съставителя. [...]

Всред сенки и сияния

Три десетилетия – толкова продължава работата на художника изследовател Асен Василиев по фундаменталния му труд „Български възрожденски майстори“. Започната още преди преврата на 9.IX.1944, преживяла едноличния режим, гоненията срещу евреите, комунистическия погром срещу интелигенцията, култа на личността, Априлския пленум и краткото размразяване, тя вижда бял свят чак през 1965 г. Вижда го след поредица трудности и перипетии – бурното време не прощава и на старините. [...]