Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

Лион, един от големите, отдалечени от Париж френски градове, винаги е бил водещ в областта на съвременното изкуство. Вече 34 години, или 17 издания, там се случва Лионското биенале. За нас то е далеч по-непознато от Венецианското и дори от Истанбулското. И малко хора знаят, че то предлага задълбочен поглед към световното изкуство, интелектуално осмисляне на важни теми и проблеми на съвремието. Тази година (от 21 септември 2024 г. до 5 януари 2025 г.) в него участват 78 художници с 280 произведения на изкуството, 100 от които се показват за пръв път, 70 от тях са продуцирани, платени от самото биенале. Локациите са 9, пръснати в целия град. Темата на изложбата звучи съвсем отворено – Les voix des fleuves, Crossing the water, или „Гласовете на реките, пресичане на водата“, и без съмнение позволява много и различни художествени интерпретации. Идеята е на кураторката Алексия Фабр, която има богат опит като музеен куратор, а отскоро е директорка на Националното училище за изящни изкуства в Париж. За биеналето тя кани френски и международни художници от различни поколения. Автори, родени между 1940 и 2000 г., но всички с творби, засягащи взаимоотношенията между хората, връзките им и със средата, в която живеят. Човешката гледна точка, рефлексията към проблемите на климата, войните, самотата, трудността да се оцелее в независещи от нас обстоятелства заемат централно място в творбите.

Изложбата е мащабен, комплексен механизъм. Многогласен хор, в който различните гласове и гледни точки взаимно се допълват и подкрепят, разкривайки огромния потенциал на изкуството да разказва истории, Биеналето на практика е съставено от няколко големи изложби, разпръснати из града, разположен на брега на Рона. За първа година то използва Les Grandes Locos – индустриални халета, в миналото ремонтни бази на локомотиви. Тези пространства още пазят спомена за своите обитатели – работниците, които като че ли току-що са напуснали помещенията. Изкуството умело се намества в средата, възползвайки се дори от несъвършенствата ѝ. Творбите, повечето създадени специално за изложбата, взаимодействат с даденостите на мястото. Така например канадският скулптор Мишел де Бройн очертава с неон петната паднала от тавана мазилка, създавайки вълнуваща връзка между архитектурата и произведенията, подредени в голямата зала на депото. Бастиен Давид изгражда внушителна по размери музикална инсталация, спирала от полупълни с вода шишета, на които заедно с публиката свири по няколко пъти на ден. Всеки би могъл да донесе със себе си импровизирани ударни инструменти и да се включи. Отново с участието на публиката е свързано функционирането на друга работа, тази на австрийския художник Ханс Шабус. Огромна дървена тръба, изградена от прави дълги дъски, ни приканва да влезем в нея и да я пресечем по дължина. По кристовски тази работа поставя човека в необичайна за него ситуация и в същия дух носи името „Паметник на хората в движение“. Десетки са изключително сполучливите творби в това пространство, които оставят зрителя замислен, но и развълнуван от усещането за среща с качествено изкуство.

В другите музейни пространства из града, в които се разгръща Биеналето, употребата на различни изразни средства е много богата – от фотография, видео, живопис и рисунки до кинетични инсталации, а темите варират от очертаването на границите на личната свобода до последствията от разрушителните конфликти, оставящи след себе си хора с разбити съдби. Много впечатляваща е работата на родения в Газа художник Тайсир Батниджи, който разказва в своя ID Project 1993–2020 дългата история на документи, чрез които се бори за гражданство, но не може да докаже произхода си и своята идентичност. Идентичността, произходът, полът, неговите социални и политически аспекти са тема на много от авторите. Сред тях немалко художници идват от далечни краища на света, но са приели Франция за своя артистична родина. Място, където могат да бъдат свободни и равноправни, и бидейки френски автори, могат да бъдат световни художници. Право, извоювано от френската култура през столетията.