Японско кино в Германия
С Марион Кломфас, директорка и съоснователка на Nippon Connection, най-големия японски филмов фестивал извън Япония, разговаря Марта Монева
Марион Кломфас основава и ръководи вече четвърт век японския филмов фестивал Nippon Connection, който се провежда през пролетта във Франкфурт на Майн и е най-големият извън Япония. Отличена е с Ордена на изгряващото слънце, златни и сребърни лъчи – японската държава оценява от години големите ѝ заслуги към германско-японския културен обмен.
Какво означават за вас получените отличия?
Едно от тях е награда на японското Министерство на външните работи, а последното е орден от по-висок ранг. Това е и признание за 24-годишната дейност на фестивала.
По какви начини японската държава подкрепя фестивала?
Генералното консулство на Япония във Франкфурт на Майн е патрон на фестивала и частично подкрепя събития, семинари и концерти от съпътстващата програма, но в сравнително малък мащаб, тъй като бюджетът му е малък и за съжаление японската страна не подкрепя подобни събития в чужбина. С други думи, не се вписваме в условията, защото сме филмов фестивал.
Каква институционална помощ получавате тогава? И от кого?
Основното финансиране идва от провинция Хесен и от града Франкфурт, а не от Япония.
Японската култура се радва на голяма популярност в Германия благодарение на вашия фестивал, който заслужва по-голяма подкрепа.
Разбира се, но на този етап филмовото изкуство не се разглежда като културен посредник. Това е много жалко. Днес се обръща голямо внимание на аниме и манга културата, не и на филма. Силно се надявам, че този подход ще се промени в някакъв момент. През последните 24 години благодарение на показаните тук филми убедихме толкова много хора да пътуват до Япония. Японският борд по туризъм винаги е много активен в работата си с нас, защото знае, че имаме много добра целева група.
Извървели сте дълъг път от времето, когато като студентка във Франкфурт създавате фестивала, до присъдените ви днес награди. С какво е изпълнен той?
Основах Nippon Connection през 2000 г., всъщност това беше студентски проект. Мислех, че ще е хубаво да покажем няколко японски филма. Тогава все още беше много трудно да се гледа японско кино. Нямаше стрийминг, нямаше Blu-ray. Съвсем малко филми бяха издадени на DVD. Бях силно изненадана, че проектът се оказа толкова успешен още от самото начало. Но винаги съм гледала на него като на хоби, а имам и друга професия – работя и се издържам като монтажистка. Това винаги е важно, когато правиш проект като този, който не е търговски ориентиран, а е организиран от сдружение с нестопанска цел. Много е жалко, че културата и филмовите фестивали не са толкова добре финансирани въпреки големия брой посетители. В момента фестивалът е голям, екипът ни е над сто души, имаме много богата програма. За мнозина това е почти доброволен труд на пълен работен ден. И е удивително колко ангажирани са всички.
Да, но седмицата има само 168 часа. Как се справяте с всичко?
С малко сън. Аз също си задавам този въпрос. Разбира се, изискват се много отдаденост и енергия, но винаги си възнаграден. Когато си прекарал една година в подготовка, а след това фестивалът се състои и имаш много щастливи посетители и гости, това винаги е компенсация. Поне отчасти.
Видях, че всички зали за предишното издание бяха разпродадени. Кои институции и/или хора подкрепят Nippon Connection?
Основен спонсор е HessenFilm & Medien GmbH, организацията за финансиране на филми на провинция Хесен. След това идват Културната служба на град Франкфурт, отдел „Международни въпроси“. Побратименият на Франкфурт град Йокохама винаги подкрепя нашата малка специална програма. Имаме и обмен с университета. А един от другите основни спонсори е Kulturfonds Frankfurt RheinMain, това е сдружение на различни градове, които внасят средства в този фонд, така че културата да се разпространява и в региона. След края на фестивала показваме филми в обхванатия от фонда регион. Това винаги е много важно, защото можеш да стигнеш до по-малки селища и по-малки кина. А освен това понякога кандидатстваме за финансиране от фондации, имаме и спонсори.
С какви предизвикателства се сблъсквате при организирането на фестивала през годините?
Най-голямото предизвикателство според мен винаги е финансирането, защото то трябва да се осигурява наново всяка година – да се подават нови заявления, да се убеждават нови спонсори или да се намират нови партньори. Това е и най-изискващата време част от подготвителната фаза, а също и най-несигурната, защото понякога получаваме потвърждения малко преди началото на фестивала. Нямаме сигурност при планирането. И още едно голямо предизвикателство – кой от екипа ще продължи и кой ще се откаже. През последните години винаги сме имали страхотен екип, който върши отлична работа. В противен случай фестивалът нямаше да бъде толкова успешен.
Процесът на подбор на заглавията също е важен. Какви критерии прилагате и кой ви помага в селекцията на програмата?
Екип от седем души подготвяме филмовата програма. Подпомогнати сме от екип за предварителен подбор. Трябва да изгледаме 300 пълнометражни филми, както и различни късометражни. Програмата е много обширна, една от причините е, че Япония е сред страните със силна продукция във всички жанрове. Наистина покриваме целия спектър – от големи до малки, независими продукции и късометражни филми, а освен това се опитваме да откриваме и нови таланти. Разглеждаме и не толкова съвършени филми и си мислим кой от тях би могъл да се окаже вълнуващ в бъдеще. Предвиждаме и много дискусии. И е чудесно, когато накрая съставите програмата и получите обща представа за това, което се случва в момента в Япония.
Кои фестивали са важни за вас, когато подготвяте програмата?
Международният филмов фестивал в Токио е много важен за нас, защото там се показват много японски заглавия, а по същото време има и филмов пазар, на който присъстват всички японски разпространители и можете да си уговорите срещи. От време на време ходим и на филмовия пазар на Берлинале. На международния филмов фестивал в Ротердам обикновено също има акцент върху японското кино.
Кои са настоящите ви фаворити сред филмите?
Винаги е много трудно да избереш, те се променят. Мислиш си, че имаш любим режисьор, а после се разочароваш, защото две или три негови заглавия не са толкова добри. И продължаваш да чакаш добър филм.
Ако се върнете назад в историята, кои са любимите ви японски филми?
През 90-те години бях силно запленена от японското кино, защото се появиха много нови стилове, нови режисьори. Един от тях например е Кийоши Куросава. Има режисьори от 90-те години, които наистина повлияха на новия стил и начин на производство на филми, далеч от студийната система, която беше широко разпространена през 70-те и 80-те години. Моят личен любимец тогава беше Тошиаки Тойода. Първият му филм, който видях тогава, се казваше Pornostar, много добре разказана гангстерска драма за якудза, с фантастична музика.
На последното издание беше показан и гангстерският филм за якудза „Да отидем на караоке“ на Нобухиро Ямашита, който беше приет много добре от публиката.
Той е един от любимите ми режисьори, показахме още първия му филм през 2000 г. Тогава беше срамежлив студент, а днес е един от най-известните режисьори в Япония. Много е хубаво да проследиш развитието на режисьорите и редовно да показваш произведенията им.
Какви са настоящите тенденции в японското кино и къде виждате фестивала след десет години?
Радващо е, че има все повече жени режисьори, макар че за съжаление това не пролича в програмата на последното издание, защото някои филми вече бяха излезли или все още бяха в процес на производство. Но в момента определено има повече филми на жени. А и дебатът #Metoo най-накрая стигна до Япония и там тези теми се обсъждат. Вече има инициативи за някакъв вид институционално финансиране на филми в Япония, тъй като там е много трудно да се произвеждат независими продукции. Някои режисьори са се обединили, за да подкрепят независимите си колеги. А къде ще бъде Nippon Connection след десет години – нека видим. Предстои ни 25-ата годишнина. Всъщност не искаме повече да растем.
Марион Кломфас е директорка и съоснователка на Nippon Connection, най-големия японски филмов фестивал извън Япония. Родена е във Висбаден и учи театър, кино и медийни науки, германистика и музикознание в университета във Франкфурт. Дипломира се с тема върху японското кино от 60-те години на ХХ век. Още като студентка основава фестивала Nippon Connection и оттогава е негова директорка. Работила е и като преподавателка в Института за филмови изследвания, а също така е монтажистка за Hessischer Rundfunk.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук