Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

„Чужденци навсякъде“ е заглавието на международната изложба на Венецианското биенале (20 април–24 ноември 2024) с куратор Адриано Педроза

Където и да отидем, винаги ще срещаме чужденци, а чужденци може да сме и ние, дори в собствената си страна. „Чужденци навсякъде“ е темата, която ни следва из цяла Венеция – на плакати, листовки или неонови надписи, дело на колектива Claire Fontaine, светещи в хор от различни езици, отразяващи се като коледни светлини в най-отдалечените води на бившето военно Арсенале, една от основните точки на Биеналето. Така ни посреща 60-ото издание на най-големия арт форум, сравняван с олимпийските игри в света на изкуството.

Колосалната изложба в сърцето на биеналето, изпълваща централния павилион в парка Джардини и преливаща във втората главна локация – Арсенале, тази година е с куратор Адриано Педроза, директор на Музея на изкуствата в Сао Пауло. Педроза гледа към пренебрегваните: артистите от Глобалния юг, чиито имена са все още неизвестни. Основната експозиция, създадена от първия латиноамерикански куратор, обединява 332-ма художници, давайки пространство и видимост на маргинализирани групи като мигранти, хора от перифериите на обществото и отдавна заметени под килима политически истории. Мащабна и впечатляваща, основната „арсенална“ изложба, както и много от международните павилиони в парка Джардини като че ли са изповед за западния колониализъм в миналото, давайки глас на заглушените.

Художниците, отбелязани от куратора като „извънредни артисти“, с плашещи кавички, черпят идеи и техники извън Запада, доказвайки, че светът на изкуството става все по-разнообразен географски, а павилионите на Холандия, Финландия, Дания, Америка и др. представят автори и истории на коренното си население – интересна историческа картина за незапознатия зрител.

Това разнообразие се изразява не само в изобилието от културен контекст, но и в техниките. Основните изложби са пълни с произведения, които размиват границите на живописта – разработени от текстил с боя и конци или обекти от всекидневието, потвърждаващи Дюшановата идея за фонтана, понякога носещи сложен за улавяне смисъл. Може би и затова организаторите създават специален павилион, наречен „Визуални изкуства“.

Сред множеството артистични произведения в сърцето на Арсенале приковава вниманието творбата „Картографско пътуване“ на френско-мароканската художничка Бушра Халили – осем екрана, всеки от които проследява непоносимите сизифовски опити на млад мъж да се измъкне от Афганистан с помощта на старомодна карта на света. Отчаяните пътувания, кръстосващи картата, контролните пунктове, ягодовите ливади и морските води, пресъздават истории, за които никой не знае. В темата на биеналето попада и известният стенопис на Банкси „Детето мигрант“, създаден преди четири години, реставриран и осветен със специална прожекция на проядена от солената вода стена в сърцето на Венеция.

В другата основна точка на събитието, парка Джардини с вековните сгради, в които са павилионите на държавите, се усеща политическата шахматна дъска на настоящето с нейните разпръснати фигури. След принудителното оттегляне от участие заради нахлуването си в Украйна Русия тази година предоставя своя павилион на Боливия, въпреки че вратите, кой знае защо, останаха здраво заключени в дните на предварителните откривания… Полша, от своя страна, отказва парадоксално първоначалния си проект „Полша без цензура“ и предоставя павилиона си на украинските художници от Open Group. Тяхната филмова инсталация „Повтаряй след мен“ показва оцелели от бомбардировките в Киев, Лвов и Мариупол, описващи със звуци като малки деца ужасяващата гама от различни ракети, танкове и експлозии, които чуват, а след това ни карат да ги възпроизведем в караоке стил, диктувайки: „Повтаряй след мен“... Актуалността на това преживяване се прожектира и в украинския павилион в Арсенале (куратори Виктория Бавикина и Максим Хорбацки): виждаме какво е вътре в сградите, показвани по новините, а като контрапункт са пресъздадени видеа с типажи на украински емигранти.

Павилионът на Египет спечели публиката с прекрасния филм опера на Уайл Шоуки с танцьори, хор и магарета – алегоризация на инцидента на александрийска улица, довел до британската окупация през 1882 г. Разказът на Шоуки от осем части е напомняне за историческата роля на Великобритания в толкова много продължаващи бедствия. Такъв е и фокусът на Джон Акомфра в самия павилион на Обединеното кралство. Той разказва в серия видеа и дълбоки звуци за катастрофални наводнения, предизвикани от активната неприродосъобразна дейност и експлоатацията на евтин труд. Този паралел откриваме и в други произведения, например в инсталацията „Музеят на старата колония“ на Пабло Делано в Джардини. Чрез архиви и красиви реклами, приканващи към почивка там, където петролът се лее като вода, се разглежда ролята на САЩ в колониалната експлоатация в Пуерто Рико през 70-те години на миналия век.

В нигерийския павилион виждаме архива на Ндиди Дайк от 736 черни полицейски палки, етикетирани с имената на пребити до смърт в полицейския арест. Някои палки нямат етикет, сякаш бедната жертва все още е в бъдещето.

Българският павилион ни посреща в полумрак. Постепенно започват да се очертават силуети на познати очукани столове, легла и стари соцшкафове, пълни с пръст и лишеи, сякаш природата се е загнездила отдавна в тях. По очертанията на мебелите се плъзгат видеа на тъмни гори, реки трептят периодично по мебелите и стените. Докато разглеждаме, дочуваме гласове, разказващи истории на оцелели от комунистическите лагери в Ловеч и Белене. Чуваме ли наистина гласовете от миналото?

Разказът за комунистическия период продължава и в румънския павилион, където виждаме стени с бледи фрески на Шербан Саву. Инсталацията „Какво е работата“ показва хората на труда в парадоксална липса на граница между покой и работа – типични за социалистическия реализъм образи и теми.

Българската следа продължава и в германския павилион, вдъхновен от романа на Георги Господинов „Времеубежище“. Проследяваме разказа от инсталациите в няколко зали и специалния театрален пърформанс – това е историята между живота и смъртта на турския дядо на режисьора Ерсан Мондтаг, беден имигрант в Германия, който загива от отравяне с азбест. В ярък контраст с нея павилионът е заобиколен от научнофантастичната инсталация на Яел Бартана от Израел, която интерпретира идеята за бягство в открития Космос.

В сръбския павилион авторът Александър Денич избира да покаже „задния двор“ на Европа с временни гастарбайтерски постройки, цигари West и „Евровафли“, джубокс в крайпътно кафене със солиден плейлист с еврокючеци от недалечното минало и барака тоалетна с тапети „Версаче“ – смущаваща далечна провинция.

Извън основните локации са разпръснати и множество други павилиони на държави. В този на Хърватия базираната в Лондон художничка Влатка Хорват кани за изложбата „С подръчни средства“ автори, които не живеят в родината си, да изпратят малки произведения на изкуството чрез приятели и непознати, за да бъдат показани.

И през тази година на политически турбуленции не мина без акции с различни послания по горещите теми. В първия ден на предварителните откривания поддръжници на Палестина организираха протест, а израелският павилион остана затворен. Известие на прозореца гласи, че той ще се отвори само „когато бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците“. Докато въоръжени охранители пазят павилиона и гасят цигарите си в бледия венециански прах, зад тях на стъклото все пак се вижда филмът на художничката Рут Патир.

Флашмоб протестите в Джардини продължиха с различни акции, в които артисти в бели ризи се поливаха с червено вино от бутилки с надписи „надежда“. Открояваше се пърформансът „Пернатите“ на българския артист Войн де Войн в партньорство с Валентина Шарра, застанал зад идеята за свободата, предоговарянето и ритуалното лекуване на съвременното общество.

Извън биеналето швейцарският артист Кристоф Бюхел извърши „поглъщане“ на фондация „Прада“, превръщайки наетия дворец в затворена заложна къща. Виждаме мизерни тоалетни в ъглите на стаи, пълни с изоставени маси за казино игри, щандове, продаващи оръжия и бомби, диаманти, картини и всякакви остатъци от съвременния живот. Търговците, рекетьорите и биткойн магнатите са изчезнали внезапно, оставяйки лутащите се любители на изкуството да се чудят защо са там, като изгубени чужденци сред бълбукащите венециански канали.

И тук, сред ярките пейзажи и картини на Венецианското биенале, осъзнаваме, че без значение какъв е произходът или социалният ни статус, където и да сме, всички сме чужденци и това е нормално.