Един глас – много епохи
„Биографичните сюжети на литературния историк. Анкета с Михаил Неделчев“, Елка Трайкова, ИЦ „Боян Пенев“, Институт за литература – БАН, 2023; „Разговори с Михаил Неделчев“, Пламен Дойнов, „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 2024
Проф. Михаил Неделчев има много книги, трудно е да се изброят, но една от тях ми бе паметна не само със съдържанието си – превъзходно, но и със заглавието си – чудесно: „Раздробяване на наивния консенсус. Критика на политическото и на неговите медийни образи“ (Дружество „Гражданин“, 1998). Това заглавие така ме порази, че поисках да поразсъждавам върху него в един текст за в. „Култура“: „Единяване на критическия мултисенсус“ (48/1998). В него, осъзнавайки колко трудно е да се обхване така мащабна и разностранна личност като Михаил Неделчев, тръгвам с уговорка: „Няма да крия, пък и то си личи с просто око – заглавието на този текст е реплика към избрания от Михаил Неделчев „ключов израз на Хабермас“ за „раздробяването на наивния консенсус“, послужил за „съборно начало“ на книгата – „Критика на политическото и негови медийни образи“. Реплика дълго мислена, обработвана, прехвърляна, трансформирана и претрансформирана не за друго, а заради желанието за съвместяване на Михаил Неделчев – радикалдемократа, Михаил Неделчев – литературния критик, Михаил Неделчев – историка, Михаил Неделчев – медийния експерт, Михаил Неделчев – публициста, и т.н., и т.н. Дискомфортът от поливалентността на публичността роди потребността от общ знаменател, под който да бъде подведена не само личността, но и нейните текстове. […] Единяването на критическия мултисенсус е най-подходящият начин за разбирането както на Михаил Неделчев, така и на неговите текстове“.
Тъкмо такова единяване са и появилите се на книжния пазар две книги-разговори с Михаил Неделчев: „Биографичните сюжети на литературния историк. Анкета с Михаил Неделчев“ на доц. Елка Трайкова (2023) и „Разговори с Михаил Неделчев“ на проф. Пламен Дойнов (2024). Единяване не само, защото в тях Михаил Неделчев се появява цялостно, обстойно, интегрално, но защото и двамата анкетиращи се опитват (и успяват) да проследят житейския и научния му път тъкмо в неговата мултисенсусност, сиреч многостранност. Благодарение на това пред нас се изправя важна интелектуална и обществена фигура, слушаме нейния развълнуван и увличащ глас и разбираме, че този глас не е глас просто на един човек, този глас е глас на много епохи. Михаил Неделчев ни говори и от началото на ХХ в. със сюжета „Пейо Яворов“, и от средата му със сюжета „Асен Разцветников“, и от 70–80-те години със сюжета „Михаил Неделчев литературовед, структуралист и текстолог в „Български писател“, и от 90-те със сюжета „Михаил Неделчев политик и възобновител на Радикал-демократическата партия“, и от първите десетилетия на XXI в. със сюжета „Михаил Неделчев професор в НБУ и водещ български литературен историк и теоретик“. Всички тези Михаил-Неделчевци дефилират релефно пред нас, за да очертаят една личност (или да кажа с думите на проф. Неделчев – една персона), която е толкова богата, толкова дейна, толкова направила, че човек започва да се чуди как се побира толкова много творчество в само един живот. Но от друга страна, тук е сполуката и на двете анкети, че ни показват именно това: че когато човек иска, а Бог го е дарил с талант и енергия, той може да извърши много, даже всичко. Всичко, към което се стреми духът му и му е интересно, разбира се…
Двете книги са различни, макар героят да е един. Пламен Дойнов се съсредоточава повече в научните постижения на Михаил Неделчев, докато Елка Трайкова следва добрата стара традиция на литературните анкети с образците на Иван Шишманов, на Спиридон Казанджиев, на Иван Сарандев… Но това различие е от полза: двамата обхващат така плътно личността на Михаил Неделчев, че я явяват в цялата ѝ екстравагантност, креативност, мултисенсусност. Личност, която не е спирала да създава и която продължава да създава смисъл, идеи, разкази. Разкази увлекателни и възторгващи, също както, прочее, е увлекателен и животът на Михаил Неделчев – този най-личен и личностен персоналист на българската литературна нива.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук