Култура / Брой 1 (3014), Януари 2025

Тя е Мария Стюарт в мюзикъла „Кралиците“, Мери Попинз, Ула в „Продуцентите“, Елен в „Мис Сайгон“, Мина в „Дракула“… С Александра-Йоана Александрова, която спечели най-голямата награда за мюзикъл в немскоезичните страни, разговаря Светлана Димитрова

Александра-Йоана Александрова е родена в София. Баща ѝ е премиер-солистът Александър Александров, а майка ѝ – колоратурният сопран Елена Стоянова. И двамата са солисти на Софийската опера и балет. Тя завършва в Германия, в гимназия с музикален профил, а след това продължава образованието си във Виена, където учи театър, кино и медии във Виенския университет, актьорско майсторство в Театралното училище „Краус“ и музикален театър/мюзикъл във Виенския университет за музика и изкуство.

Работи с различни агенции като модел и киноактриса, в телевизионната и рекламната индустрия. Имала е спектакли в Щутгарт, Виенската Щатсопер, в Театъра на Шлезвиг-Холщайн, Раймунд Театер – Виена, Копенхаген, Улм. Играла е в няколко късометражни и пълнометражни филма, както и в музикални клипове на поп изпълнители. Преподава класически балет, хип-хоп и модерен танц, както и вокално майсторство.

Как се чувства едно дете, чийто баща е премиер-солист, а майка му звезда на Софийската опера?

Доста горда, но в същото време имам чувството, че трябва постоянно да се доказвам, да бъда по-добра или поне на същото ниво, на което са те, и съм сигурна, че никога няма да успея. И съм много щастлива, че точно те са мои родители.

Затова ли избрахте мюзикъла, защото той съчетава танц и пеене?

Винаги съм се съпротивлявала да играя в мюзикъл, защото не исках да пея, за да не бъда сравнявана с майка ми. Не исках да танцувам, за да не бъда сравнявана с баща ми. Избрах актьорското майсторство. Започнах първо да уча театър, медии и кинознание във Виенския университет, а след това актьорско майсторство. Паралелно вървяха и двете неща, но после реших, че ми липсват пеенето и танцът. Не казах на родителите ми, че ще кандидатствам в Държавната консерватория във Виена. Исках за себе си да проверя какво е останало от това, което те са ми дали. Пея от малка и дори на 15-годишна възраст бях на турне в Америка като солистка. Участвала съм и в концерти в различни театри, но исках това да ми остане хоби, а актьорството да ми бъде професия. Също така преподавах балет и хип-хоп танци, но също като хоби. След като ме приеха в специалността „Мюзикъл“, разбрах, че в действителност това е единственото, което ме прави абсолютно пълноценна – да мога да пея, да танцувам и да играя. Това съм точно аз – микс от всички тези жанрове. Това е единственото изкуство, което комбинира всичко.

Преди малко казахте, че винаги сте пели. Имате ли спомен от първата си публична изява на сцената?

Първата ми публична изява като певица беше още в детската градина. Родителите ми разказваха, че учителките ги извикали веднъж тайно да погледнат какво правя всяка сутрин. Строявала съм всички деца да седнат като публика и да ме гледат как танцувам и пея. Това са били първите ми изяви. Иначе баща ми правеше всяка година изяви със своите класове в различни балетни училища и там участвах не само като танцьорка. Имаше коледни концерти, в които и майка ми пееше. Веднъж тя неочаквано ми даде микрофона и аз започнах да пея. Никога няма да го забравя. Била съм на 5–6 годинки. А първата ми балетна изява беше на 7 години в театъра във Фленсбург, където баща ми беше солист.

Какъв е бил репертоарът ви в детската градина? Предполагам, детски песни или може би сте започнали направо с ариите на майка ви?

Може би, защото майка ми е разказала, че когато е разучавала „Лучия ди Ламермур“ или „Травиата“, аз много бързо съм запомняла всичко и дори веднъж съм поискала нож и една нощница и съм изиграла ролята ѝ в „Лучия“. И „Травиата“ съм разигравала на някакъв измислен италиански.

Как реагираха родители ви, когато избрахте мюзикъла?

Сигурно са били щастливи или може би шокирани в първия момент. Но майка ми винаги казва: „Докато не станеш оперна певица, няма да направиш кариера“. Аз, разбира се, пея и опера, защото моето образование не е само за мюзикъл, специалността ми се нарича „Музикален театър“ и включва мюзикъл и оперета. Бяхме задължени да учим и двата вида пеене – класическото и модерното. Пяла съм и в оперети, и в мюзикъли като School of Rock, където главната женска партия, Розали Малинс, в първо действие пее само класика – Царицата на нощта на Моцарт, а във второто пее рок. Разбира се, двамата бяха доволни. Татко беше щастлив, когато например в „Анастасия“ имаше балет на палци. Всеки от двамата видя своята част в мен.

В последните години в България се играят много мюзикъли, но са различни от тези, които се поставят на германските сцени. Какъв е репертоарът там?

Аз не работя само в Германия, а и в Австрия, Швейцария, Дания. Разликата е, че там мюзикъли се поставят на много големи сцени. Става дума за заглавия с големи авторски права като „Мери Попинз“, „Злосторницата“ или се поставят нови. Продукциите са много скъпи. Например театърът, в който съм назначена като солистка, „Ландестеатер Линц“, получава права за мюзикъли, които досега са играни само на Бродуей и никога не са били продуцирани в Европа, като Something Rotten по Шекспир. „Рок училище“ също не е бил правен другаде освен в Англия и в Америка. Може би това е най-голямата разлика, защото в Дания аз играх в „Продуцентите“ и „Мис Сайгон“ и беше трудно да се получат правата. За съжаление, в България няма професионално образование по мюзикъл, което, разбира се, няма как да не се отрази на актьорите. Те са страхотни таланти, но са завършили поп и джаз или оперно пеене. Може би в това е съществената разлика. Иначе аз винаги казвам, че най-големите гласове идват от балканските страни. Преподавам вокална педагогика и много момичета от България ми се обаждат, искат да вземат уроци при мен, преподавам им онлайн, защото не съм често в България, те са толкова талантливи и със страхотни гласове. Винаги споделям с майка ми колко ми е жал, че те няма къде да се научат как се пее в мюзикъл. Трябва да кандидатстват в училища в немско- и англоезични държави.

А какво е специфичното при пеенето в мюзикъла?

Зависи от мюзикъла. Има класически произведения като „Фантомът на операта“, „Звукът на музиката“ или „Светлината на пиацата“, при които се пее класически, но не оперно и не поп. Позицията е много по-различна, дикцията е изключително важна, защото основна е ролята, ние играем и пеем, за да можем нещо да изкажем. Затова пеем, защото не ни достигат думите, а мелодията ни дава възможност да изразим емоциите си. И ако това не се знае, няма как да се направи.

Станахте много популярна покрай получаването на една награда. Разкажете за нея.

Последната награда, която спечелих, е на практика най-голямата награда за мюзикъл в немскоезичните страни Австрия, Германия, Швейцария – Deutscher Musical Theater Preis 2024. Връчва се в Берлин от Deutsche Musical Akademie. Спечелих в категорията „Най-добра актриса в главна роля“ за ролята на Мария Стюарт в мюзикъла „Кралиците“. Това беше световна премиера, съвсем нов мюзикъл, който разказва историята на Елизабет I и Мария Стюарт. Премиерата беше в Линц през февруари 2024 г. Това е първият мюзикъл за Мария Стюарт. За нея има опери, пиеси, филми, но не и мюзикъл. В центъра на спектакъла е най-вече Мария, минава се през целия ѝ живот – от детството до смъртта, макар понякога и през гледната точка на Елизабет.

Разказахте за последната ви награда, но сигурно има и други.

Да. Спечелих три медала през 2020 г. в Америка. В Лос Анджелис, в Холивуд – за пеене, за актьорство и като модел. Става дума за World Championship of Performing Arts. Имам първа награда на международния певчески конкурс „Валтер Юрман“ във Виена. Той носи името на голям австрийски композитор. Отличието беше за най-добро изпълнение и интерпретация на негови песни. Преди около месец спечелих друго отличие за мюзикъл – трето място в 2024 Blumey Musical Awards, събитието беше онлайн. В Берлин оценяваха само професионалисти, а тук всеки можеше да гласува.

В момента съм номинирана за най-добра актриса в главна роля за австрийските награди 2024 Broadway World Austria Awards, пак за същата роля. През 2021 г. бях номинирана за най-добра изгряваща актриса в Дания. През юни 2024 г. спечелих и Наградата на Линц за най-добра млада актриса.

Лос Анджелис, Дания, Австрия – има ли разлика в начина, по който публиката възприема мюзикълите, или тя винаги е възторжена?

Смятам, че точно Америка, Англия и немскоезичните европейски страни приемат мюзикъла по еднакъв начин. Всички големи заглавия се въртят в тези 5–6 страни. Там има финансови възможности те да се продуцират. Много фенове пътуват, независимо къде пея – в Лондон, Ню Йорк, Швейцария, Германия, Австрия.

Колко на брой са вече ролите ви, като се ограничим до централните?

Мария Стюарт, Мери Попинз, Ула в „Продуцентите“, Елен в „Мис Сайгон“, Мина в „Дракула“, Аня в „Анастасия“, Едит Пиаф, Розали в School оf Rock. Сега играя Алиса в „Страната на чудесата“, Франка в „Светлината на пиацата“. Това са централни роли от последните три години. Аз играя и в други мюзикъли, например Сузи в „Тутси“ или лейди Клапман в Something Rotten.

Изискват се много работа, дисциплина, голямо желание, защото този бизнес никак не е лесен. Конкуренцията е страховита. На кастинг за една роля се явяват 1000–1500 изпълнители. За да получа ролята на Мери Попинз в първия състав (има втори и трети състав), преминах през много турове. Трябваше да се мине през продуцентите на Камерън Макинтош, които имат правата в „Дисни“. При „Мис Сайгон“ беше същото. Изисква се преминаване през много изпити. Няма подарена роля, нито пък помага да имаш контакти или някой да те е харесал. Винаги минаваш през кастинг – пеене, танцуване. Мери Попинз или Ула са роли, които изискват много танци. Имаше тур с пеене, друг със сценични текстове и монолози, и трети с танц.

Какво подготвяте сега? Не може без този въпрос. Сигурно си знаете графика за доста време напред.

Да, знам двете следващи продукции, които ме очакват. Ще играя Джоана в „Суини Тод“. След няколко седмици започваме репетиции. Както и Джоан в „Рент“. Две страхотни роли, от най-любимите. Единият мюзикъл е по-класически, а другият е абсолютен рок, по историята на „Бохеми“.

След това ще видим – работя с агенции, снимам филми, реклами, записвам в тон студиа. Преподаването също ми отнема много време, защото сутрин репетирам, вечер имам спектакъл, следобед преподавам. За мен е важно да мога да предам знанията си и се радвам, когато видя развитие в младите. Преподавам в Линц и във Виена, както и онлайн, защото имам много студенти от България, Япония, Швеция. Намерила съм страхотна програма, по която преподавам, за да мога да чувам всеки тон, да няма никакви пропадания. Мисля, че е важно да бъда педагог, докато все още съм на сцената. Много съм щастлива, когато мои студенти си купуват билети и идват, за да ме гледат на живо. Винаги, когато имам спектакъл и на другия ден преподавам, мога да кажа: „Вчера ми се случи това и това, докато пеех, усетих това и това“. Мога да дам живи примери, а не да говоря за нещо, което е било преди трийсет години. Учениците ми могат да се възползват от това, че съм още на сцената.

Не сте пели в прочутите мюзикъли на Уебър?

Не, но „Фантомът“ в момента се играе във Виена, в „Раймунд Театер“. Всичко трябва да звучи по начина, по който е написано. Не са позволени никакви промени. Ако театрите са по-малки, се получават права за репертоарен театър. Иначе е за еn-suietе театър, което значи, че един и същи мюзикъл се играе от шест до осем пъти в седмицата в рамките на една година. Тези театри получават правата за „реплика мюзикъл“. Мюзикълът се играе в целия свят по един и същи начин. Избират се точните актьори и певци, които съответстват на оригинала.

С каква цикличност се игра например мюзикълът „Кралиците“?

Той беше част от петте постановки в Линц за миналия сезон и се игра от февруари до юни. Разбира се, има възможност правата да бъдат откупени отново. Аз бих се радвала, ако той продължи някъде, защото наистина е фантастичен. Музиката е прекрасна и е написана така, че една актриса в ролята на една от героините може да покаже сто процента гласовите си възможности. Композитор е германецът Томас Цауфке. Той пише за много театри и създава наистина красива музика, която може да бъде изпята красиво. Много модерни композитори просто пишат в поп жанра, пак е мюзикъл, но си личи, че не е типичен и не е лесно да се изпее. Знаете, че немският език не е лесен за пеене и е много важно как е композирана музиката, как са преведени текстовете.