Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

„Ноември ще бъде май“, 2018 г., режисьор и сценарист Яна Лекарска, продуценти Studio 24, Галина Д. Георгиева, Яна Лекарска

Макар действието във филма „Ноември ще бъде май“ да се развива в далечна Южна Корея, препратката от заглавието към известния стих от поемата „Септември“ от Гео Милев не е случайна. На 18 май 1980 г. в град Куанджу, разположен в южната част на Корейския полуостров, мирен студентски протест срещу установилия се наскоро военен режим довежда до сблъсъци между протестиращите и военните части. Впоследствие цивилните граждани се въоръжават и въстават срещу армията. Дни по-късно протестът е брутално потушен, което води до няколкостотин жертви. Тези събития се възприемат като началото на националната борба за демокрация в Южна Корея.

Във филма на Яна Лекарска трагедията от 1980 г. е предистория на разказа, който се случва в наши дни. Редакторката Ми-сун Ким, която наскоро се е пенсионирала, се отправя на пътешествие до Куанджу заедно с известния писател Джи, който прави проучване за новата си книга. Тяхната разходка из града се превръща в машина на времето, която пренася героинята в младостта ѝ, когато е била пряка свидетелка и участничка във въпросните протести. Пътуване в миналото, което пренарежда нейното бъдеще.

Сюжетът се развива паралелно в настоящето и миналото, за да ги обвърже по онзи специфичен начин, по който те са преплетени в човешкото съзнание. Възприятието и паметта играят своя танц така, че ние винаги пребиваваме в множество времена едновременно. Особено ярки остават травматичните събития, белязали и променили живота ни веднъж завинаги. Понякога те може да са по-реални от това, което ни се случва в сегашния момент. Това е добре уловено от сцената, в която Ким и Джи пият чай в ресторанта, където преди почти четиридесет години тя е седяла със студентската си любов Чол-хо. Звукът от падналата запалка за нея се превръща в пукота на оръжията от съдбоносния 18 май 1980 г. Само няколко месеца по-късно, през ноември, Ким и Чол-хо е трябвало да се венчаят. Тук откриваме и буквалното – отвъд метафоричното – значение на заглавието. Това е пролетта на нейната младост, която продължава да цъфти, макар и с траурни цветове в есента на живота ѝ. Ден, който никога не свършва в съзнанието на Ким, който ще я преследва, сякаш Земята е спряла да се върти около Слънцето и тя се намира в едно вечно настояще на миналото.

През целия филм странното, дистанцирано поведение на героинята разкрива своите психологически корени. И ако в началото то, на фона на разсеяния и неориентиран писател, който не отлепя поглед от фотоапарата си, е повод за леко хумористични моменти, в края ние разбираме дълбоката меланхолия, мотивирала завръщането на Ким в града от нейното минало. Ужасът от събитията, изгубената любов и пречупените мечти са я затворили завинаги. Написаната от нея тогава поема така и не стига до своя получател. За да се освободи от тези окови, тя трябва най-сетне да приеме случилото се, да го сподели и пусне, да изживее болката още веднъж и да продължи напред, но дали ще успее?

Макар някои сцени да са доста ескизни, маркиращи само най-нужното, за да продължи действието, всъщност камерата ни позволява любопитна обиколка из Куанджу и успява да ни потопи в атмосферата на града. Подборът на локациите заслужава да се отбележи. Те се превръщат в материално изражение на амалгамата от поезия и история, която се разгръща пред  двамата персонажи.

„Ноември ще бъде май“ фокусира зрителя върху едно от най-важните събития в модерната история на Корея, върху неговата значимост, но и върху цената, която е била платена от хората, дръзнали да го осъществят. Историческият фон засилва психологизма на травмите, които по един или друг начин връхлитат героинята и предопределят характера и чувствителността ѝ. Това взаимодействие между света и индивида разкрива надличностния, екзистенциален смисъл на филма, а именно разбирането, че всеки човешки живот, всяко решение, всичко, което ни се случва, крие неподозирани и съдбоносни измерения не само за нас, но потенциално и за всички останали.