Култура / Брой 4 (2957), Април 2019 / Кино

Тайнство и кино. Разговор с Кшищоф Зануси

Консумативизмът е липса на хоризонт, липса на духовно измерение. От друга страна, релативизмът е отрицание на ценностите. Ако всички ценности са относителни, истината вече не съществува. Често наблюдавам подобно смешение и в киното, защото липсата на разграничаване между Доброто и Злото е в основата на недоразумението. Европейското кино е доста объркано. Виждаме го през последните години. Винаги упреквам критиците, че въобще не използват една дума, толкова важна в нормативните разкази – думата мъдрост. [...]

Страх и вина. Разговор с Лъчезар Аврамов и Димитър Стоянович

Всъщност това е важната тема – колко дълго чакаш, за да се задълбочи проблемът? Това е много българска черта. Възмутително наша черта. Трябва да изгори влакът, да умрат дечицата в дискотеката, да падне къщата и тогава ние казваме: „Е, трябваше да направя нещо, ама забравих“. При Георги го има това – ще отложа и ще ми се размине, докато Юки казва: „Сега трябва да се направи нещо! Сега стана, сега действаме“. Ние, българите, казваме: „Почакай малко, то ще се размине!“. Колко време ти трябва да реагираш на проблема? [...]

Непосилна субективност

По мудността ще ги познаете. Фестивалните филми. Не че това е някаква целенасочено преследвана „ценност“, но близо деветдесет на сто от бавните, протяжни, съзерцателни, бездействени истории имат арт претенция и фестивална биография, а някои дори се окичват с награди. Най-пресният пример е международният конкурс на София Филм Фест 2019. На база 50% от участващите 12 заглавия няма как да не се запитате дали тези режисьори изобщо се вълнуват от контакта с публиката, или правят филма за себе си. [...]