Документално кино с кауза

Тазгодишното издание на Фестивала за българско документално и анимационно кино включваше в състезателната програма 53 филма, което говори за солидно производство на иначе подценяваните формати. Предварително правя уговорката, че ще разглеждам само документалното кино, и то само в конкурса, без да подценявам останалите извън конкурса 19 проекта и анимацията. Всъщност пренебрежение се усеща не от държавното или общественото финансиране, а от невъзможността на филмите да стигнат до масов зрител. [...]

Среща по Чехов. Разговор с Бойко Боянов

Всичко започна от едно мое хрумване. Стори ми се много интересна ситуацията, в която бивши съученици се събират за първи път след 30 години. Реших, че е възможно така да се разкаже тази история, че да разберем за една нощ кой какъв е и как се е променил през годините. Това е същността на живота – какво се е случило на героите и какво не през тези години. Тъй като съм голям почитател на Чехов, усетих, че тази история има нещо общо с някои негови разкази и пиеси – за хора, които правят равносметка на живота си. [...]

Холивуд срещу Тръмп

Връзката между Холивуд и Белия дом има дълга история. Властта бързо припознава седмото изкуство не само като индустрия с икономически потенциал, но и като лост за влияние върху обществото. Зрелището на гладиаторските битки от времето на Римската империя се прехвърля върху големия бял екран, докато в Овалния кабинет се бистри геополитическата шахматна дъска. Вероятно само в САЩ изборът на властта се е превърнал в спектакъл и шоу, в което по-добрият актьор печели място на политическия Олимп. [...]

Жените отвръщат на удара

Жак Одиар е най-смисленият френски режисьор на нашето време (подпечатано с десет международни награди за сценарий), който снима твърде рядко – едва десет игрални филма за трийсет години. След поредица от драми, крими драми и трилъри, той сменя жанра, езика и държавата през 2018 г. с уестърна „Братята Систърс“, а сега го прави отново с мюзикъла „Емилия Перес“. Номиниран за Златен глобус в осем категории, новият проект на Одиар предизвиква захлас, въодушевление, объркване и дори отхвърляне... [...]

Неотложната лекота на битието

Любопитно е, че в две последователни години на българската киносцена се появяват филмите „Как да надебелеем здравословно“ (2016) на Кеворк Асланян и „Може би утре“ на Мартин Илиев (2017). И в двата филма имаме главен персонаж, който не може да напусне пределите на своя дом. В първия случай поради външни причини, а във втория – поради вътрешни. Тези две заглавия образуват своеобразен диптих на отчуждението и неврозата на нашето съвремие, но също така и забавна интертекстуална връзка. [...]

Японско кино в Германия

През 90-те години бях силно запленена от японското кино, защото се появиха много нови стилове, нови режисьори. Един от тях например е Кийоши Куросава. Има режисьори от 90-те години, които наистина повлияха на новия стил и начин на производство на филми, далеч от студийната система, която беше широко разпространена през 70-те и 80-те години. Моят личен любимец тогава беше Тошиаки Тойода. Първият му филм се казваше Pornostar, много добре разказана гангстерска драма за якудза, с фантастична музика. [...]