Култура / Брой 1 (3014), Януари 2025 / Книги

Нобелова реч

22.01
2025

Когато пиша, използвам тялото си. Използвам всички сетива: зрението, слуха, обонянието, усещането за нежност и болка, сърцето, което бие лудо в гърдите ми, вървежа, тичането, усещането на дъжда и снега по кожата ми, моите сплетени ръце. Като смъртно същество, в чиито вени тече топла кръв, се опитвам да влея тези усещания в словото. Все едно произвеждам електричество. И когато усетя, че тази енергия се предава на читателя, това ме удивява и трогва. В такива моменти отново разбирам, че езикът е нишката, която ни свързва. [...]

От Хан Канг 0 коментара Прочети повече...

Какво да правим с Ани Илков?

22.01
2025

Въпросът ми не е случаен и не е метафоричен, не е ефект за привличане на читателско внимание, какъвто заглавията тъй или иначе целят. Въпросът е искрен и обмислен. Аз, след дълго четене на събраните стихотворения на поета, много от които познавам, разбрах, че в „Бързо насън“ те са колкото онези, които помня, харесвам и съм решила, че разбирам, толкова и не са. Не само заради новия подбор, а и заради възможността за цялостен прочит на тази поезия. В развитието ѝ, в промените и в постоянството на изборите... [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Да носиш света на раменете си

21.01
2025

Баща препуска през нощта, прегърнал болния си син, за да го предпази от студа. Детето е уплашено, твърди, че вижда мистериозния горски цар, който го примамва с обещания за игри и златен калпак. Бащата обяснява виденията с игра на сенки или шума на върбите. С течение на пътуването страхът на момчето нараства. Бащата пришпорва коня си, но когато пристигат у дома, момчето е мъртво. Този почти готически сюжет съставлява баладата на Гьоте „Горски цар“, от която Мишел Турние се вдъхновява за едноименния си роман. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...

П като подсъзнание

21.01
2025

На Балканите, където мъжете не се славим с твърде прилично подсъзнание (но пък за сметка на това в съзнанието си сме свенливи и любовно плахи), като се стигне до П-то в подзаглавието на романа, ясно е какво можем да си помислим. Да, ама нищо подобно, ще бъдем излъгани. Но пък няма да бъдем разочаровани, защото „Тезеят в своя лабиринт“ на Красимир Димовски е едно такова българско писане, изразяващо всичките хубости на почерка ни: изненадващ, остроумен, своеобразен и разнообразен; неповторим. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

По същество

21.01
2025

Честно казано, изобщо не ми се излиза от света на Людмил Тодоров дори за да анализирам прочетеното. Срещнах се със съпругата му Златна Костова на представянето на книгите „Посланичката“ и „От какавидата до пеперудата“. Купих книгите и зачаках, предвкусвайки нещо цялостно и голямо. Да, такова е – разпознаваемо, плътно, дълбоко. Гмурване във времето на соца, духовното оцеляване и излизането в годините на хаоса. Людмил Тодоров е мощен талант със собствени теми и дълбаене в един кладенец на смисъл и средства. [...]

От Десислава Неделчева 0 коментара Прочети повече...