Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

24 03

Здраво стъпили на земята

От Мартин Касабов 0 коментара A+ A A-

След скорошната среща на Световния икономически форум в Давос анализаторът Скот Галоуей коментира: „През 1999 г. призивът бе срещу консуматорството; повече сътрудничество, съюзи, докато сега американският бранд е хаос, корупция и заплахи. Америка е операционната система на света. През 1999 г. настоявахме за повече, докато сега ни е достатъчно да се уверим, че нещата няма да се влошат“. Колко подходящи са тези думи за състоянието на света през последните години. Надяваме се положението да не се влоши, докато през това време най-печелившите компании (Google, Apple, Microsoft) разработват и поддържат живота ни в дигиталния свят.

В политическия живот също ставаме свидетели на подозрителни машинации. На каква операционна система е настроено съзнанието на някого, проличава светкавично. Десен, склонен към конспиративни теории, изпитва носталгия към епоха, в която жените се подчиняват на мъжете, или либерал, отвратен от назадничавото мислене, който разпознава фашизма на всеки ъгъл. Операционната система е посредник между потребителя и машината, но между младите и машините стоят предимно злонамерени сили, които се възползват от чувства като страх, възбуда и омраза.

В миналото философите ни убеждаваха да не се доверяваме на сетивата, опита и спомените си. В този мъгляв субективизъм се губят контурите на истинността, но дали ако можеха да видят света днес, същите тези философи нямаше да се откажат да проповядват така настървено разрухата на колосалните основи на сетивата. Когато в Америка убиват човек по време на протест в Минеаполис, записите от телефоните не лъжат. Всеки вижда, при това от няколко ъгъла, че става въпрос за екзекуция, а не за самозащита. Политиците и медиите казват обратното. Лъжата е толкова нагла, че поставя под въпрос увереността, че живеем в една и съща реалност.

Софтуерът, който използват младите и им помага да напредват, подрива значителна част от тяхното разбиране за света, а именно онова основополагащо чувство, че си стъпил здраво на земята. Ако обърнем поглед към родната политика, забелязваме, че партиите настървено се насочиха към Gen Z, откриха там нови избиратели, които настояват за европейска, високотехнологична и демократична страна – нещо на пръв поглед чудесно, но е добре да останем подозрителни.

По време на последните протести направи впечатление, че в самото начало никой не говореше, че това е гневът на Gen Z. На улицата присъстваха хора от всички възрасти, от разнородни политически и идеологически течения, но постепенно фокусът се измести към младите. Това главоломно впускане към новото подминава фундаменталната истина, че здравословно общество може да има само тогава, когато е налице приемственост между поколенията. Онова, което липсва на младия човек, не може да се компенсира с невъздържана консумация на информация. То е невидимата спойка на осъзнатия опит. В „Човешко, твърде човешко“ Ницше ни предупреждава: Положението с хората е същото както с въглищарските клади в гората. Едва когато младите хора прегорят и се овъглят като тях, те стават полезни. Докато димят и пушат, са може би по-интересни, но не са полезни и са твърде често и неудобни.

Казвам всичко това, защото се надявам те да живеят в по-добра държава от тази, в която аз бях дете, но голямото предизвикателство пред тях е трудността им да пребивават в реалността. Отказвам да се доверявам сляпо на следващото поколение, както отказвам да се доверявам сляпо изобщо. Това е разумна основа, с която се съобразяваме всеки ден, но когато опре до религия и политика, внезапно я заменяме с разпалени речи. Може би понякога се нуждаем да се развълнуваме, понякога се нуждаем от надежда.

Новите млади са силно повлияни от къде видими, къде не толкова алгоритмични течения, които стават все по-убедителни. Това, в съюз с липсата на осъзнат опит, създава атмосфера на настървено самомнение. Въпросите „Кой ме използва и за каква цел?“, „Откъде научих това?“ стават по-належащи от писаното в учебниците. С помощта на скепсис и здрав разум, породени от опит и разговори с хора от всички прослойки, биха произлезли характери, които по-трудно се манипулират от технологичните компании. Операционната система е предимно полезна, но е препоръчително да познаваш вариантите ѝ, за да ги разпознаваш, когато ги срещнеш – било в себе си, или в другите. Надявам се новите млади да намерят почва под краката си, защото се задават силни ветрове и гръмотевични бури, които без усилие ще отвеят всяка къща на лоша основа, а единиците и нулите са по-нестабилни дори и от пясъка.

Споделете

Автор

Мартин Касабов

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Ефектът на Христов. Разговор с Емил Христов
    25.03.2026
  • Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина
    25.03.2026
  • Формите на времето. Разговор с Павел Койчев
    25.03.2026
  • Поезия на всекидневието. Разговор с Красимир Костов
    25.03.2026
  • Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина
    25.03.2026
    2 коментара

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO