Култура / Брой 4 (2957), Април 2019

59-ият международен фестивал „Мартенски музикални дни“ предложи от 15 до 31 март двадесет концерта, една опера, детска програма, няколко изложби, шест майсторски класа със заключителни концерти.

Така изглежда общата картина на този форум, който всяка година поддържа изключително високо ниво. Сравнявам го с други музикални събития, които се провеждат у нас, защото това не са само цифри. Тук се създават имена – на известни български и световни солисти и състави. Огромно разнообразие от програми – от старинна музика до световни премиери на специално създадени творби. И тази година има няколко специални изпълнители. Те са лицето на фестивала. На първо място това е Евгени Божанов. Той свири със Софийската филхармония, с квартет „Фрош“ и още веднъж с Мие Мики. Самият квартет също имаше своята самостоятелна изява. Отново в Русе е Красимир Щерев, и той с две програми. Разбира се, и Светлин Русев, който музицира с квартет „Шуман“ и на финалния концерт с Фестивалния концерт под палката на Емил Табаков. Беше отдадено признание на Панчо Владигеров и Марин Големинов със специални изложби, на Божидар Спасов с премиера на негова творба и концерт-посвещение, както и на Леонардо да Винчи със спектакъл. От две години фестивалът има нов артистичен съветник – цигуларя Светлин Русев.

Откриването и закриването бяха поверени на два русенски състава. Първият концерт (15 март) беше на оркестъра на Русенската филхармония, която под диригентството на Йордан Камджалов изпълни грандиозната Симфония №5 от Густав Малер. Много добро представяне на оркестъра, с който явно е работено задълбочено, но на концерта развитието и изграждането на тази гениална музика не се получиха.

Втората вечер беше на Софийската филхармония с диригент Емил Табаков и солист Евгени Божанов (16 март). Незабравима вечер, в която прозвуча Концерт за пиано оп. 54 на Роберт Шуман и Симфония №10 на Емил Табаков. Концертът на Шуман, който Божанов изпълнява за първи път у нас, се изля на един дъх, толкова силен беше контактът между пианиста, диригента и оркестъра. Двете виртуозни първа – Allegro affettuoso, и трета част – Rondo Allegro vivace, позволиха на Божанов да разгърне виртуозното си майсторство, особено в блестящия финал. Втората част, Intermezzo Andante grazioso, разкри лиричната му страна и способността да прибира звука в изискани пианисими. Божанов винаги изненадва с прочита на творбата, която изпълнява. Не пропусна да го стори и сега, още повече че диригентът и оркестърът му партнираха в съвършено единомислие.

Новата симфония на Табаков беше представена на 14 март в София. Поканата за нейното написване е на Найден Тодоров, а както казва Табаков в бележките в програмата: „Когато получих предложението да пиша симфония, веднага ми дойде в главата, че имам материал, от който можех да започна – точно началото на първата част“. Симфонията е в четири части: Allegro moderato, Largo, Allegro, Allegro molto. Това са само общи означения, защото във всяка част има изумително красиви теми, които започват от един или два инструмента (струнен и флейти, две или три флейти или кларинет), а след това се разрастват с включването и на други групи. Изграждането е колосално. Темата от първата част продължава развитието си във втората, но много лирично, сякаш иска да пречисти натрупаните напрежения. Многократното ѝ повтаряне в различните групи духови инструменти носи просветление, а включването на струнните възнася посланието и докосва най-дълбоките струни на душата, после затихва, повторена многократно от пиколо на фона на шепнещи цигулки. В третата част са разработени нови теми, които звучат саркастично, а мащабите са грандиозни. Последната част отново ни връща към първата тема отново с медни, но разгърната много по-мащабно, води към финала. Разтърсващо произведение.

Последва задължителната за фестивала програма на ансамбъл „Музика нова“ с диригент Драгомир Йосифов (17 март), който винаги успява много ефектно да представи творби, които на друго място не биха прозвучали така естествено. Солист беше гениалният акордеонист Красимир Щерев. Концертът започна и завърши с произведение на Симеон Пиронков-син – Явор Желев изпълни „Рефлекс“ за соло флейта, а за финал ансамбълът представи skin.double за флейти, кларинет, бас кларинет, акордеон, ударни и виолончело. Между тях Красимир Щерев осъществи световната премиера на Mixed studies за акордеон и лайв електроника от Владимир Влаев. Две пиеси на Константин Илиев – Каденци из „Темпи кончертати II“ за флейта и пиано и „Клавистела“ за соло пиано – изпълниха Драгомир Йосифов и Явор Желев. В програмата беше включена и „Детска пиеса“ за кларинет, виолончело и пиано от Антон Веберн, както и Ö от Бернхард Гандер за басова флейта, бас кларинет, акордеон, виола и виолончело. Съмишленици в това съвременно приключение бяха още Росен Идеалов – кларинет, Мартин Чуров – бас кларинет, Мария Вълчанова – виола, Димитър Тенчев – виолончело, Йордан Йовчев и Мартина Митева – ударни. Тези концерти са част от мисията, която фестивалът си поставя – да представя пред българската публика музиката на съвремието, за да може тя, ако не да я обича, то поне да я познава. А това, че с тази мисия се е заел Драгомир Йосифов, е сигурен белег за успех.

Следващата вечер (18 март) също срещна публиката с любими изпълнители – саксофонен квартет „Сигнум“. Всяка година те представят нови пиеси. Сега цялата им програма беше съставена само от най-популярни творби, в специални аранжименти. Солист беше новоизгряващата звезда Лукас Генюшас. Музикантите се срещнаха в Русе и бяха великолепни. Блаж Кемперле, Хайрапет Аракелян, Алан Лужар и Гуерино Белароса изпълниха в първата част „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, а във втората – симфонични танци от „Уестсайдска история“ на Ленард Бърнстейн. Съвместно с Лукас Генюшас те свириха „Шехерезада“ от Николай Римски-Корсаков и Рапсодия в синьо на Джордж Гершуин. Пианото и четирите саксофона въвлякоха публиката във вълшебната екзотика на Корсаков, както и в наелектризиращата мощ на Гершуин.

Следващият състав, който включи и Русе в концертната си обиколка, беше Ансамбълът на камерния музикален фестивал в Йерусалим. Той е създаден от Елена Башкирова и пътува по света, за да популяризира фестивала. Музикантите никога не са едни и същи, сменят се и програмите. У нас заедно с прочутата пианистка дойдоха виолистът Жерар Косе, цигуларят Михаел Баренбойм, виолончелистът Пабло Ферандес и кларинетистът Паскал Морагес. Стилна програма – две творби на Роберт Шуман в началото и в края на концерта – Шест пиеси оп. 56 и Клавирен квартет оп. 47, както и Трио за пиано, виолончело и кларинет оп. 38 от Лудвиг ван Бетовен, и Контрасти SZ 111 от Бела Барток. Русенци имаха изключителния шанс да чуят Елена Башкирова, която беше в основата на всяка творба. Истинска наслада е да гледаш изящните движения на ръцете ѝ, които свещенодействат по клавиатурата. Пианистка от световна величина и с огромни познания за спецификата на всяка пиеса, която вдъхновява партньорите си.

Последваха две вечери с огромен емоционален заряд, интерпретаторско разнообразие и невероятни солисти. Негина Стоянова, Петя Димитрова, Мария Вълчанова и Атанас Кръстев, или квартет „Фрош“, имат богата история с русенския фестивал, а всеки път техните изяви са предизвикателство и прекрасно преживяване. Преди година свириха с акордеониста Красимир Щерев, тази година с Мие Мики. Явяването на японската акордеонистка отново в Русе предизвика огромен интерес и соловото ѝ изпълнение на Пет пиеси за акордеон от Астор Пиацола беше възторжено аплодирано. Тя е брилянтна и елегантните ѝ интерпретации обясняват обожанието, с което е съпроводено явяването ѝ на фестивала. Заедно с квартета и Евгени Божанов вечерта завърши с още една творба на прочутия аржентинец – Концерт за пиано, акордеон и струнен квартет. Това е аранжимент на прочутия концерт за бандонеон и струнен оркестър Aconcagua. В аранжимента на Ясухиро Касамацу партията на пианото внасяше допълнителен ритъм и устременост в първа и трета част, а в средната повече романтичност.

Концертът на 20 март започна с „Фантазии“ за четири гласа от Хенри Пърсел, изпълнени от квартет „Фрош“. Бароковата музика в тяхна интерпретация звучи ефектно, сред предимно съвременните им програми тя е търсено разнообразие, а и беше като увертюра за вдъхновения от Баховата полифония Клавирен квинтет в сол минор, оп. 57 на Дмитрий Шостакович. В партньорство квартетът и Евгений Божанов създадоха забележителна сплав от емоции в първите две части – Прелюд и Фуга, виртуозност в Скерцото, чиито саркастични нотки контрастираха с широките дъхове на Интермецото, както и с брилянтния диалог на пианото и струнните във финала.

Още един любим за русенци състав беше тук. На 21 март свири Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров и солисти Минчо Минчев – цигулка, Николай Минчев – цигулка, Красимир Щерев – акордеон, и Георги Василев – китара.

Както и предната вечер, концертът започна с една прочута барокова пиеса – Концерт за две цигулки и оркестър в ре минор от Йохан Себастиан Бах, в който блестяха невероятните Минчо и Николай Минчеви. Толкова пъти са я свирили заедно, че беше истинска наслада да откриеш отново колко божествено може да звучи музиката на Бах, когато солистите сякаш дишат заедно, подават си фраза след фраза, разговарят помежду си и с оркестъра. Точно така прозвуча и българската премиера на Фантазия концертанте по тема от Корели от Майкъл Типет, създадена за 300 годишнината на Арканджело Корели. Темата е от Кончерто гросо във фа минор оп. 6, №2, но се явява и част от органова фуга на Бах, и тя по тема от Корели. Многопластовото преливане на един инструмент в друг въздейства емоционално и познатата тема получава по-съвременна звучност.

Втората творба на първата част от концерта беше Струнен квартет в сол минор, опус 27 от Едвард Григ, обработена за струнен оркестър от Пламен Джуров, който каза: „Не съм пипнал и един тон от тази забележителна пиеса“. Вечерта завърши с Концерт за акордеон, китара и струнен оркестър от Астор Пиацола. Първата част е Въведение за двата солиращи инструмента, а минималното присъствие на оркестъра създава представа за импровизация и предоставя възможност за свободна интерпретация. Средната част е озаглавена Милонга и двата инструмента продължиха своя диалог, допълнен от пулсиращия ритъм на оркестъра. Третата част е типично „ново танго“, като специално е отбелязано и посвещението на Лиеж. Пиацола пише този концерт за петия китарен фестивал в Лиеж през 1985 г.

На 22 март в Русе пристигна ансамбъл La Rossignol. Преди това са били в Колумбия, очакват ги в Осло и на сцената на Миланската „Скала“ за грандиозното честване на Леонардо да Винчи. В спектакъла, разделен на три части, се отбелязват три периода от живота на гения – във Флоренция, в Милано – Мантуа – Венеция и във Франция. Блокфлейти, гайди, хърди-гърди, портативен орган, лютня, ренесансова китара, различни ударни съпровождаха танците и песните, звучали в дворците на благородниците. Специално възстановени от рисунки, картини, гоблени бяха както инструментите, така и дрехите на изпълнителите. Партитурите също са написани след задълбочено издирване в библиотеки, частни и държавни колекции. Доменико Баронио, Франческо Дзувадели и Матео Паляри сменят инструмент след инструмент, мелодиите са закачливи, танците на Симона Паскуали и Ерика Ганси са леки и атрактивни, следват описаните от Доменико да Пиаченца още през XV век хореографски стъпки. В основата на целия спектакъл са откритите музикални ребуси на Леонардо, в които той комбинира музикални нотации, думи или части от думи. Три от тези музикални ребуси образуват мелодии, които са събрани и се изпълняват от глас и лютня. Песните изпълни Роберто Куинтарели, който беше и партньор на дамите.

Единствената рецитална вечер беше на 23 март. Евгени Божанов и Мие Мики си разделиха вечерта, в която звучаха сонати на Доменико Скарлати и три части от цикъла „Добре темперирано пиано“ на Бах. Започна Евгени Божанов с девет сонати на Скарлати, които следваха една след друга без пауза. Невероятен, изумителен, съвършен – думите не стигат за магията, която сътвори Евгени. Във втората част Мие Мики изпълни осем сонати, разделени от трите прелюдии и фуги на Бах.